В рамките на двудневен колоквиум на регионалните музеи в Силистра и
Добрич (28-29 април 2023
г.), проведен в Силистра на тема „Регионалните изследвания – нови методи и
перспективи за създаване на музейни проекти” бе представянето от страна на
чл.-кор. проф. дин Иван Русев от ИУ-Варна/БАН на монографията на директора на
РИМ Силистра доц. д-р Николай Тодоров. Тя е на тема: „Овчарската
аристокрация. Икономиката на Котел и Добруджа през 30-40-те години на XIX в.“.
Нейното съдържание е в основата на хабилитационен труд, защитен пред
академично жури в БАН за присъждане на „доцент” през м. декември 2022 г.
Книгата е своеобразно продължение на предишната книга на г-н Тодоров, наречена „Честни
и верни хора. Българската общност в Тулча” (2021 г.). Нея като разработка той защити докторската си степен (Виж „Да си честен и верен - верую за българската общност в Тулча по време на Възраждането” на адрес www.jordansilistra.blogspot.com/2021/07/blog-post.html).
„Монографията за Котел получи висока оценка от академичното жури”, заяви
чл.-кор. Русев, който е рецензент на книгата и е бил в поне 30 други подобни научни
комисии, поради което може да сравнява впечатлението на техните членове и от
други подобни защити. Книгата на д-р Тодоров е обхватна и представя убедителни
анализи, представяйки и полезни за специалистите, но и за читателя допълнения: тематичен
речник и географско описание.
Чрез монографията се разкрива историята и културата на селището Котел в
последната четвърт на XIX век, включително за мястото му в развиитето
на областта Добруджа. Оценява се нейният принос, тъй като надгражда представи
над разработки в миналото на академик Михаил Арнаудов и на проф. д-р Велко
Тонев, които са писали по темата. Според чл.-кор. Русев, „Книгата за Тулча е
мотивация за доц. Тодоров да погледне и към град Котел, представяйки ролята му за
икономическото развитие на Добруджа”. Той определи като оригинално заглавието
на книгата, която има собствен принос в осветляването на проблематиката, тъй
като представя нови източници и неизползвани до този момент „извори”.
Книгата е забележителна с прочита си на много моменти, сред които са и т.нар. дефтери –
документи от времето на Османската империя; с данните от предложената
статистика по различни въпроси на голямата котленска диаспора, включително
съпоставката, свързана с котленските кашли. Сравнителният анализ също е ценен
за историците, както и разглеждането на „котленската мрежа” по роднинска,
стопанска и политическа линия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар