Историкът Георги Атанасов от Силистра коментира истинността в сериала "Войната на буквите"

Проф. дин Геоорги Атанасов пред Археологическия музей в Силистра, снимка от сайта на БНР

Сайтът "България Днес" потърси за своите читатели истината във връзка с покаваното в сериала "Войната на буквите" чрез проф. д.и.н. Георги Атанасов - дългогодишен доскоро директор на археологическата експозиция на Регионален исторически музеий Силистра. Неговия "прочит на" събитията в края на царуването на цар Симеон I Велики (893-927) и управлението на цар Петър I (927-969/970) е на адреса на изданието в интернет: www.bgdnes.bg.

Накратко какво разбираме от неговото изказване:

- Цар Петър е първият международно признат български цар;

- Началото на воинската кариера на цар Симеон може да се нарече даже провал: през 894 г. той не успява да отрази инвазията на маджарите (унгарците), на два пъти армиите му са разбити, унгарците завладяват и опожаряват цяла Североизточна България (базовата територия на царството), разрушават столиците Плиска и строящия се Преслав и даже имат идеята да основат тук своята държава. 

- На практика Дръстър (Силистра) със своята безаналогова крепост (най-силната фортификация в средновековна България от началото на IХ до XV в. според оценката на археолозите и самия цар Ив. Шишман през 1388 г.) спасява Симеон I с остатъците от армията му;

- Цитаделата на Дръстър е забележителната Мундрага, че именно в тази Мундрага е Преславният дом на Дунав, построен от кан Омуртаг в началото на IX в., в който се настанява и цар Симеон 894-896 г....ако не бе непревземаемата дръстърска крепост и нейното стратегическо положение, цар Симеон щеше да има нерадостна съдба;

- Благодарение на дунавската крепост и водния път Симеон влиза в контакт с печенегите и с тяхната решителна намеса разбива и прогонва маджарите към р. Тиса, където полагат основите на днешна Унгария...при Симеон България достига до най-голямото си териториално разширение. Такова има безспорно в посока юг, но без отвъддунавските земи територията е по-малка от достигнатата при кановете Крум и Омуртаг;

- Нещо малко известно и за цар Петър и отново за Дръстър: във филма по времето на Симеон и особено при цар Петър ярко се подвизава Петър Осоговеца, който редом с останалото бил епископ на Дръстър и строил църкви. Единственото вярно е, че при царуването на Симеон и Петър Дръстър наистина е епископска катедра и тук археологически са документирани общо 4 църкви от края на IX-Х в. Знаят се и имената на епископите по това време. Първият е Николай, познат от няколко оловни печата и надгробен надпис от Силистра, с чиято деятелност свързваме катедралната базилика (третата по големина у нас след Голямата базилика в Плиска и дворцовата църква в Преслав). Следващият е епископ Даман, който е интронизиран през 927 г. за пръв български патриарх - първият народностен патриарх в християнския свят след древнопросиялите патриарси на Рим, Александрия, Антиохия и Ерусалим. С него се свързват също 2 църкви - патриаршеският кръстокуполен храм от константинополски тип и църква до централната южна порта на Мундрага. Забележителни църкви, но не са построени от епископ Петър Осоговеца, какъвто прочее изобщо не е съществувал. Няма и негови автентични ръкописи в библиотеката на Малта! Той е легендарна личност, сътворена в началото на ХХ в. от Николай Райнов, както и много други образи, без за тях да има автентични сведения и ако има, те са измислени от надарения с богата фантазия талантлив автор. 

- През Х в. в Североизточна България със сигурност са регистрирани над 100 църкви (над 50 в Плиска, над 30 в Преслав, 4 в Дръстър, 4 в крепостта до с. Цар Асен, 2 в аула до с. Цар Крум, 2 в крепостта до с. Скала и др.) и десетки манастири главно във и около Плиска и Преслав, Равна, Черноглавци, Варна; над 100 скални монашески обители в Североизточна България и Добруджа между Преслав и Дръстър;

- Юридически и в международен план първият легитимно избран и признат български цар=василевс= император е Петър I, а не Симеон Велики. Симеон се титулува цар и василевс, но няма международно признание за титлата му, докато Петър я получава от императорския съвет с участието на константинополския патриарх. Благодарение на цар Петър и неговите близки сътрудници (на първо място Георги Сурсувул) българите са първият народ в християнския свят, чийто духовен прелат получава патриаршеска титла - достижение, което сърбите ще изживеят след средата на ХIV в, а русите през ХVII в. Според мнозинството историци Петър е и първият чужд владетел, женен за ромейска принцеса, внучката на император Роман Лакапин - МарияИрина - достижение, с което не успява да се похвали и самият Карл Велики. Друг е въпросът, че според мен пръв в тази насока е бил неговият предшественик на българския престол кан Тервел - успоредно с това кесар на ромейската империя. 

- Да не говорим за матрицата за печати, където е с широк лорус, сфера и императорска стема, а надписът е вече на кирилица - ЦАР ПЕТЪР - първият официален документ на български език: 43 години на трона на една от трите християнски империи - отново без аналог!Инсигниите и титулатурата са убедително свидетелство за един автократор, цар български, трупащ основателно самочувствие и с голяма легитимност - далеч от масовата представа за един слабохарактерен владетел!