ЛЕГЕНДА ЗА МАРТЕНИЦАТА: Свързана е с Хан Аспарух и годината на създаването на българската държава (681). Според една от тези истории, когато прабългарите достигнали Дунавската равнина, те били омагьосани от мястото и решили да се установят тук. След обявяването на новооснованата държава, ханът поискал да извърши жертвоприношение на бог Тангра. Жертвената клада по традиция трябвало да се запали със стръкче изсъхнал копър, но българите не намерили от него наоколо. Докато се чудел какво да стори, на рамото на хан Аспарух кацнал сокол. На крачето му висяло снопче копър, завързано с бял конец, половината обагрен в червено. То било пратено Хуба - сестрата на хан Аспарух, останала в палатите на баща им Кубрат. Тя сънувала сън, от който разбрала за затруднението на брат си и по сокола му изпратила китка копър, завързан с бял вълнен конец. По време на дългия полет крилото на сокола се протрило и кръв обагрила белия конец. Така хан Аспарух получил китката, завързана с бяло-червен конец. Запалил той огъня според традицията, а с конеца се закичил за здраве. Оттогава на 1 март българите окичват близките си с усукан бяло-червен конец. (Припомнено на страницата на Дими Борисова във Фейсбук)
понеделник, 1 март 2021 г.
Баба Марта е - от Аспарух до наши дни, а и от преди това
Така се прави за истински народен празник - почти като по Коледа - в случая за Баба Марта - мартеници - малки и големи, се аранжират вкъщи, на входната домашна врата, на къщната порта, на масата в собата - стаята за гости при старите българи, на видно място в апартамента, в ъгъла на офиса, на центъра на населеното място, в коридора, на библиотеката, над телевизора, в банята, в колата и къде ли още не...И на ревера, разбира се...
За здраве и в името на традицията. Честит да е празникът, наследен от далечното минало - от времето на скритите ни богове, които носим в сърцата си, дори без да им знаем имената, но и векове по-късно сме сигурни, че ни защитават в лоши дни и ни напътстват в добрите наши лични и фамилни моменти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар