В България като цяло и в частност в Силистренско продължава започналият преди малко повече от една година проект „Социалнопсихологическа биография на насилието в българското семейство и интерпретиране на етнопсихологическите особености спрямо европейските ценности и политики”, съобщиха от Сдружение с нестопанска цел Женско сдружение „Екатерина Каравелова“, бенефициент в проекта с партньор Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Проектът се изпълнява с финансова подкрепа предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, по линия на Финансовия механизъм на ЕИП, като неговият край е 19 януари 2024 г.
Точно преди една година проектът стартира с пресконференция в пресклуба на БТА в град Велико Търново
С дейностите по проекта
на практика се изследват причините,
следствията и възможните подходи за предотвратяване на насилието, основано на пола, и във връзка с равенството
по отношение на пола, като инициативата е насочена на вниманието на политици на
националн
о и европейско ниво, както и на университетски институции. В периода август – ноември 2021 бе
извършено т.нар. теоретично изследване
на българското семейство, съдържащо данни и факти за насилието и
взаимоотношенията в локален, национален, етнически и трансгенерационен план.
Изследването е
публикувано в интернет страницата www.ekaravelova.org и достъпът до него е на
свободен принцип.. На хартиен носител копия от него са разпространени сред
регионалните библиотеки в страната и висшите учебни заведения с хуманитарни
специалности. На база на изследването е изготвена „Хронологична карта на
българското семейство“. Предвижда се през есента на 2023 г. то да бъде въведено
като курс лекции в учебната програма по Етнопсихология във Великотърновски
университет.
От изследването става
ясно, че основните групи фактори, предпоставящи домашно насилие, основано на
пола, са в различни направления. Например тези от културно естество включват
патриархални и сексистки възгледи, половите стереотипи и предразсъдъци; нормативни очаквания за
женственост и мъжественост; социализиране на пола; разбиране на семейната сфера
като частна и непременно под мъжка власт;
религиозни и исторически традиции; сексуалност, свързана с концепцията
за т.нар. семейна чест и т.н.
В проблема са забелязани
и правни фактори – да бъдеш жертва на домашно насилие, основано на пола, се
възприема в много общества като срамно и слабо (много жени и деца все още се смятат
за виновни за привличането на насилие срещу себе си чрез свое поведение в
различни житейски ситуации).
Доскоро законът в някои страни все още разграничава обществено и частно
пространство, което прави жените особено уязвими към домашно насилие. Докато
повечето форми на домашното насилие, основано на пола, са криминализирани в
повечето европейски страни, практиките на правоприлагаето в много случаи са в
полза на извършителите. Това помага да се отчетат ниски нива на доверие в
публичните органи и е факт, че повечето от тези престъпления остават
недекларирани.
Има и икономически
фактори – липсата на доходи в семейството като цяло прави изключително трудно
жертвите да се измъкнат от своята фамилна среда. Когато безработицата и
бедността засягат мъжете, това също може да ги накара да отстояват своята
мъжественост чрез насилствени средства. Намират се и примери за политически
фактори – темата за насилието, основано на пола, в някои случаи се счита за
неважна, поради което не се отделят достатъчно ресурси и внимание на въпроса.
Най-честите ефекти от
психологическата злоупотреба при жените жертви са: 7 от 10 психологически малтретирани жени проявяват симптоми
на посттравматично стресово разстройство (ПТСР)
и/или депресия; жените, страдащи
от психологическо насилие, са много по -склонни да съобщават за лошо физическо
и психическо здраве, както и да са с повече от 5 посещения при лекар през
последните години; психологическата злоупотреба е по-силен прогностичен
периметър за ПТСР, отколкото физическото насилие сред жените. Животът в
насилническа семейна среда като пострадал (жертва или свидетел) води до две
крайно отрицателни следствия: предпоставка е за формиране на нагласи за
насилническо поведение (потенциален
насилник т.е. всеки, расъл в подобна среда); предпоставка е и за деформация на
личността.
Психологическите
характеристики, които доминират в личностния профил на насилника, най-често
са: лица с ниска самооценка,
компенсирана в идеализиране на физическото превъзходство като средство за
подчиняване на хората, с които общува; лица с емоционална неустойчивост, водеща
до липса на самообладание в екстремална ситуация (конфликт, стрес, загуба); лица
с краен егоцентризъм при удовлетворяване на собствените потребности и готовност
на всяка цена да се „вземе своето“; лица със засилена агресивност и жестокост
(с дефицити в способите за приемане и прошка); лица,
смятащи се за недосегаеми – отмъстителни и изпълнени с омраза, към всеки, който
се изпречи на пътя им; лица с примитивно съзнание за жената и нейната роля в
семейството и социалния живот на обществото;
лица с алкохолна и друга злоупотреба с вещества; често проявяващ агресия
и садизъм към домашни любимци; с нисък
контрол на гнева и с дефицит на уменията за управление на гнева.
По-значими съвременни
фактори на средата (външни за индивида), които засилват тенденцията за
упражняване на насилие от страна на българите сао социално-икономическата криза
– фактор, застрашаващ физическото оцеляване на отделни граждани или цели
семействата и предизвикващ духовно обезверяване; средствата за масова информация са фактор,
който застрашаващ изграждането на ценностна система у подрастващите и в
известен смисъл провокиращ използване на насилието като механизъм за решаване
на конфликти или за бързо завоюване на успех.
Глобализацията е фактор, застрашаващ
себереализицията на личността: в глобалното общество човек осъзнава своето
несъвършенство и по-често изпада в депресия, израз на духовната
неудовлетвореност. Отчуждението е фактор, който застрашава сплотеността на общността
като група и провокиращ несигурност и недоверие към външният свят на равнище
личност. Социалната аномия, т.е. изкореняването или разпадането на всякакви морални ценности,
стандарти или насоки, които хората да следва е фактор, застрашаващ
съхраняването на духовната идентичност, а това се отразява предимно регресивно
на човешкия род.
Според проф. Минко
Хаджийски: „… насилието в различните си форми и честота на проявление е част от
семейния живот. Брутално физическо, грубо вербално и даже префидно помагащо, то
изглежда неизменен феномен, повлиян от културния и историческия контекст. В
традиционните семейни отношения то присъства, като резултат на битова психологическа
нагласа…по причини, свързани с много променените социално-икономически,
нравствено-регулативни и полово-ролеви дадености. Насилието в българското
семейство явно или прикрито изглежда се увеличава. Неприятно е да се признае,
но съвременното семейство все по-трудно изпълнява основните си функции...Ако
някога насилието, макар и лошо, все пак е обслужвало някакъв архаичен морален
императив, днес изглежда е белязано от егоистично-невротична самоцелност...”.
Какво показва количествено-качественото
изследване, проведено в периода м. декември
2021 – м. октомври 2022 г., относно полово-ролевите стереотипи, нагласите към
домашното насилие и взаимоотношенията в семейството към настоящия момент в
България. Тое бе проведено във всички 28 области, като до момента са събрани
данни по метода на анкетирането, което се провежда от студенти в 26 области,
като предстои обобщение, което ще послужи за измерване на нагласите и
дефицитите по отношение на домашното насилие.
В 14 области на страната,
избрани по характерни особености в социално-икономически аспект и фолклор вече е
реализацията на изследването. То става чрез пряк контакт с хората по метода на
т.нар. фокус групи във връзка с полово-ролевите стереотипи и взаимоотношенията
в българското семейство към момента. Факт са дейностите, проведени във
областите София, София – град, Монтана, Смолян, Силистра, Шумен, Ловеч, Перник,
Велико Търново, Сливен, Пазарджик, Варна
и Пловдив. Модератори на срещите са преподаватели в катедра „Психология” към
Великотърновския университет.
Част от суровите
резултати сочат няколко ориентира. Примерно
областен град в централна България: участниците в изследването приемат като
най-съществени разлики в разбирането за семейството преди и сега девалвацията
на ценностната система, стресът, липсата на комуникация, усещането за
безнаказаност и новите технологии. Основните фактори, провокиращи насилие
според участниците са финансови, зависимости, наблюдавано насилие като агресор
и жертва, ревност, желание за надмощие, липса на комуникация, липса на образование,
липса на възпитание, безпаричие, психопатна личностна структура, нарцистично
поведение.
Малко
населено място в един от най-бедните райони на страната:
според участниците разликите в разбирането за семейството от преди и сега са в
отрицателна посока, тъй като „през годините имаше срам, сега той липсва”.
Нивото на развитие на родителите е ниско, супер горделиви са и имат изисквания.
Децата са по-агресивни, живеят в „свободия”, имат по-голяма власт над
родителите си нямат уважение към нищо и никого. Образованието не е критерий за
възпитание. Преди между поколенията е имало уважение, докато сега го няма и авторитетът
на родителя е „увинал”. Структурата на семейството вече е неясна и разчупена.
Жената има повече отговорности, а мъжете по-често са безработни, поради което
придобиват по-ниско самочувствие, а впоследствие често тази роля им става
удобна.
Основните фактори,
провокиращи насилие според участниците
са свързани с възпитанието. Мъжът често агресира поради непълноценност и
поради традиция. Има и „тиха“ агресия, прилагана по-често от жените към мъжете.
Докато при физическата агресия има видими резултати, „при тихата резултата е в
кръчмата“.
Група
„ученици от 10, 11 и 12 класове в област Перник):
като най-съществени разлики са определени промяната на значението на семейното
богатство – то се интерпретира като вариант за бързо издигане или забогатяване,
но не и като източник на любов и топлина. Хората са преди всичко консуматори, а
не ценители на традиционните устои. Родителите държат на финансови резултати, а
възпитанието понякога е оставено на технологиите или на роднини, оказващи
съдействие. На децата им се гласува т.нар. доверие, че могат да се справят
сами, само защото възрастните или са уморени, или не им се занимава с такива
незначителни неща, като самооценката на младите или пък ангажиране с потребностите
им.
Група от село Бистра, община
Алфатар, област Силистра – фокус група, проведена на 6.06.2022 г., като участниците
са от турския и ромския етноси (преобладаващо
неграмотни, някои с по повече от 4 деца, като пълнолетните от тях също са безработни). За отбелязване: повечето не говорят
български език. И още: по-голямата част са с ранно съвместно съжителство от
14-15-годишна възраст, но без брак. Като промяна в семейството посочват
тенденцията младите сами да избират партньорите си, а не да бъдат „продавани“
от родителите си.
В периода м. ноември 2022
– м. февруари 2023 г. предстои анализ на получените данни от проведените
изследвания и изготвяне на два броя наръчници на негова база – насоката им е превенция
и интервенция на домашното насилие. Първият ще е насочен към помагащите
професии и образователни институции, а вторият – към публични личности, влияещи
на политиката в областта на домашното насилие и насилието, основано на
пола.
В последващ период – м. март
– м. май 2023 г. предстои онлайн международна научна конференция за по-широко
обсъждане на проблемите, свързани с насилие, основано на пола, и равенство по
отношение на пола. За участие ще бъдат
поканени учени от български и чуждестранни университети. Участниците ще представят
доклади по темата, което ще даде възможност за запознаване на научната общност
със спецификата на насилието основано на пола в различните държави. Докладите
ще бъдат събрани в сборник, който ще се предостави в електронен вариант на
участниците в конференцията. Сборникът ще бъде отпечатан в тираж 200 бр., които
ще се разпространят сред библиотеки в България.
Също в процес на
подготовка със съдействието на български евродепутат, член на комисията, работна
среща, насрочена за периода м. юни – м. август сл. г. в Комисия по правата на
жените и равенството между половете (SEMM) към Европейския парламент. За
участие в нея ще бъде сформирана делегация от 6 души, участвали пряко в
изпълнение на дейностите по проекта. Работни срещи са замислени в Народното събрание
на Република България с представители на Комисия по правни въпроси, Комисия по
образованието и науката, Комисия по труда, социалната и демографска политика. На
срещите ще бъде представен анализа от изследванията по проекта. Във всяка една
от комисиите ще бъдат обсъдени проекти за предложения на основа на
изследването, констатациите в тях и т.н.
След приключване на проекта в дългосрочен план се очаква иницииране на
законодателни промени в България и извеждането на успешни образователни, социални
и правни мерки за ограничаване и предотвратяване на домашното
насилие/насилието, основано на пола.
Няма коментари:
Публикуване на коментар