Горещниците са празници в чест на огъня и за предпазване от огън, които са почитани в три последователни дни на народния календар. Те се назовавт и с имената Горешляци, Блъсъци, Германовци, Чуреци. Обикновено Горещниците се случват на 15, 16 и 17 юли, така съгласувани от Източно-православната църква на светите мъченици Кирик и Юлита, Антиноген и Марина, загинали за Христовата вяра. Според житието на Св. Марина при мъченията нейните рани били опалвани с огън.
Макар и по- рядко, има случай, когато Горещниците се празнуват малко по-късно - на 17, 18 и 19 юли. Така денят посветен на Св. Марина присъства и при двата варианта на Горещниците, като първи или трети. Празниците се честват в северната и западната част на българските земи, както и в Македонския регион. Заедно с това съществува и силно изявен култ към Св. Марина в Пловдивския и Странджанския регион, където в нейна чест са били сроени светилища, а по-късно тя става и патрон на православни храмове.
По всяка вероятност произходът на този култ е родствен на Великата Богиня Майка и насочва към времето от най-дълбока древност на Балканите. В Северна България всеки ден от Горещниците носи свое отделно име - Чурлига, Пърлига, Марина Огнена; а в Южна България – Люта, Чурута (Чюрука), Опалена Мария.
Горещниците се свързват с много строго спазвани забрани за полска и домашна работа. Така например – не се ходи на нива, не се жъне, вършее, коси и копае, не се возят снопи и не се впряга кола; не се пере, не се мие, не се меси и пече хляб, не се готви, не се преде, тъче и шие. Вярва се, че нарушаването на тези забрани може да предизвика пожари, запалване на реколтата и дома и други зловредни последици. Значителна част от забраните са носачени пряко към огъня – на Горещници не бива да се пали огън и да се изнася огниво извън жилището. Според народната етимология на названията Чурлига, Чюрута се съди, че съответните дни се тачат за предпазване от киша.
Според народното поверие на третия ден от Горещниците (по-рядко на първия) от небето пада сам нов - Божи огън, затова на този ден се извършва обредното подновяване на огъня в огнището. Огнището се възприема като основен елемент в структурата на традиционното жилище с изключително практическо значение от една страна; а от друга – като свещено място, свързано със символите на огъня да очиства и предпазва като еквивалент на Небесния огън-Слънцето. Именно поради тези причини огнището се изгражда в средата на помещението или на източната му страна.
В традиционния светоглед на българите огнището е и мястото, където обитава семейния дух-покровител. Успоредно с тези схващания, обусловени от практическата съзидателна сила на огъня, се проявява и отношението към него като стихия с голяма разрушителна сила, пред която трябва да бъде изразено необходимо уважение. Традицията изисква веднъж през годината да се угаси във всички къщи остарелия огън и да се подмени едновременно с нов, млад, жив огън, наричан още Божи (напр. в Неврокопско) или див (напр. в Родопите), който се получава чрез специален обред от триенето на два дървета.
Според народното поверие нов, Божи огън пада сам от небето на третия ден от Горещниците – 17 юли. Затова подменянето на стария огън се прави точно по това време. Във Варненския край този обред се изпълнява по изключение в деня срещу Еньовден. Случва се нов огън да бъде запален и във времето извън календарния цикъл – в извънреден случай на епидемична болест. Тогава през огъня се прекарват всички хора и добитък, и се подменя стария огън в огнищата – предпазна и лечебна практика.
В региона на Странджа, Родопите и междуречието на Струма и Места се почита Св. Марина под названието висия, като господарка на змиите и лечителка от тяхното ухапване. Този елемент в народния култ светицата, както и празненството в нейна чест с типичните нощни къпания за здраве се разглеждат като свидетелство за връзка между Св. Марина и тракийската богиня Артемида/Бендида. На някои места по време на Горещниците (напр. в Софийско) се гадае за времето съответно през януари, фефруари и март. Среща се и вярването, че който се окъпе през Горещниците в топли лековити извори, него болест няма да го лови. Празниците на Горещниците се почитат най-много от онези занаятчийски общности, които работят с огън – ковачи, хлебари, калайджии.
Горещниците представляват едни от най-тачените сред българите празници за предпазване от огън. С огъня се свързва и народният празник Огнена Мария – 22 юли. Той се чества в дена посветен на Мария Магдалина, от която Исус Христос изгонил седем бесове. Според Светото писание тя първа възвестила Христовото Възкресение и църквата я признала за света мироносица и равноапостолна. Народът смята Св. Мария Магдалина за сестра на Св. Пророк Илия и тачи нейния празник Огнена Мария за предпазване от огън и пожар. Спазват се строго редица забрани за домашна и полска работа и палене на огън. Израз на преклонение и почит пред огъня, те се осмислят като начин да се запазят реколтата, човекът и неговия дом от разрушителната сила на тази стихия.
В Панагюрище Огнена Мария се нарича и цялата седмица от 15 до 22 юли. Тази седмица е известна в Софийския регион като Мария Опърлия, в Южна България като Запалена или Опалена неделя, в Пиринския край – Громна неделя. Представата за опасността от огъня и традиционните обредни забрани в случая се отнасят за целия едноседмичен период, който обхваща същото време/юлски дни, тачени в други райони от Българската етническа територия като Горещници.
И з в о р и : Жития на светиите. С., 1991; Маринов, Д. Народна вяра и религиозни народни обичаи. - Избрани произведения. Т. 1, С., 1981; Гребенарова, Сл. Празници за предпазване от огън у българите. Българска етнография, кн. 3 / 4, 1990; Георгиева, Ив. Един старинен култ в Родопите, Странджа и междуречието на Струма и Места. - Родопски сборник. III, 1972; Василева, М. Календарни празници и обичаи. - Етнография на България. Т. 1, С., 1985; Николов, Ив. Огнището в семейната традиция на българите. - Втори Международен конгрес по Българистика. Доклади. Т. 10, С., 1987; Георгиева, Ив. Българска народна митология. С., 1983; Арнаудов, М. Празничен огън. - Очерци по Български фолклор. Т. 2, С., 1969
Няма коментари:
Публикуване на коментар