Борци ментета искат да им чупят ушите

         В първите години на демокрацията партийните членове си късаха книжките, докато наоколо тайните от ДС душеха и шушнеха по техен адрес каквото трябва. По-предприемчивите млади българи бързо се изнесоха от родината с еднопосочен билет там някъде, където част от тях намериха призванието и щастието си. А междувременно стартира формирането на т.нар. борчески групировки. Оказа се, че в лоното им са се присламчили и хора, които са нямали нищо общо с най-титулувания в соцвремето български спорт – борбата. И за да заприличат досущ на борчета, по-хитрите тръгнали да търсят опитни треньори, които да им счупят нарочно ушите, за да придобият необходимия вид. По признанието на такъв треньор: „Дойде един и ми вика тогава – бат Джеки, давам 50 долара да ми счупиш ухото”. Казвам му: „То не става ей тъй, както си мислиш, щото може да ти се развали вестибулярния апарат и после няма оправия”. Той се отказа, но бях смаян от желанието на момчето. И тогава се родила крилатата му фраза на силистренския треньор Димитър Костадинов-Джеки, влязла в рубриката „Проблясъци” на в. „24 часа”: „Има няколко вида  борци – мазни, мазани и богопомазани, аз съм от тези, които са в залата за тренировки”.