Картички на повече от половин век разказват ноговодишни пожелания

 Къща. Пощенска кутия с или без ключ. От метал или от дърво. Голяма, за да побира дори куп вестници (в „доброто старо време“), или малка, колкото за някое съобщенийце от все още неработеща „електронно“ институция. Събитие е в днешно време да получиш писмо от някого, щото има имейл, телефон, вайбър, месинджър и други бързи форми за връзка и обмяна на информация. И на поздравления, разбира се (ругатните не ги броимq защото не са „за телефона“ - може да се подслушва или записва).

И все пак, друго е с треперещи ръце да разкъсаш нервно плик, или да го разпечаташ бавно и важно – с показалец, а може и със специален нож за разрязване на писма – антика от миналия век, че и от преди него.

За да изскочи картичка, изписана на ръка от знаен или незнаен подател (защо пък не някоя фирма или ведомство, решило да изненада приятно за някой празник драгия потребител). Имало е и такива времена, когато сме пращали и получавали за Нова година цветни илюстрирани от „истински“ художници хартиени послания.

Оказа се, че има доста хора, които пазят с десетилетия тези свидни спомени, доказателство, че хората, когато си имат уважението, го изразяват с думи, извиращи от сърцето, и „подпечатани“ с личен подпис. Дори ако изреченията съдържат изтъркани от употреба вечни думи, като здраве, щастие, успех (в живота, работата и любовта, примерно).

Тези мисли ми хрумнаха, когато видях подредена изложбата в Регионална библиотека „Партений Павлович“, съдържаща коледни и новогодишни картички, съхранени във фамилията на юристката и общественичка в по-далечното минало Татяна Тихчева, чийто съпруг и баща на дъщерите й е художникът Илю Станчев, наскоро почетен с изложба с негови картини в ХГ Силистра за 90-ата година от рождението му. Картичките получих лично от Мариана Станчева, дългогодишен служител в Общинска администрация Силистра и собственик на Печатница и книжарница „ТИБО“.

Разгледах картичките с най-голямо внимание – български, руски и румънски, за да подуша годините назад, примерно от 1968 г. назад, за да чуя в съзнанието си трели на рокендрол и на естрадни хитове от „60-те на миналия век“, тревожни думи покрай Пражката пролет, соцукоризнени словца срещу т.нар. сексуална революция и неискрено „Уауу“ за минижупа.

После се смесват „впечатления“ от периода на „зрелия социализъм“ („70-те“), постепенно навлизаме в последната му права („80-те“), за да се втурнем с взлом в демократичния отрязък от време („90-те) и да поемем дъх в първите десетилетия на 21 век.

Всяко нещо с времето си – полиграфията – също. Някога с рисувани картинки, изчистени от подробности, но съдържащи символи като сурвакница, бъклица, елхова играчка в различни геометрични комбинации, звезда, овчарска гега, коледарски калпак, снежен човек, Дядо Мраз в синьо – по руски, днес Дядо Коледа – в червено – по щатски.

Картички от подобен род имат удивителното въздействие върху сетивата и спомените, защото за по-възрастните са вид носталгия, за по-младите – да видят, че и преди е имало, да речем, триизмерни „дядомразовнци“, които намигват, казват наздраве с „Кока-кола“ (за отбелязване – изписано на кирилица – нещо революционно в онези времена, издействано от България).

Посланието на Библиотеката по повод изложбата: „Повече от 150 коледни изображения внасят празнично настроение в силистренската библиотека. Картичките са от миналия век и ни припомнят отминалите времена, когато кореспонденцията ни се осъществяваше чрез писма и телеграми. Популярните в миналото като начин на поздравление честитки са с коледни мотиви – заснежени къщички, украсени елхи, еленчета и шейни, Дядо Коледа. В отделна витрина са изложени картички с празнични български мотиви – коледари, сурвакници, бъклици и житни класове. Всеки от експонатите съдържа ръчно написани празнични пожелания за здраве, успех, плодородие.

В нашата страна изпращането на коледни картички се превръща в мода почти едновременно с останалата част от Европа – в края на 19 и началото на 20 век. Но те са известни още по времето на Османската империя в крайдунавските градове Русе, Видин и Лом, където пристигат с поща от Виена. Първите са били черно-бели, впоследствие започват да ги оцветяват.

 

Фамилията на княз Фердинанд Сакскобургготски се записва в историята с появата на първата илюстрована картичка в Княжество България. Това става през 1896 година по случай покръстването на престолонаследника в православната вяра. Става ясно, че е коледна само от посланието, изписано на гърба ѝ.

 

Масово изпращане на коледни картички в България започна след Втората световна война. Днес, когато информационните технологии са неизменна част от начина ни на комуникация, отправяме коледните си пожелания чрез дигитални изображения. Но ако искаме да се потопим в отминалата романтика на класическите, ръчно надписани картички, и днес може да изпратим хартиена картичка в пощенски плик“.

Регионална библиотека Силистра. Втори етаж. Една изложба, носеща информация, създаваща настроение, извиращо от над 100 подбрани картички, чиято естетика е завидна и непреходна. Един неочакван визуализиран подарък за всеки, който има необходимост от общуване с подобни експозиции.