Изследване показа: за да не бездействат жертвите на домашно насилие, то трябва да бъде показвано пред обществото

Женско сдружение „Екатерина Каравелова“ в партньорство с Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” продължава реализацията на проекта „Социално-психологическа биография на насилието в българското семейство и интерпретиране на етно-психологическите особености спрямо европейските ценности и политики”, финансиран от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Към финализиране е обобщението на резултатите от проведени през 2022 г. количествено и качествено изследване на полово-ролевите стереотипи, нагласи към домашното насилие и взаимоотношения в семейството към настоящия момент в България. Изследванията се реализират от

В изследването са обхванати 2 800 души (по 100 от всяка област на страната). Като интересен резултат може да се отбележи, че възприеманото насилие в най-голяма степен се свързва с физическото насилие. По-голямата част от типовете насилие се възприемат като нормални взаимоотношения между партньори, което води до повишена толерантност към насилието. Важен извод от изследването е, че насилието над мъже се повишава в годините (с 6% само за последната една година).

Изследването показва, че за да се ограничи и противодейства на домашното насилие е необходимо да се работи в насока превенция и интервенция. Едва половината от изследваните лица са с действително негативно отношение към насилието, включително преживелите насилие са толерантни към прояви от този род. Установени са административни области в страната, в които се повишава толерантността към насилието – това са райони с понижен икономически растеж и с етнически особености.

При жените по-рано се утвърждава толерантността, стоейки стабилна в юношеска и след юношеска възраст. При мъжете се утвърждава значимо след 30-годишна възраст, след като са налице условия за „задомяване“ или „връзка“. Най-трудно като насилие се разпознават контролът над поведението на личността и съответно нейното преследване, тъй като се възприемат като част от семейните взаимоотношения. Относно полово-ролевите стереотипи разпределението е ясно – жената отговаря за дома и семейството и това е очаквано, а насилието/преследването/тормозът следва да бъде възприеман като нещо лично, което се обяснява и от народопсихологията, съответно не следва да бъде споделяно.

Образованието е фактор по отношение на нагласите, толерантността и полово-ролевите стереотипи спрямо домашното насилие и насилието основано на пола. Като препоръка от страна на анализаторите е важно говоренето и представянето, „социализирането“ на проблема, тъй като в голяма степен „нормализирането“ му е водещият фактор за бездействие от страна на жертвата.