Национализираме чуждите компании, държавата започва да строи фабрики и да създава работни места, премахваме осигуровките и финансираме централно здравеопазването, увеличаваме данъците за тези с по-високи доходи, намаляваме цените и, разбира се, два пъти по-високи пенсии и заплати. Веднага! Това ни предстои веднага след изборите, ако слушаме политическите изказвания в последните седмици. Говорителите рязко и на глас осъзнаха, че винаги са били привърженици на лявата политика, но международното положение досега не им е позволявало да я провеждат. Ляв завой, лява политика, леви мерки... Често ще чуваме тази дума, която обаче не е много подходяща за случая, защото служи просто за малко по-прилична опаковка на това, което ни обещават всъщност: Да си отидем пак в “едно време”.
Първи започна този, от когото е най-естествено да го очакваме - Сергей Станишев. Все пак е лидер на бившата комунистическа партия. Рязък ляв завой в 16 стъпки: отмяна на плоския данък, безплатна, т.е. финансирана от събраните данъци, медицинска помощ, намаляване на цените на лекарствата, 250 хиляди нови работни места, по-високи социални помощи и 10-годишен план за реиндустриализация. “Ех, каква индустриална сила бяхме”, въздишат носталгично настроените избиратели. И закъде сме без АЕЦ “Белене”! Докато БСП обещава да върне част от “едно време”, не забелязва в огледалото за обратно виждане как “Атака” не само я догонва, но е на път да я задмине по пистата на левия популизъм. Станишев все пак има две причини да е по-умерен в популизма - първо, бил е премиер и знае кое става и кое не става, и второ, след всяко по-смело обещание може да чуе въпроса “А ти защо не го направи?” При Волен Сидеров няма задръжки.
“При управлението на “Атака” безработицата се ликвидира”, каза Сидеров пред последния национален сбор на партията. Е, как, как?! Държавата създава предприятия и хората работят в тях, толкова е просто. Най-ниската заплата става 1000 лв., а най-ниската пенсия - 500 лв. Веднага! Парите ще дойдат, като се развалят концесиите за златодобив и така всяка година държавата ще прибира 3 млрд. лв. Друг е въпросът, че тази сметка излиза вярна само ако приемем, че използваната руда има поне 99% съдържание на злато. Но щом така казва Волен...Ето накратко икономическата му програма, както беше представена на конгреса: национализиране на ЕРП, чужди търговски вериги и мобилни оператори, отваряне на спрените по настояване на Европейския съюз 3-ти и 4-ти реактор на АЕЦ “Козлодуй”, разбира се, веднага и една нова АЕЦ в Белене, продажбата на цигари, алкохол и гориво става държавен монопол, а цените се намаляват, държавата строи заводи и технологични паркове. Бъдещето е ясно, както се казва в една реклама.
Крайно левите искания на говорителите на протестите възбудиха апетита на част от политиците и те се тупнаха по челата: “Аха, това било значи. Щом това искате, това ще ви обещаем”. Популизъм по учебник. Избликът на ляво говорене не подмина и премиера в оставка Бойко Борисов. На последното заседание на правителството той поръча на министрите си да мислят вече за доходи и сам нарече това лява политика: “Да, ще кажете, това е много вляво - такъв е животът. Не може човек, който е без работа, да излезе и да му харесва паркът. Това трябва да ни е в ума и в програмите.” Това не е изненада за Борисов. Той отдавна полага усилия да копира своя бивш клиент Тодор Живков и очевидно ролята на бащица досега му помага. За да не забравим това, трябваше да видим и посещенията на патриарха и главния мюфтия при хоспитализирания Първи. А който не усеща със сърцето си приликата, чу още преди три години: “Една стотна от това, което е построил за България Живков и което е направено за тези години, да направим, да достигнем икономическия ръст на тогавашната държава, би било огромен успех.”
Така всички почнаха да се наричат леви, но не говорят за лява политика. Не говорят изобщо за политика, защото досега трябваше да са разбрали, че хората по улиците поискаха държавата да спре да се отнася с гражданите си като с натрапници, които са важни само на изборите. Каква да бъде политиката - лява или дясна, е чак вторият въпрос. Преди това хората поискаха от тях да спрат да крадат и да спрат да толерират любимите си монополисти. Точно заради това поведение мнозина не повярваха в демокрацията, а носталгията по комунистическото минало тихо се завръщаше. Започна с вицове - “Ех, едно време какви...”, мина през рекламите - “Ама като едно време ли е саламът?”, и накрая ни се изплези чрез мислите на най-младите, научили от родителите си каква хубава държава сме имали едно време. Накрая паднаха всички скрупули и все повече политици решиха, че могат най-лесно да продадат отново “едно време”.
ИВАН БЕДРОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар