.jpg)
„Кукури-гу-ригу-ригу“ е най-новата книга на Милка Трендафилова от село Калипетрово, този път посветена на деца, тъй като съдържа произведения написани специално за тях. И о тази причина всяко от тях е допълнено със съответно изображение. В повечето случаи това са рисунки на деца от четвърта група на Детска градина „Роза“ – град Силистра с директор Цветелина Иванова. Консултантската работа е дело на екип в състав: Иванка Славова, Ваня Христова и Диляна Трендафилова от същата детска градина. Книгата е в богата цветова гама и е в малък тираж, спонсориран от съпруга на авторката – инж. Дяко Трендафилов, на когото тя посвети предишната си книга „Пътят на един инженер“ (www.kvorum-silistra.info/news/34519), и от инж. Никола Митиков.
В предговора Трендафилова
отбелязва, че е автор на 11 книги, включително с текстове на „народни песни“,
както и посветени на краеведска тематика, но за пръв събира в общ сборник над 60
„стихотворни творения“, в които герои са животни, плодове, зеленчуци и растения.
Чрез тях оживява природата в цялата си естественост и прелест. В този смисъл
книгата е ценна, защото, попадайки в ръцете на дете, то от нея ще научи
достатъчно, за да продължи своя интерес в други подобни и в специализирани албуми.
Книгата е калейдоскоп на заобикалящата ни природа. От векове хората живеят в общности, в които изявата става чрез труд и забава, в зависимост от характерните за момента модели, образуващи канавата на съответните цивилизационни процеси. За съжаление това все повече се случва в затворени пространства, в застроени територии и далеч от майката природа. И тук дори не говорим за разграничение от загадъчната джунгла, от бедните на живот пустини, така също от безкрайността на моретата и океаните. Все по-мощна със своето въздействие е властта на непрякото междуличностно общуване в условия на зависимост от техниката и електрониката във всичките им проявления.
Растат поколения, които все повече нямат досег до външния свят – не са газили в росна трева, не са се спъвали в угар в току що изорана нива, не са преминавали през гъста гора, не са брали кокичета и минзухари, не са мирисали здравец или друго дъхаво цвете, не са чували „на живо“ песен на щурец, жужене на пчела, писък на птица, рев на животно, шум на планински поток и пр. Общуването с ботаническите и с животинските видове на практика е сведено до минимум, най-често благодарение на картинка върху хартия в учебник, книга и списание или на нейно виртуално проявление в интернет и телевизионния екран.
И до такава степен всичко това е маргинилизирано, че опасно голям брой хора на различни възрасти вече не знаят нищо за това как точно се случват нещата в живота. Често дори понятие нямат откъде идва храната и как тя стига до трапезата, да не говорим за разпознаване на растения и животни. В този смисъл намирам за ценна книга като настоящата, дело на най-активния през последните години автор на литературни произведения в област Силистра – Милка Трендафилова от село Калипетрово. Поредното предизвикателство, с което тя ни среща, е нейният сборник със „стихове“, насочени към вниманието на децата от най-ниската възраст.
Своеобразните относително успешно римувани мини есета могат да бъдат интересни и за по-възрастните, особено за тези, които искат да си припомнят своето безгрижно детство или преживявания на открито, в специализирани паркове или в специално изградени научни обекти, създадени с демонстарционна цел. Със сигурност сред тях ще са т.нар. селски чеда, които имат спомени за кукуригане на петел в ранни зори, за кудкудякане на кокошки в курник, за блеене на овце и кози в кошара или на паша, за лай на кучета, за рев на коне и магарета, за летеж на ефирни пеперуди, за полет на птици и т.н.
Десетките малки свои живописни словесни творби Трендафилова реално е събрала в своего рода журнал, посветен от нея на непринудени срещи с различни „представители“ на два вездесъщи стожера, оформящ света от векове насам. Това са флората, т.е. комплексът от растителни видове, и фауната – наличният животински свят. Някои от възпетите „екземпляри“ са на „изчезване“ от погледа на публиката. Други са се покрили по една или друга причина от нашето внимание и са част от миманса, запълвайки в нашето съзнание графата „и други“. Спокойно може да кажем, че едва ли не е по-голяма възможността да ни се привиди НЛО, отколкото да имаме „работа“ с тях, населяващите майката природа.
Книгата отваря врата към теми, представянето на които е полезно за подрастващите, защото написаното по един неподражаем начин може да развие фантазии, да предизвика интерес и да насочи мисълта за преодоляване на недостиг, за който по-горе бе отворена дума. В критичния литературоведски поглед към текстовете може да се намерят пролуки, пресъздаващи впечатление за липса на поетична изящност, но за сметка на това авторката е близка до истинската картина на случващото се в природата. В съдържанието наблюдаваме присъствие на „героите“ –растение, цвете или животно. Те са в действена позиция, към тях човекът – най-често дете, но и хора от различни възрасти, проявяват отношение и осъществяват близки срещи с въпросния „вид“.
Важно е да се отбележи, че всичко разиграно в пресъздадените ситуации, е свързано със съжителството, с взаимовръзката на нас, одушевените същества от групата на хомосапиенса, с тях – „всичко друго“, което ни заобикаля и е част от космогона. Разиграните случки, диалозите, оформените съвети и предупреждения за неприемливо поведение се вписват органично в калейдоскопа от представени ситуации. Видим е стремежът да бъде показано доброто (положителното) начало, одухотвореността, умението да се другарува, да се разговаря, а и в определени ситуации да се договарят отношения.
И всичко това в името на реда с идеята всеки да си знае мястото и ролята в живота. Трендафилова се е постарала да ни покаже настроения в различните времеви сезони и на разнообразни територии – вкъщи, на двора, в мазата и в кошарата, на полето и в гората, както и в ефира на небето. Книгата е многоспектърен пъзел, част от който сме всички ние, населяващите тук и сега планетата Земя, все по-малко познавана и обичана от нас, макар тя да е нашият единствен дом.
Йордан ГЕОРГИЕВ
Растат поколения, които все повече нямат досег до външния свят – не са газили в росна трева, не са се спъвали в угар в току що изорана нива, не са преминавали през гъста гора, не са брали кокичета и минзухари, не са мирисали здравец или друго дъхаво цвете, не са чували „на живо“ песен на щурец, жужене на пчела, писък на птица, рев на животно, шум на планински поток и пр. Общуването с ботаническите и с животинските видове на практика е сведено до минимум, най-често благодарение на картинка върху хартия в учебник, книга и списание или на нейно виртуално проявление в интернет и телевизионния екран.
И до такава степен всичко това е маргинилизирано, че опасно голям брой хора на различни възрасти вече не знаят нищо за това как точно се случват нещата в живота. Често дори понятие нямат откъде идва храната и как тя стига до трапезата, да не говорим за разпознаване на растения и животни. В този смисъл намирам за ценна книга като настоящата, дело на най-активния през последните години автор на литературни произведения в област Силистра – Милка Трендафилова от село Калипетрово. Поредното предизвикателство, с което тя ни среща, е нейният сборник със „стихове“, насочени към вниманието на децата от най-ниската възраст.
Своеобразните относително успешно римувани мини есета могат да бъдат интересни и за по-възрастните, особено за тези, които искат да си припомнят своето безгрижно детство или преживявания на открито, в специализирани паркове или в специално изградени научни обекти, създадени с демонстарционна цел. Със сигурност сред тях ще са т.нар. селски чеда, които имат спомени за кукуригане на петел в ранни зори, за кудкудякане на кокошки в курник, за блеене на овце и кози в кошара или на паша, за лай на кучета, за рев на коне и магарета, за летеж на ефирни пеперуди, за полет на птици и т.н.
Десетките малки свои живописни словесни творби Трендафилова реално е събрала в своего рода журнал, посветен от нея на непринудени срещи с различни „представители“ на два вездесъщи стожера, оформящ света от векове насам. Това са флората, т.е. комплексът от растителни видове, и фауната – наличният животински свят. Някои от възпетите „екземпляри“ са на „изчезване“ от погледа на публиката. Други са се покрили по една или друга причина от нашето внимание и са част от миманса, запълвайки в нашето съзнание графата „и други“. Спокойно може да кажем, че едва ли не е по-голяма възможността да ни се привиди НЛО, отколкото да имаме „работа“ с тях, населяващите майката природа.
Книгата отваря врата към теми, представянето на които е полезно за подрастващите, защото написаното по един неподражаем начин може да развие фантазии, да предизвика интерес и да насочи мисълта за преодоляване на недостиг, за който по-горе бе отворена дума. В критичния литературоведски поглед към текстовете може да се намерят пролуки, пресъздаващи впечатление за липса на поетична изящност, но за сметка на това авторката е близка до истинската картина на случващото се в природата. В съдържанието наблюдаваме присъствие на „героите“ –растение, цвете или животно. Те са в действена позиция, към тях човекът – най-често дете, но и хора от различни възрасти, проявяват отношение и осъществяват близки срещи с въпросния „вид“.
Важно е да се отбележи, че всичко разиграно в пресъздадените ситуации, е свързано със съжителството, с взаимовръзката на нас, одушевените същества от групата на хомосапиенса, с тях – „всичко друго“, което ни заобикаля и е част от космогона. Разиграните случки, диалозите, оформените съвети и предупреждения за неприемливо поведение се вписват органично в калейдоскопа от представени ситуации. Видим е стремежът да бъде показано доброто (положителното) начало, одухотвореността, умението да се другарува, да се разговаря, а и в определени ситуации да се договарят отношения.
И всичко това в името на реда с идеята всеки да си знае мястото и ролята в живота. Трендафилова се е постарала да ни покаже настроения в различните времеви сезони и на разнообразни територии – вкъщи, на двора, в мазата и в кошарата, на полето и в гората, както и в ефира на небето. Книгата е многоспектърен пъзел, част от който сме всички ние, населяващите тук и сега планетата Земя, все по-малко познавана и обичана от нас, макар тя да е нашият единствен дом.
Йордан ГЕОРГИЕВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар