Крайдунавска Добруджа или настоящата област Силистра с духовна столица днешният град – наследник на няколко цивилизации, е сред регионите в страната със специфични постижения в сферата на музиката. В развитието на отношение и на прояви, свързани с класическата музика, те са най-ярки в края на по-предишния и в различни периоди на миналия век – първото десетилетие и после в 60-те и 70-те години. Една от причините за този бум в интереса към световни образци, включително на произведения от оперен и оперетен характер, е създаденото през 1891 г. Държавно педагогическо училище в Силистра.
В него преподавател е
чехът Карел Махан, който е възпитаник на Пражката консерватория и създава
първите хорови формации и оркестри в града. Самият той е композитор, музикален
теоретик, фолклорист и изследовател на българската народна музика. Свирил е на
цигулка и въвежда в учебния план обучение на този инструмент, защото смята, че
е най-близък по звучене за децата и учениците.
По подобен начин действа по-късно при учителстването си в Кюстендил и
Шумен. Заедно с известния фолклорист Никола Бабачев издава в Силистра през 1894
г. първото музикално списание в страната, наречено „Кавал“. В негова чест преди
44 години на лицевата фасада на стара сграда в центъра на Силистра е поставена
паметна плоча, за да напомня за просветителската му дейност.
Още в първия брой на сп. „Кавал“,
обявено за „Музикален вестник“, излязъл на 1 април преди 130 години, Махан и
сподвижниците му насочват вниманието на читателя към оперното изкуство,
отбелязвайки смъртта на трима известни композитори – Шарл Гуно, Пьотър
Чайковски и Ханс Бюлов. В броя се акцентира върху необходимостта да се познава
този вид музика, защото е важна за възпитанието на подрастващите, при това не
по-малко от познаването на народната музика. В следващите броеве не е
пропускано да бъдат отбелязвани прояви в различни градове на страната, в които
има изпълнения на откъси от опери и оперети – става дума за градове като София,
Пловдив, Шумен, Лом, Кюстендил, Варна, Русе. В една от статиите читателят е
убеждаван, че музиката се „ражда“ заедно с говоренето, поради което тя трябва
да се развива като умение.
Същата година в друг брой
има дописка за концерт – част от музикална вечеринка, подготвена от Учителския
колектив на Държавното педагогическо училище в Силистра. В богатата ѝ програма
е отбелязано, че смесеният училищен хор ще изпълни увертюра от оперета на
австрийския композитор Франц фон Супе. Така също е посочено изпълнение на част
от „Норма“ на Винченцо Белини. Отделно са представени произведения на
Менделсон, Сметана, Бетовен и Шопен. В интересна статия се казва, че музиката е
дело на самите богове и има влияние не само върху педагогическото, но и върху
моралното възпитание на младите хора.
Десетилетие и половина
по-късно във в. „Делиорманска трибуна“, излизал през 1909 г., намираме дописка,
в която се казва, че благодарение на създаденото година по-рано Музикално
дружество „Седянка“ град Силистра постепенно се превръща в „средище на
музикалната култура“. И отново това е резултат от дейността на Педагогическото
училище, в което „музиката е на предно място“. Твърди се също, че благодарение
на това в града има „внушително число свирачи и певци“. Уточняваме, че
Музикално дружество „Седянка“ (1908)
е
наследник на Дружество „Гайда“, създадено в края на XIX в. През 1911 г. в Силистра се
провежда първият в страната Събор на хоровете от крайдунавските градове, който
вече има 13 издания, а през 2025 г. е следващото, което ще бъде съчетано с тържество
за 115-ата година на събитието.
Освен Карел Махан за
прибоя на класическата музикална вълна в Силистра заслуга имат също диригенти
като Тодор Недков (1894-1896), Тодор Карагеоргиев(1896-1904), Ангел Кавлаков
(1904-1906), особено Петър Бояджиев (1907-1912, 1914-1916, 1918-1927), но също
така Захари Йорданов(1913), Пенчо Пеев (1916-1917, 1929-1933, 1934-1948,
1953-1955, 1959- 1960), Николай Влахов (1933-1934), Андрей Папанчев
(1948-1952), Неделчо Кисимов (1955-1957, 1959-1960), Николай Обрешков
(1957-1958), Петър Карагеоргиев (1960-1968, 1995-1996), Арам Берберян
(1968-1969), Чавдар Николов (1969-1988), Христо Стоев (1988-1989), Любомир
Павлов (1989-1990), Николай Мерджанов (1990-1994), Георги Гичев (1994-1995),
Снежана Спасова (1996-2001), Антонина Колева (2001-2002), Веселин Колев
(2002-2004), Светлана Колева (2004-2005), Светлозар Христов (2005-2006),
Димитър Боев (от 2006-2015), Лидия Кулева – настоящ диригент на Смесен хор
„Седянка“, Йорданка Димова и много др., сред които и починалият наскоро на
близо 90 години диригент и учител по музика Стоян Чешмеджиев.
Дейността на хоровете в
Силистра са и символ на партньорство в най-различни начинания, дори в тандем с
някогашното Спортно дружество „Юнак“ – в Силистра дълги години е преподавал
физическа култура и спорт швейцарецът Луи Айер. Така също с женското и с
македонското дружества – в организацията на съвместни музикални програми,
вечеринки, годишни актове и утра в педагогическото училище и в града. И още: с
емигрантския хор в Русе, наречен „Добруджански хор“, с хоровете „Млада гвардия“
и „Дунав“; с хорове, съставени на професионален и училищен принцип, с детската
формация „Дунавски славеи“, създадена преди 6 десетилетия и т.н.
За съжаление, през 1913
г., когато настъпва т.нар. румънски период на Силистра, тъй като първо е дадена
на Кралство Румъния, а по-късно настъпва и период на анексията ѝ като част от
Южна Добруджа, музикалната дейност в града замира или най-малкото остава в
сянка. Една от причините е, че Педагогическото училище като учебно заведение е
евакуирано първо в Русе, а после в Свищов. Изразител на музикантството в града обаче
продължава да бъде Музикално дружество „Седянка“, което запазва българските
културни традиции в района.
За дейността му обаче до
1940 г., когато Южна Добруджа е възвърната към родината България, има
недостатъчни сведения. За разлика от следващия период – в издавания в периода
1940-1944 г. в. „Подем“, когато за „Седянка“ се пише в почти всеки от 189-те броя на вестника.
Давана е гласност на всеки концерт, в който задължително е имало класически
репертоар. В отделен материал четем реклама за специална музикална вечер,
посветена на Волфганг Амадеус Моцарт. Седенкари – певци и инструменталисти, са
имали обща творческа продукция с Общинския професионален театър, създаден през
1942 г. с режисьор Стефан Николаев. Съвместни творчески продукти членовете на
„Седянка“ създават и с Бранническата организация – примерно от брой 181 от
30.06.1944 г. разбираме за подготвената от тях юношеска оперета „Златното
момиче“ на Трайко Симеонов от 1918 г.
Предвид и други дописки
на тази тема стана ясно, че възстановената след четвъртвековна румънска
окупация българска власт залага на музиката, включително чрез цялата дейност на
Народно читалище „Доростол“, за да ограмотява българите с цел наваксването на изоставането
си в румънския период. Много по-късно в Силистра е създадена „Детска музикална
школа“ със самостоятелна сграда, която е действаща и днес. В средата на 69-те
години на миналия век своеобразно възраждане в Силистра по отношение на
връзката на местната музикантска среда с класическата музика, респективно посредством
жанровете опера и оперета. През 1966 г. с второто си издание е възстановен
Съборът на хоровете от крайдунавските градове, впоследствие преименуван в Събор
на хоровете от крайдунавските страни. Гостуват формации, изпълняващи
произведения на най-известните световни автори.
Междувременно е създадена
самодейна оперета в Силистра, която съществува десетина години. Според
участници в нейната дейност, последните постановки са през 1975 г. По-старите
силистренци още помнят „Фраскита“ на Франц Лехар и „Царицата на чардаша“ на
Имре Калман. Главната роля е изпълнявана от Тамара Чапкънова – дългогодишен
хорист на Смесен хор „Седянка“. Ръководител на оперетата е бившия седенкарски
диригент Петър Карагеоргиев, който по-късно бе диригент и на Градския духов
оркестър. Вокален педагог е Елена Кустева, с отношение към подготовката на
спектаклите е още един хоров диригент – Артюн Маркарян.
В този период в Силистра действат
общо пет хора, което позволява на постановчиците да са с голям избор от певци –
солисти. В града е силно развита и балетна школа, от които по това време се
изявява още една представителка на местната арменска общност – Варта Ценкова.
Впрочем, към силистренския арменски храм „Света Богородица“, който е
най-старият по рода си у нас, защото е на над 400 години, също е имало
музикална формация, подготвяща запомнящи се музикални вечери, за които е писано
неведнъж в споменатия по-горе в. „Подем“ през 40-гте години.
Силистренци се гордеят с
неколцина свои съграждани, чийто живот е отдаден на операта и на оперетата.
Най-известна от тях е живеещата понастоящем в Ню Йорк световна оперна прима Стефка
Евстатиева, която е пяла и в Смесен хор „Седянка“. Подобно на нея в тази
формация е градил опит и самочувствие и Христо Сарафов – артист-солист на
Националния музикален театър, завършил „Класическо пеене“ в НМА „Панчо
Владигеров“. Легендарен е споменът за дейността на музикалното поприще на
фамилия Пееви. Възпитаници на Държавната консерватория са Виолета Пеева – мецосопран,
и Лъчезар Пеев – соло-бас, откритие на маестро Ангел Манолови. По техния път
върви Славин Пеев – бас-баритон, завършил музикално образование в Софийската
консерватория, а после и в Залцбург. Пял е и в Българската хорова капела
„Светослав Обретенов“. И тримата имат своите изяви в Германия, Австрия и в други
европейски страни.
През последните
десетилетия операта и оперетата са рядък гост на сцената в Силистра, като
изключим гостувания на спектакли от трупите на музикални и оперни театри от
Русе и Велико Търново, както и на филхармониите от Разград и Враца. За сметка
на това в сферата на популярната музика, с опция на придобият певческа култура
и за други жанрове, в Силистра свои дейности развиват Музикално студио „ДО РЕ
МИ“, Център за музика и изкуства „Мегатон“ (в Екатеринбург – Русия, своето
музикално образование завършва възпитаничката на центъра Ева Илиева), както и музикални педагози,
работещи в индивидуален план. Техни ученици продължават музикалните традиции на
Силистра, като сред най-ярките представители в момента са джаз примите Йълдъз
Ибрахимова и Мая Нова, които обаче от години нямат изява в родния си град. Свое
запазено място в момента на музикалния небосклон имат поп певците Йордан
Марков, Ели Раданова, Христина Миленова – ТИТА, Яна Сабанова и др., някои от
които имаха успешно участие в българските варианти на световни музикални
формати, като „Мюзик айдъл“, „Гласът на България“, „Екс фактор“.
Йордан
Георгиев
Няма коментари:
Публикуване на коментар