Д-р Йордан Касабов: Образна символика в знаците на българите

                            д-р Йордан Николов Касабов

С Международна научна кръгла маса „Фолклор – език – литература“ във Филиал Силистра с директор доц. д-р Румяна Лебедова бе открита най-новата заседателна зала на академичната структура към Русенски университет „Ангел Кънчев“. Форумът е съвместна  проява с  Научен център „Св. Дасий Доростолски“ с ръководител доц. дфн Тодорка Георгиева. В книга XIV-а на „Известия“-та, издание на Центъра, ще бъдат публикувани текстове на 19 доклада на автори от България – представители на Силистра, Русе, Кърджали, Дулово; от Русия – Самара, както и от Румъния – Констанца и Кирнодж, окръг Кълъраш. На форума д-р Йордан Касабов от Силистра се представи с разработката си "Образна символика в знаците на българите".

Човекът е създал и изградил стройна система от познания, създадени, за да творят хората, които не спират и не са спрели своето развитие с труд и  чрез труд. Колкото и парадоксално да звучи, човешкото общество не може да има своето развитие без възпроизводство, мисъл и труд, т.е. без съзнание и материя. Велика е симбиозата, нямаща все още окончателен отговор,  а именно „Кое е първичното – „яйцето или кокошката”, материята или съзнанието“. В такъв един порядък следва да представим наши съкровени действия, известни от времето назад, но непроменими до този момент, поместени в своята ниша на проява. Търсейки своето място в обширния периметър на познание нека да погледнем предварително върху понятието  с и м в о л. Това е всеки видим условен знак, предаден в съкратена (кодирана) форма, използвайки съкращения с тълкувателен характер. Така възприятието се конкретизира като опознавателен знак за членовете на дадено общество (група хора). Един вид художествена образност, където абстрактната идея се изобразява конвенционално чрез общоприет – обичай и ритуален образ. Това е едно кратко изложение на кредо (вяра), придържано във верую – учение.

Изобразителното художествено произведение е изкуство, предназначено за възхита и естетическа насита, но символът е със залог за изкуство и e предназначен да носи конкретни послания. Той е приет за канон на своята даденост, за да бъде конкретно разпознаваем белeг на посланията които носи. Има представи у хората, прокарани от поколенията назад във времето, доказани и оповестили своята същност. Стигайки своето сегашно визиране, много от нещата, които имаме в завет, са като забулени от завеса – те са пред нас, но ние не ги виждаме и не разчитаме техните послания. Много трудно се разчита изтънялата нишка на паметта, но ако и нея загубим, губим идентичността си на народ. Всички тези редове идват със своето предназначение, търсещи опит за представяне на някои изконно наши същности, които по ред причини или сме потулили, или сме били принудени да не помним! В един порядък от постоянно менящото се броено и мерено време в наши дни започна на преден план да се афишира и търси онова наше, което виждаме и на което се радваме, останало от визуалното „писмо“ – съобщение, главно от жената българка, сътворила везбено и тъкано слово. Става дума за един енигматичен език, съставен от багри и цветова гама, от прецизна геометрия и точно фиксирани условия.

В наше време при опит да бъде реконструирано, възстановено и репликирано в стародавната си традиционна даденост в рисунка на избрана реликва се появява голяма трудност. Много трудно се копира и рисува по оригинал копие на материалното и културното ни творчество. Споделяме това неслучайно, тъй като се оказва, че творците на тези геометрични красиви багри и точни елементи са създали крайно сложна изработка. Тук се броят бод по бод, везмо по везмо, нишка по нишка, тъкан по тъкан, и това съвсем не е дело на неуки хора.  Само подготвени, можещи и знаещи тънкостите на това мероприятие могат да го осъществят, което показва, че всяка домакиня българка го е можела, дори се е стараела в подражанието и предаването на точните дадености по фигури и залог на послания да пресъздаде точно посланието, но и да се отличи с още по-голяма прецизност и способност на изпълнител. Едва ли в нашето забързано и задъхващо се динамично време младата дама ще може да изпълни и частица от описаното. В недалечното минало мома не може да се задоми, ако не умее да извезва много трудните елементи на канатици, янтри, макаси, както и на съвършените ни мандали. Имало е точно определен сложен мотив на съчетания от геометрични податки във везмото изискващи вещина и познание. Когато момата научи тези специфики, тя има право на задомяване!

 В продължение на горното следва да добавим, че момиче (девойка, мома), което не е лазарувало поне два пътиq няма право на брачен съюз, а е било задължение три пъти да се лазарува. Да поясним, всеки запознат с тези изисквания е разбирал момата колко пъти е лазарувала, когато погледне ръкава на ризата на лазарката, при всяко участие на ръкава се извезва една ивица-кант. Момък, виждайки три канта, знае, че лазарката е вече кумица и й е необходим брачен партньор. Поясняваме: всяка етнографска група си има своите дадености, по които да се отсъжда кой какъв е. При съртовци в Провадийско по краищата на везаните месали кърпи за глава се съди за социалния статус на жената и не само това. Главна роля тук изпълнява традиционното обичайно народно право, въплътило в себе си всички изискуеми от това задължения.

Престилките на лазарките кумици имат също своето кодирано  послание. На престилката е показан хоризонтален макас (папийонка) означава, че момата е сгодена или ще се сгоди. (Виж обр.1) При по широк макас върху престилката залогът вече е сватба, т.е. годежът е осъществен. (Виж Обр.2). При широк макас, ако се добавят от двете страни по  един малък триъгълник, говорим вече за семейство (Обр.3)  При широк макас от двете страни ако се добавят по два триъгълника – това вече е белег за род. (Обр.4) Ако видите при хърцоите-полянци женско забраждане с рога – това също е задомена жена. Когато два триъгълника се долепят един за друг в основата си, те образуват квадрат (ромб), а това е сродяване на два рода. Освен това е символ и на Богинята майка, на плодородната земя. Конфигурациите от триъгълници в своят залог образуват канатици, те също имат точни символни познания.  За много геометрични символи сме отделили подобаващо място в книгата „Богомилите вечни и живи – пратеници от древността” 2016 и „Скритият бог – древна българска същност” 2020. Редове написахме в книгата „Шиковското население в Добруджа” 2018 в частта за везбата, тъканите, бродерията. В тази книга описахме също разновидности на носии, богат набор от престилки, както и на възглавници. Едва ли е тайна, че всяка мома приготвя „суврена възглавница” за първата брачна нощ, тя е във вид на два ромба, символ на безкрая на вечния живот и на събраните двама за добро, плодородие и много деца.(Обр.6).

Откъдето и да започнем, което и да представим в българската традиция, на челно място е вездесъщата символика. Едва ли бихме могли да се поберем в едно кратко съобщение с идеята и възможността да представим огромното символно богатство, което имаме и което задължително не трябва да забравяме. Малко народи биха се похвалили с такъв богат набор от доказателства и свидетелства какво сме и кои сме. Ненапразно е било забранявано на българите да носят пъстри и красиви дрехи от робители и потисници на народната воля и волеизлияние. Ако търсим себе си, ще намерим онова, което дедите ни са предначертали като изконно наше българско, и само заради това трябва да сме горди, че сме потомци и носители на историчност в багри и енигматична геометрична писменост, заобикаляща цялата ни даденост на народ.  За по-голяма конкретика след така поднесените въведения ще акцентираме главно на слънцето, топлината, щастието, оплодителната сила, радостта, обичта, заложения фалически елемент. Сигурно мнозина ще се запитат в какво толкова е концентриран елементът на понятието „фалос“. Още от древни времена навсякъде Богинята майка е представяна като здрава жена, можеща да ражда деца и да продължава рода. Това не би могло да бъде осъществено без помощта и пряката намеса на Ерос, както още при нас, траките, е известен като Херос. От дълбочината на стародавното и праисторическо наше минало е известно, че не би ни имало без компонента за продължаване на нишката на праотците от техните приемственици.

Меко казано, без сексуалността живите организми, главно разумният човек не би достигнал до днес. Привличането е даденост с полярните й същности – мъжко – женско, плюс – минус, добро – зло, щастие – нещастие. Древните кодове са завещали Адам и Ева да са от различен пол, което е залог за бъдещи поколения. Целта не е да представим фалоса само във биологично-физиологичен аспект, но да покажем компонента сила на символа, ритуална и обредна показност. Фалосът е обоготворяван като символ на  производителната сила на природата. Полярността на половата противоположност е българската „Гай-Цзи” или „Ин” и „Янг”, където Янг е мъжко, а Ин – женско. Ин е приемащите, раждащите, съдържащите и пулсиращи ритми на утробата. При Гай-Цзи мъжкото е символ на бял ромбоид, който е и знак на небето, висши сфери, оттам и вярата в Скрития Бог – Прадед, считан за Големия бог на българите, олицетворение на Небе – Вселена. Белият ромбоид-квадрат, съдържащ в себе си черна точка, олицетворява още енергия и божествени влияния.

Женското начало или пасивността (Гай), се отбелязва с черен ромбоид-квадрат, съдържащ в себе си бяла, конкретно е знак за Земя и следователно е символ на земните сили. Въпросните точки символизират дуализма на всяко във всичкото – в мъжкото начало се открива частица женско и обратно. Кривата между Гай-Цзи е начупена геометрична форма на запетая, изразяваща движението, информацията, която е в непрекъснат обмен между двете основни начала. В книгата си „Български килими” Димитър Велев представя един особен орнамент, класифициран в нашите тъкани според приликата му на прословутите Китайски и Корейски Ин и Ян. Въпросният автор открива по Чипровски килими х е г з а г р а м а т а, т.е. звездата на макрокосмоса. Съставена е от два пресичащи се триъгълника, единият сочещ нагоре, а другият надолу. Тези два триъгълника символизират двете велики сили на полярността – позитивното и негативното, мъжкото и женското, Бога и Богинята майка на живота, благодарение на които всичко намира своето видимо проявление. (Обр. 7) Равнобедрените триъгълници са съставени от три ъгъла по 60 градуса всеки, които в общия си сбор образуват 360 градуса (пълна окръжност). Кръгът символизира безпределното и вечното, нямащо нито начало, нито край. Именно чрез символа на кръга българите изграждат и своите мандали, вписвайки в тях всички останали неща.

При хекзаграмата триъгълникът сочещ нагоре, е мъжкият елемент – огънят, а сочещият надолу  e женскияj – водата. Това са две стихии в образна схема. Орнаменталното втъкаване в тази ситуация на двата триъгълника в канатица (звезда) е  същото вълшебно пространство на триъгълните конфигурации. Тук вече в средата е поставен ромб с Тай – Цзи на българите. Това е символът на абсолюта или на безусловната реалност. Няма отговор кой е сътворил Ин и Ян – китайци, индуси, шумери-акадци, но едно е факт – символът дефилира по котленски, чипровски и самоковски килими. Най-силно той е представен обаче в котленските. Тази представа е вечната енергия в нестихващото движение и постоянна промяна в безкрайния градеж на същностите. Това е латентният скрит бог, а именно обединяващият български Прадед. (Обр. 8). Понятието Гай – Цзи е определено от Юнг като екстравертно, т.е. излизащата навън енергия, и интровертно – влизащата вътре енергия. Това е вечната нагласа на движението на магнитното поле – плюса и минуса на нещата, вечното съграждане и неспирното развитие, плодородието и изобилието. Точно на тази база е изграден мощният порив в непрестанната нагласа в движението ни, стабилно оплетена в другия компонент на символиката Тай – Цзи, а именно българската мартеница. Белият и червеният конци са усукани в порядъка на неразделното движение на безкрая. Те съчетават любовта, обичта, желанието за сбъдни действия, здраве, плодородие мир, на всекиму щастие. Мартеницата е онзи магичен символ, където Богинята майка и Богът слънце са в своето неразделно семейство – вечността. Всяка година се завръща неспирният процес на възраждащата се природа с идеята за много плодородие и деца. Ненапразно се казва, че щъркелите са като пролетни вестители – мартеници, носейки и бебетата.

Говорейки за мандалата, сме длъжни да дадем една представа и за това понятие. По своята същност тя е комплексен символ на българите, вплитащ и съчетаващ всички геометрични конфигурации, които очертават външния облик на представяните същности. Мандалата най-лесно може да се обясни като кръг, представляващ вселената. В центъра се вписват квадрат, символизиращ свещеното пространство. Същите представи в мандалата са заложени и чрез розетите, триъгълните конфигурации, както и във всяка сложна геометрична графика. Дори цъфналият слънчоглед е природна мандала, подобно на спиралите от семена в слънчогледовата пита, на годишните кръгове в ствола на дървото, на кристалите на снежинките...Всичко това е символна мандална представа на вселенската всеобхватност и могъщество на твореца. (Обр. 9)

Въпреки написаната книга за Скрития Бог – Прадед на българите, тук ще допълним още с някои щрихи за същината на този голям символ и култ на преклонение с новооткрити артефакти. Отново ще представим  в пълния си облик  П р а д е д а   на българите, който е засвидетелстван по много амулети, открити в българска същностна среда на разпространение. (Обр.10). Прадедът като скрит бог на българите е въплътен и в образа на Бръмбара рогач  (Lukanus cervus) с понятието С в я т. Ще избегнем повторяемостта на познанието за тях, които имаме отделно книжно издание. Акцентът сега е, че старата българска вяра преди християнството има много адепти с конкретика към божества като Шива, Буда, Вишна. Подобие на тях е също келтският Цернун, а и български медальон с такъв тип изображения от Плиска и Преслав. (Обр.11). Върху тази база артефакти  ще представим и фотография на руския художник художник  Николай Рьорих, посветил 30 години от живота си в изучаване на дебрите на Памир и Тибет, както и търсенето на съкровената приказна страна Шамбала. (Обр. 12)

Всички тези символи, артефакти и доказателства показват движението на една твърдо спазвана и почитана следовност, която в днешно време като българи сме забравили. Вярно е обаче, че скритото винаги излиза наяве и в един момент истината лъсва в пълния си показ. Каква ни е идеята, показвайки горните тъждества и съждения на мисловност и преклонение? Наскоро бе открит в Плиска при рутинни разкопки златен печат, недвусмислено показващ, че има на показ конкретна прилика и сходство с Прадеда и с фалическия залог. Всичко това е наше скромно твърдение и анализ, а тя, историческата истина и правдата последна ще отсекат кое е вярното. Явно по визията си печатът е вдлъбнат и при отпечатване с восък или подобни ще покаже пластична фигурална даденост. Самата находка дава правото ни да твърдим, че сме на прав път с анализите и изводите си, отнасящи се до Прадеда, мандалите, фалоса и другите твърдения в материала. (Обр. 13).

Образът на Прадеда от амулетите-кончета е сходен с образа върху печата и по графити. Тези артефакти сочат  недвусмислено периода им на датировка от ІХ в.сл.Хр. – преди навлизане на православното вероизповедание. Българите сме народ, който, въпреки че е приел християнството, никога не е загърбвал старата си вяра и преклонения, продължавайки да носи амулети, дрънкулки, муски, апотропеи. На главата на всяко новородено дете до втората половина на ХХ в.сл.Хр. са поставяни рогата шапчица, а върху нея – скилидка чесън, синьо мънисто, златна или сребърна пара, както и глава на бръмбар рогач. Само скилидката чесън се маха след четиридесетия ден, а останалите апотропеи се носят до 4-годишна възраст. По темата тук нямаме възможност да даваме пълни обяснения, за които в наши статии и книги вече сме писали. Ако погледнем златния печат от Плиска, натрапчиво се набиват в погледа над челото 7 сектора; косата е оформена като полу-дъга, както е представян идиографски бог Шива. Дъгата в двете страни завършва с 2 кръга, вдълбани навътре с по още един. Над дъгата са оформени 12 кръга, които също се преливат в двата упоменати. Погледнато графично, цялата показност на видимото изображение отразява древния герб на българите – тризъбеца. От брадата надолу има разделителен кант с 4 кръга. Встрани са  дъги с по 3 разклонения, като първата има 3 кръга, втората – 4, третата – 5. Последните 2 дъги от двете страни завършват с идентични кръгове както на главата и преминаващи в 3-листни разклонения – розети (пословичната троичност на древните българи), а също и знакът тримурти – стародавна емблема на българите, която се равнопоставя отново с Шива.

Самият външен диаметрален образ на печата не е правилен кръг, а леко издължен и очертан с 2 канта – единият е вдълбан, а вторият е наниз от кръгове. Над челото нанизът се ограничава с триъгълен геометричен белег, подобно на лист. Над главата се оформя корона от такива листа, наподобяващи слънцето. От горния триъгълен маркер до долната част  лентите се разделят от двете страни на вътрешния кант по 30 кръга. Очите на образа са също големи и изпъкнали, подобно на останалите 4 големи кръга. Вероятно това се подразбира като тълкуване за четири годишни сезона и два полусезона от по 182 дни. Видимо има много математика, много геометрия, много символика, както и календар. Нашите предци са владеели науките перфектно, което вече за пореден път представяме и чрез въпросния печат – нова археологическа находка. Меко казано, очите и носа представят фалос в пълна ерекция!!!, а полуовалният силует на печата е женски полов орган (такъв графито образ на Прадед представя си Димитър Овчаров в Обр. 13б). Силата на Шива и превъплъщението му в българския Прадед е неминуемо в яростния фалос на плодородието и съдбата, на неуморното съграждане и в движението напред.

Ще дадем пояснение за това си тълкуване и анализ. Кукерите по българското маркерно пространство и уседналост на етнографските им групи изповядват в образи, обреди, ритуали и символи нещо, което трябва да стане отново достояние до всички и особено до пресъздаващите обреда. Запомнете! Кукерите не гонят злото, те носят плодородие, обич, добруване, богата реколта, желанието за много деца. На много места, а и при всички кукерски групи във времето се е носело кросно, което се оцветява в ярък червен цвят – символ на фалоса, който тук е оплодител, дарител на плодородие, тъй като тъкачния стан без кросно не е фактор, т.е. не е действащ. Кросното е повод за създаване на нова тъкан.

С него кукерът, който го носи, или персонажът, натоварен за това, извършва деяние на мнимо оплождане на млади булки и на жени без деца с едничката идея за зачеване! В днешно време забелязваме по кукерски фестивали и маскарадни игри да се носят на рамо кросна, но не става ясно каква им е ролята в обреда, т.е., че оплодители са, носители на деца, един вид „щъркели“. Кукерите носят оплодително плодородие още и чрез своите саби и всяка жена – бездетна или искаща още деца, се стреми в този ден кукерите да я докоснат с върха на сабята, за да зачене. По самата сабя има в червен цвят зигзагообразна линия, олицетворяваща безкрая на живота и вечното обновление с плодородие. Накрая ,преди да завършим това кратко изложение, да дадем представа още веднъж за пълнотата на мандалата. Кукерите изпълняват в своите съчетания игра в подобие на кръг. Това по същество е слънчева мандала. Представата за кръг и точка в средата е Богинята майка и Богът слънце. Точно това изпълняват кукерите в слънчевото си хоро. За целта те се захващат с куките си, изправени в хоризонтално положение напред, образувайки вътрешен кръг. В този вътрешен кръг влиза булката на кукерите, която олицетворява Богинята майка.

Така се въртят в кръг – външен от кукерите, втори от куките и трети – малък кръг, където е булката, похлопвайки в ритъм своите хлопци, чанове и зилове, за да предвещаят идващото ново начало, очакваното изобилие, многото деца и  радост, сполуката за всеки човек и всеки дом. (Обр.17) Накрая финалът е очертаването лимеса на топоса чрез заораване с кукери в ролята на волове, орач с рало – кукер, сеяч на семето – също кукер. Така заоран и засят вечният кръг – вселенската мандала, ще роди  новото и очаквано от всички пред взора на насъбралата се общност. Когато един народ е носител на познания, други се опитват да направят така, че да заличат същността на истинското у него. Така е действала Византийската империя векове наред спрямо българите с неистовата омраза да ги заличи, наричайки ги вулгари, а не българи, но в яростта си признава, че те, българите, са  с к и т и. С това съобщение не мислим, че сме изчерпили материала по темата, тъй като тя все още е едно желано начало и старт за нови открития, както и за попълване с полезна информация на нашето българско културно пространство.