Калипетровка възпроизвежда изкусно народни носии в неподправен вид

В днешно време споделянето на умения е възможно по най-различни начини, включително и през интернет. Както го прави и Добринка Петрова чрез своята Фейсбук-страница „Работилница Доби Арт“ (www.facebook.com/profile.php?id=100057514955565&locale=bg_BG). С уговорката, че на първо време с посвещение на „Ръчно изработени сувенири, покани, картички“- Сигурно е обаче, че като набере смелост ще започне да поства и свои разработки, посветени на възпроизводство на народни носии в неподправен и неподвластен на времето вид. Както също сачаци, сачани кърпички, везба на престилки, скуфии (попова капа), накити по подобие на старинните съртовски, буенешки шапки и др. Защото при всички случаи си заслужава да поканиш в своя свят и други хора, които да въведеш в тайнството на съкровената си мисия – в случая вярност на традицията и автентичността, т.е. в достоверността на традицията.

На 18.10.2023 г. в рамките на програмата „Дни на Калипетрово – 2023“, посветени на празника на селото – Димитровден, във фоайето на Народно читалище „Пробуда” – с. Калипетрово е откриването на самостоятелна изложба на самодейката Добринка Петрова. Наскоро тя спечели второ място на фестивал в Балчик с носия на над 120 години, запазена от нейните предци от село Краново, където, подобно на петнадесетина селища в Североизточна България, е живяло население от малката подетнографска група „шиковци“, която е част от голямата етнографска група „полянци“. 

За калипетровката етнологът д-р Йордан Касабов заявява, че е истински майстор на народни носии по стари модели, както и на различни аксесоари с мотиви от народното ни творчество, представено от него в книгите му „Шиковското население в Добруджа“ и „Скритият бог“. Както в някаква степен и в най-новата му творба, наречена „Милостта на времето“, заложена в календара за представяне на 23 октомври от 17 ч. в зала „Диоген Вичев“ на Регионална библиотека – Силистра.

Дни преди изложбата, която е поредна за самодейката от читалищния състав в нейните изяви на многообразен фолклорист, но е първа по рода си в самостоятелен вид, д-р Касабов посети ателието на Добринка, тъй като в някаква степен той е неин ментор. И по тази причина ѝ подари още една от книгите си: „Богомилите – вечни и живи. Пратеници от древността“, тъй като е богата на събирани десетилетия наред илюстрации, съдържащи многовековен код, неотклонно следван в изработката на народни носии и предмети за бита с типично за българите съдържание.

Добринка Петрова признава, че едва от десет години се занимава с традиционно ръкоделие, както и с изработка на женски носии, на мартеници и сурвакници, но не крие, че преди това е имала интерес към тази дейност. Казва, че обича да посещава музеи, включително етнографски, където дори само мирисът на старините я замайва и упойва. А и, както се оказа, в нейното ДНК това е заложено, защото и двете ѝ баби са имали умения да творят народно изкуство, но не са успели да ѝ го предадат пряко в непосредствено общуване. 

И, ето, десетилетия по-късно то се проявява на дело, с надеждата, че и дъщеря ѝ ще наследи желанието и уменията, защото славната българска везба трябва да бъде запазена за поколения във възможно най-неповторимото си изражение. „В наши дни не е лесно да се намерят платове, тъкани „едно време“, за да станат с тях истински като преди изработените сега носии, но се намират в интернет материали, за да се получат, както са изглеждали в миналото“, споделя Добринка.

На специалисти като д-р Касабов тя показва как чрез канава се наподобява шевица от престилки и фусти, изработени от нашите баби и прабаби, които някога са работели със специални шаблони. Любопитна подробност е, че Петрова е проучила своя род до пет поколения назад по бащината си линия и до 2-3 поколения в рода на майка си. И по тази причина знае за уменията на някои от тях, които явно е наследила с неписаната заръка да ги възпроизведе, а и да научи и други на тях, за да се съхранят някогашни умения, завещани от вековете. 

Убедила се е от практиката, че освен познания, свързани с „материята“, трябва добро въображение за правилно възпроизводство на разузнатото от разгледаните „модели“, както и силни очи. Всяка жена, която иска да твори в тази област – примерно в сферата на изработката на сачак (ръкоделия с мъниста), е наложително да е упорита и последователна, да е въоръжена с търпение, да не се отказва и да се усъвършенства. 

Първите си уроци е приела от нейна съседка – тогава възрастна жена, която ѝ е показала своите умения, както ги е научила от предишните поколения. А според д-р Касабов, вездесъщата наша родна везба идва от времето на Втората българска държава и, колкото и странно да звучи, е развита във вековете на Османската империя. Макар тогава да е било забранено на българките, и изобщо на християнките, да се обличат цветно и модерно за времето си.