Под печат е новата книга на етнолога от Силистра д-р Йордан Касабов, наречена „Скритият бог (древна българска същност)“. На практика тя е посветена на древните български вседържатели и на тяхната духовна проекция в нашето съвремие.
Подобно на нигите му за богомилите (http://jordansilistra.blogspot.com/2017/10/blog-post_27.html), къзълбашите (https://www.portal-silistra.eu/news/1023) и добруджанските шиковци (http://jordansilistra.blogspot.com/2019/05/blog-post_22.html), и този път д-р Касабов навлиза в дебрите на информационни лабиринти, от скътаното богатство в ъглите на които имаме нужда, но за които знаем малко и в периферен вид.
Написаното от него отново ни изненадва с представените тези и доказателстата към тях. Очарова ни с прастари вярвания, оставили отпечатък върху всеки от нас, без да се досещаме дори за това. Предизвиква ни да се огрледаме около нас си и вътре в себе си, за да се видим като в огледало. За да се разпонаем, да поемем дъх и да повдигнем самочувствието си на българи, които имаме нужда да си повярваме и да вървим уверено напред към бъдещето.
Без да знаем, разбира се, и там какво ни очаква.
В своето битуване във всички времена на този свят народите от различните географски ширини са били подвластни на вярвания и на преклонения пред култове и символи, както още пред тотеми, но и пред живи хора. Благодарение на тези виртуалности или реалности те са се зареждали със сила в трудни житейски моменти, за да ги преживяват по-лесно, а в мигове на радост пред тях са споделяли най-съкровените свои съмнения, тревоги и въжделения.
За част от въпросните вездесъщи обстоятелства, властвали векове наред над малки етно групи и над големи все още съществуващи или отмрели народи, има свидетелства от всякакъв характер, включително в писмен вид или на друг траен „носител“ – дърво, камък, метал и пр. За някои обаче има единствено устни предания и догадки на учени с проникновено съзнание, постигнато понякога и в резултат на вселенска подсказка „свише“. За да се стигне до неочаквано прозрение, откриващо забравени, умело прикрити или предвидливо „забранени“ примери и доказателства.
Пред нас, любознателните читатели, е най-новата книга на подобна тема, наречена от нейния автор д-р Йордан Касабов с предизвикателното и интригуващо заглавие „Скритият бог (древна българска същност)“. Още корицата ни подсказва, че етнологът от Силистра за пореден път е надникнал над иначе популярни изображения, сред които и вечната българска везба – наричана напоследък „трета българска азбука“, зад които се крият за нас, българите, уникални по съдържание и значение тайни.
Защото, като всеки древен народ, извървял дълъг път във времето и пространството, и преминал през жестоки перипетии, включително бидейки за дълги периоди в своята история подвластен на чужди властови и културни влияния, ние тепърва преоткриваме себе си. И не е съвсем сигурно дали разбираме правилно това, което си „припомняме“, наистина ли го осъзнаваме напълно и в каква степен го пресъздаваме в прагматичен вид, за да бъде модел за наш бъдещ жизнен и утвърждаващ процес.
За да разберем кои сме, откъде идваме, какви генни, народопсихологични и културологични натрупвания имаме, за да си дадем сметка за настоящото си състояние като народ и държава, както и за образеца си на поведение. Не е тайна за широката общественост, че „…и ний сме дали нещо на света“, и съвсем не е само писмеността, за да могат „…вси славяни книги да четат“.
На какво се опира историкът, единствен в Крайдунавска Добруджа защитил като етнолог научна докторска степен? Както и в предишните си книги – своеобразните етноложки енциклопедии „Богомилите вечни и живи. Пратеници от древността“ и „Шиковското население в Добруджа“, Касабов представя разработка на базата на своите изследвания на терен, както и в резултат на прочит на книги от близо 100 свои колеги етнолози и антрополози от цял свят, писали преди него по темата.
Така на практика върху 220 страници оживяват нашенски върховни вседържатели, някои от които са познати в други свои качества, докато в книгата придобият ново съдържание и роля в живота на българите от старите времена. Над 400 са изображенията, показващи на читателя нагледно тезите на автора с това, което е пред нас, но с днешното ни познание и съзнание ние не виждаме в истинската им същност.
Пред нас се явяват богове, властвали в съзнанието на хората от Пътя на коприната до Янтарния път до Атлантика, където във времето назад е имало българи, а днес живеят техни потомци, макар и вече под формата на други етноси, около които все още са „живи“ непонятните за тях в момента символи на нашите предци. Според автора, в корена ни на българи и в нашата същност е втъкано богатство, което носим и понастоящем, но тепърва ще го припознаваме и осъзнаваме. За да почувстваме в себе си него – Прадеда, Брамбара рогач, Скрития бог, бичата глава (букранията), както още рогатите и други видове богове – индивидуален и колективен образ на нашия предтеча в познанието ни за божественост.
Всичко, за което е намерено място в книгата, има за цел да ни събуди от оня „дълъг сън“, в който с цел оцеляване сме приспани като нация във въздълъг период от време. В продължение на векове, подобно на хибернация, то е било скрито и опазено от лоши помисли, преди да се покаже отново в името на възраждането ни като народ, който има нужда да се самоинжектира с миналото си, за да се впише по-убедително в настоящето, осигурявайки си заслужено достойно бъдеще.
Йордан Георгиев
Няма коментари:
Публикуване на коментар