В най-стария православен храм в Доростолска епархия – „Св. Троица” в село Айдемир, Негово Високопреосвещенство митрополит Яков, заедно със свещеници, включително обгрижващият близо 190-годишната църква протойерей Георги Попов, бе отслужена света литургия в чест на големия празник Петдесятница. Прославящ явяването при апостолите на 50-ия ден след Възкресение Христово на един от ангелите (Светия дух), той е наричан също Ден на Света Троица.
На следващия ден – понеделник, е празникът на Св. Дух, на практика едно от лицата на Троицата, който е давал на определени хора, групи и цели народи своите благодатни дарове, предоставяни на всеки вярващ посредством 7-те тайнства.
Този ден е смятан за рожден за християнската църква. В Доростолска епархия още три църкви носят името на Св. Троица – в Силистренско това са храмовете в град Алфатар и в село Кайнарджа, както и в село Безмер в Тервелско. Често т.нар. сборове на населени места съвпадат или предшестват църковния празник, както е в село Айдемир, където в кв. Деленките е в ход изграждане на нов храм.
Празника уважиха много миряни, сред които и гости от град Силистра, а между тях бяха и представители на властови институции в лицето на Ели Тодорова – областен управител, която поздрави участниците в събитието; Мария Недялкова – зам.-кмет на общината, отправила поздрав от името на кмета на община Силистра д-р Юлиян Найденов; общински съветници, кандидати за народни представители от партии и коалиции, медии.
Литургията, продължила повече от три часа, завърши с химна „Многая лета”, а нейното естествено продължение извън църковната служба бе ритуалът „благославяне на курбан” (произхожда от староеврейското „корбан”, означаващо подавам, принасям дар или жертва), от който получиха всички участвали в празника. При провеждането му свещеникът чете молитва, в която Бог е призоваван да приеме това приношение.
Храмът в село Айдемир е известен от 30-те години на по-миналия век, тъй като е в действие от 1834 година, а пет години по-рано е започнало неговото изграждане, за да има прототипът днес достоен наследник, прочут със своя уют, естетически издържан вид на интериора и положителна атмосфера.
Отделно той е достоен за уважение и прехлас заради чудесния си двор, в който с много вкус са подредени кътове с характерни за подобни територии елементи – чешма, мини параклис, детска площадка с люлки и др., както и разнообразна флора.
Тук човек може да прекара часове в компанията и енергията на дървеса като лавър (дафинов лист), бреза, магнолия, гинко билоба, разнообразни цветя, пълзящи растения, рози, изобилие от здравец и др. Възможно е да се отдели време за любуване на златни рибки в малко езерце, на гълъби и папагали. Пред погледа на вярващия ще се мерне някоя от многото костенурки, включително и във водната площ.
Чешмата е отделен момент, който иска своето внимание – изградена е в основата си с 4 надгробни паметника – български и руски, а точно над чучура е иконата на свети Георги Победоносец. Някога по време на Руско-турската война 1828-1829 г. на това място е имало военен лазарет с параклис към него, както и гробище.
В обозримо бъдеще, според презвитера Миглена, предстои изкопаване на кладенец, за да има достъп до местен водоизточник, необходим за нуждите на храма, това също влиза в намеренията на отец Георги – по образование учител, богослов и художник.
Той е свещеник в тази църква от 17 години насам, за да я превърне за по-малко от две десетилетия в любимо място за кръщавки и други специални ритуали, включително на завръщащи се от чужбина българи и и техни гости.
В сайта на БНР за църквата четем: „Половин век преди Освобождението на България от османска власт тя е построена от руски войници. В нея се пазят първите свещници, изработени от дула на пушки. Съхранени са за поколенията ценни книги и икони. Казват за мястото, че е магнетично".
Отец Георги Попов, който е родом от района на град Банско, но живее повече от 30 години в Добруджа, откъдето е съпругата му, която също като него е учителка и партньор на всички събития покрай църковните дела: „Първата църква е била от преплетени пръти, измазани с кал, и е построена от руски войници, настанени в околностите. Била е кацнала като гълъб на най-високото място над селото“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар