Книга с добруджански народни песни от края на 19 в. влезе в полезрението на научния свят

В края на миналата седмица с доклад на тема "ДОБРУДЖАНСКИ СБОРНИК С НАРОДНИ ПЕСНИ РАЗКАЗВА СЛУЧКИ И СЪБИТИЯ ОТ КЪСНОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ ОТ БУДИМ ГРАДА (БУДАПЕЩА) ПРЕЗ СИЛИСТРА ДО СИМФЕРОПОЛ И КОНСТАНТИНОПОЛ" участвах в поредното издание на Научна кръгла маса на Филиал Силистра при Русенски университет "Ангел Кънчев".

На практика, след журналистическа публикация в блога ми ВЕРСИНАЖ (http://jordansilistra.blogspot.com/2020/11/19-1898.html), това е стартът за пред научния свят на уникалната по своето съдържание книга, съставена и издадена от незрящ родолюбив добруджанец, сам певец на народни песни. Свой прочит от граматична гледна точка представи като разработка по сборника доц. дфн Тодорка Георгиева - преподавател във Филиал Силистра и ръководител на Научен център "Дазий Доростолски", който ще издаде докладите от форума в поредната си книга - известия.

По всяка вероятност сборникът ще има своя прощъпулник и в седмото издание на Форум "Българско наследство" в град Балчик, провеждан през м. август, за да бъде подчертана важността да се знае за него и за автора му.

Преди три години от печат излезе книгата „Шиковското население в Добруджа“ с автор Йордан Касабов, който е доктор по етнология от Силистра. По своето разнородно съдържание тя е своеобразна енциклопедия, представяща произхода, културата, бита, езика, кулинарията, в някаква степен и литературното творчество на едноименната подетнографска група, потомци на която понастоящем живеят в няколко държави по целия свят.

Един от най-самобитните герои в нея е незрящ добруджански певец. В края на по-миналия век в отделна книжка той публикува по своя инициатива СБОРНИК ОТ СТАРИ НАРОДНИ ПЕСНИ, ПЕЯНИ В СЕЛАТА НА СИЛИСТРЕНСКО, отпечатан през 1898 г. в град Силистра в печатницата на П. Арменков. Година по-късно Сборникът има и второ издание в книгопечатницата на Д. Иванов.

На заглавната страница е отбелязано „СЪБРАЛ и ИЗДАВА Юрдан Николов Слепия (Калипетренец)“. Книгата е от 144 страници и представя 51 творби, от които едната е наречена приказка. За сборника има информация в „Български книгопис за сто години“ (1806-1905 г.), събран и нареден от Александър Теодоров-Балан. Понастоящем от сборника има съхранени три екземпляра – два в Народна библиотека „Иван Вазов“ – град Пловдив, и един в Регионална библиотека „Партений Павлович“ в град Силистра (?).

Талантливият певец, оставил за поколенията своето безценно свидетелство за песенно творчество, изпълнявано в Силистренско в края на 19 в., е представен в книгата за шиковци чрез описаното родословие на Койчо Йордановия род, към който певецът принадлежи. Родителите му умират млади и той е отгледан от 12-годишен от своите дядо и баба по бащина линия. Йордан Николов Йорданов има завършено класно училище. Отрано се е знаело, че е надарен от природата с глас. Бил е църковен и народен певец, веселейки народа по сборове и сватби. При битов инцидент на 18-годишна възраст ослепява първо с едното око, а после и с другото.

Женен е два пъти, като първата му съпруга, с която нямат деца, умира след 6-годишен брак. После се жени за жена от Лясковец и живее с нея до смъртта си през 1900 г., когато е на 57 г. Умира след прекарано заболяване, вероятно случило си при поредното му пътуване по сватби и сборове. Песните са писани с помощта на различни записвачи, като се смята, че един от тях е доведеният му син Георги – също певец и автор на песни. С Василка имат трима синове. Живели са в село Калипетрово, а после и в село Проф. Иширково (тогава се е казвало Кочина).

В предговора към сборника, писан на 17 януари, Антоновден, 1898 г. в Силистра, четем обръщението „С дълбоко почитание от Юрдан Н. Слепия“. Там той казва: „Най-добрите паметници на миналото са песните. Нашият народ е богат с песни – история на миналото, обаче малцина са се интересували да ги съберат. Силистренки окръг, като е бил средище на най-кръвополитните войни, започвайки от най-старо време до Севастополската (бел.-Кримската) война, песните му имат най-ценно значение за народната ни история, за което трябва да се проучат и опишат.

Предложените тук няколко песни са събрани през моето няколко годишно скитане из селата в този затънтен край и, ако бях имал възможност, бих събрал с хиляди. От една страна, обаче съм лишен от зрение, а от друга – не мога сам да записвам, а и услужливостта в сегашно време е станала кесат (бел.-т.е. не се среща често), затова поднасям този скромен труд, с който и аз „якоже вдова два лепта“ да помогна на народа си (бел. автора – т.е. подобно на бедна вдовица той дарява последните си парици, за да реализира замисленото дело). Ако трудът ми бъде оценен, на мен ще ми бъде приятно да вземат да се събират и други песни, за да се получи още по-ценен материал относно нашата история“.

На последната страница в сборника неговият автор изказва своята сърдечна благодарност за оказаната му парична помощ при издаването на сборника на г-н Симеон Зерониян – етнически арменец, който е негов съселянин от село Кочина (днешното село Проф. Иширково). Финалът на част звучи така: „Да живеят подобни човеколюбци, без които сиромасите биха загинали!“.

Сборникът съдържа 9 песни със заглавия и 41 номерирани – една е с римска цифра (II), повечето са с арабски цифри – в началото са от 12 до 40, с един пропуснат номер (21), после от „41-3“ до „48-10“ и „49-II“, като някъде между тях е „Песен 2“. При малка от песните има и заглавия, написани под цифрите: „За безумен чорбаджия“ и „За някои си боеве, които са останали в 1828 г.“ или уточняващи по какъв повод се пеят: „На Лазара“, „На седянка“, „Любовна“, „Жътварска“, „Хороводни“.

Сборникът завършва с приказката „Който копае яма на другите, той сам пада в нея“, в която се изявяват търговец със злокобно намерение да купи невръстно дете от баща – свой приятел, за да го убие; още се срещат три лоши орисници и козар, спасил живота на детето по волята на „милостивия бог“, за да го отгледа като Найдю (Намерен).

В заключение: прави впечатление, че повечето песни са разнообразни по своя сюжет, пресъздавайки отношения между хора и социални групи в обществото. Без излишно назидание са показани емоционални отсенки и естетически внушения, характерни за епохата от преди един и половина – два века.

От фолклористична, граматична, стилистична и литературоведска гледна точка сборникът е незабелязано до този момент богатство и би бил уникален материал на всеки, който реши да я използва за своя научна разработка. При това възможностите са в няколко посоки. Една от тях е ономастиката - поне 60 са имената в песните – на царе и султани, на войводи, на мъже и жени с различен статус – най-често в родовия смисъл.

Интересен феномен е използваната топонимия – от Москва до Крим и Бесарабия, до Будапеща, Истанбул и днешна България, заедно с Македония като част от българските земи в миналото. С уговорката, че немалка част от тях са в непознати варианти, изискващи допълнително разгадаване и разполагане на географската и историческата карти.

Още – в сферата на граматиката (примерно, с акцент върху различни видове времена, повече от които вече не се ползват в този си вид). Резерви за работа има и в емпрунтологията, т.е. работата с чуждици, в случая предимно турцизми – най-малко 120 от най-различен характер – военен, битов и др. Отделно – поле за изява има за езиковеди и литературоведи, вероятно в някаква степен и за историци (вкл. етнолози).

Работата на широк кръг студенти и учени по песните в сборника на Юрдан Николов Слепия би било с резултат, който е ценен както за българската литературна история, така и в частност за приноса в това отношение на Добруджа и конкретно на нейната духовна столица Силистра.