Неда Антонова в Силистра: За пътя на Паисий към Бог и народ чрез знание за древната българска слава

 

Писателката Неда Антонова от Търговище представи романа си „Безмълвие“ в Силистра в тържество за Паисий Хилендарски по повод 300 г. от рождението му, 260 г. от написването на „История славянобългарска“, както и във връзка със 100-годишнината на празника „Ден на народните будители“. Силистренската общественост се запозна с романа по инициатива, осъществена от страна на адв. Ели Тодорова по най-достоен откъм внушително присъствие на събитието начин. Разбира се, в случая със съдействието на община Силистра, на Художествената галерия, Книжарници „Везни 55“ и други партньори (Даниела Недялкова). В момента Регионална библиотека е задочно съпричастна към вечерта, посветена на Паисий Хилендарски, с изложба, посветена на различни издания на неговата „История…“.

Поздрави поднесоха гайдарите от Музикална школа „Великов“ с р-л Велико Великов (те, които посрещнаха миналата година президента Румен Радев, а неведнъж с присъщото им вдъхновение и гости на града от страната и чужбина), Кръжок за художествено слово с р-л Ванушка Александрова в ОУ „Отец Паисий“, както и носителите на многобройни награди от певчески конкурси у нас и по света – трио „ЕЛМИНА“ с р-л Лилия Пейчева-Тодорова и Емили Джамбазова от ВС „ДО РЕ МИ“ с р-л Банка Скорчелиева. Поздравителни адреси и специални подаръци от Областна администрация Силистра, община Силистра, Адвокатска колегия Силистра. Както и от Доростолска епархия, представена от отец Георги Попов - педагог и теолог, родом от Банско, прототип на паметника на Паисий, създаден от скулптора Йордан Колев за 150-ата година на ОУ „Отец Паисий“ в Силистра.

Безброй автографи върху произведения на гостуващата писателка, която е родом от Плевенския край, но е учителствала в продължение на пет години със съпруга си в дуловското село Вокил, преди да стане възпитаник на Институт по култура в Ленинград (днес град Санкт Петербург) в Русия. Автор е на 20 книги – предимно романи на историческа тематика – един благодатен за творческа реализация жанр, защото винаги има на какво да се „стъпи“ - често в резултат на години издирване на извори и податки. В същото време и коварен, защото в типичен за учените план неизменно ще се намери някой друг, който изказва различно мнение и има алтернативен - понякога противоположен, прочит дори на световно известен „документ“. Примерно по темата дали „Историята….“ на Паисий, според оригинала, не е наистина „Славноболгарская“, вместо да подчертава славянското у българския род?

Неда Антонова не гостува в Силистра за пръв път – предишният бе през 2017 г. („Любовта и смъртта на първия след Бога“ – исторически шедьовър на писател от висока класа“, посветен на Васил Левски), припомня блогът ВЕРСИНАЖ (www.jordansilistra.blogspot.com/2017/06/blog-post_39.html). Някои от по-паметливите силистренци имат спомени за среща с нея на добруджанска земя и в други години назад във времето, вероятно преди ерата на интернет. Творческата й визита в Силистра доказа за пореден път, че „името отваря врати“, но, разбира си, безспорно е значението на това кой кого и по какъв начин кани, за да уважи една вечер с духовно съдържание. Успешната реализация на родената по частен път идея е намерила и институционална подкрепа, което е идеален вариант, за да се получи желаният резултат – така необходимото ни общуване, позамръкнало по обективни и субективни причини в „годините на пандемията“. 

Дано  когато и местни автори представят свои продукции представители на  различни институции и средища на наука и духовност винаги дават рамо на техните публични прояви, не само по причина на естествен местен патриотизъм, а в името на баланса между отношението към гостите (прословута е добруджанската гостоприемност!), за сметка на всички, които живеят тук и творят. Защото историята познава драстични случаи на демонстративно отсъствие на хората от „трибуната“, както и на събратята по перо, четка и микрофон, което неминуемо оставя горчилка в душата на очакващите внимание творци.

С помощта на мултимедийна разработка г-жа Недялкова, която до преди няколко години бе директор на Регионална библиотека „Партений Павлович“ в Силистра, а преди това завежда културната секция на най-голямото библиотечно звено в областта, разкри своя прочит на романа „от безмълвието до бунтовното слово“. Предварително стана ясно, че текстът е влязъл в научен сборник, след като с него е участвано в международна конференция. За авторката му паисиевата история е „послание с космическа одисея“, а книгата за нея на Антонова е „романизиран пътеводител“.

В романа, който е от монологичен вид и в автобиографичен жанр, създаден в модернистичен стил, се срещат времето и историята, както още „Бог, Аз-ът и другите“. Той е панорама на живота, представена все едно чрез кинематографична машина, показваща „тъмните векове“ – в случая XVIII в. сл. Хр., както и дисекция на цяла една епоха с примера на личностите, останали в историята със своя следа. От Недялкова научаваме, че Антонова рисува популярна историческа личност като Паисий Хилендарски като „физичен човек“. Макар на пръв поглед за примамка в заглавието да звучи, че става дума за „греховната младост“ на бъдещия отец Паисий, т.е. за духовните и физическите приключения на високия, рус, синеок, амбициозен и образован за времето си…младеж. За когото се знае, че вместо да предпочете кариера във Виена, какъвто е семейният завет (явно в резултат и на фамилни възможности – „друга тема“ е как се случа това в утвърдената общата представа за народ, който в продължение на 5 века е живял унижен и безпросветен).

Според Недялкова в романа има и „втори план“, в който е вписана и пълнокръвната картина на зараждащото се Възраждане на българския род в първата половина на XVIII в.сл. Хр. на фона на Европа. Разбира се, подчертава се и ролята на силистренеца родом Партений Павлович – многостранно развита личност, „български космополит с православна мисия“. Остава впечатлението, че благодарение на него главният герой в романа тръгва по пътя на монашеството, за да отиде впоследствие в манастир в меката на мъдростта – о. Атон. Там след много изпитания, включително духовни, намира пътя към „Бог и народ“ чрез „знание за древност и българска слава“.

Интересен за аудиторията бе „разказът“ на писателката, която от 1989 г. насам твори в Търговище – далеко от „стари и нови столици“. В подобни случаи човек научава и подробности, които впечатляват и се запомнят: примерно, че 60 дни е било времето, за да стигне човек от тогавашните български земи до Виена; мисията на обиколките на Паисий из България  е с цел дирене на неизгорени книги по манастири и църквиз, в които пише за славата на българската държава в миналото. Забележителен факт е, че покрай събирането на помощи за манастирските дела това е ставало в комбинация с изнасяне на сказки по пазарища на същата тема.

И още разбираме, че за самозащита от недоброжелатели, срещнати по пътищата, Паисий е владеел до съвършенство древно българско бойно изкуство с тояга, висока колкото човешки бай (Антонова твърди, че в момента отзвук от него е обучение в клуб в Стара Загора), благодарение на което е станал остроумен и проникновен. Както също, че, за да се подготви за своята „мисия“, за която го прославяме вече трети век, е трябвало да живее в пещера в безмълвие, пеейки само псалми и произнасяйки молитви към Бог, докато изчисти своето съзнание от всичко, свързано със своето минало. За да достигне до момента през 1760 г., когато в идеални за времето си условия за един писател (гарантиран подслон - стая за живеене и писане, собствен параклис и материално обезпечение), осигурени му в хилендарската манастирска обител, за да напише книгата на живота си.

За изпроводяк от вдъхновяващата литературна вечер силистренци научиха и новината за актуалните творчески планове в процес на реализация от Неда Антонова, а именно издаването на книги за други личности със запазено място в българската история и култура. Едната от тях е посветена на Кера Тамара – дъщеря на цар Иван Александър и царица Теодора, сестра  на Иван Шишман и Иван Срацимир, омъжена първо за деспот Константин, след смъртта на когото става съпруга за турския султан Мурад I. Другата е за Людмила Живкова, отговорна за културната политика в България от края на 70-те години до смъртта си през 1981 г., наричана „бяла птица на българската култура“, популярна в чуждестранната преса като „принцеса на българския комунизъм“, а иначе - политик от Българска комунистическа партия (БКП), дъщеря на генералния й секретар Тодор Живков и на д-р Мара Малеева.

Йордан Георгиев, ВЕРСИНАЖ