понеделник, 5 октомври 2020 г.

Марковото дело в преглед по повод 80 години от освобождението на Южна Добруджа и като част от събитията, посветени на годишнината


В исторически план: 7 септември 1940 г., 15.20 ч. Ден и час за подписване на Крайовския договор между Царство България и Кралство Румъния в сградата на Кралско наместничество. Договорът е с 4 спогодби, вкл. за възвръщането към България на отнетата от Румъния територия на Южна Добруджа  (7695 кв. км с население от 350 000 души).

От разработка на Христо Христов, секретар на Филателно дружество „Димитър Дончев“, град Силистра, научаваме, че във връзка с това знаменателно събитие на 20 септември 1940 г. Българска пощенска администрация пуска в употреба 4 пощенски марки, посветени на събитието, отпечатани са в Държавна печатница София. Художник на серията със стойности 1, 2, 4 и 7 лв. е художникът Борис Ангелушев, като на всички марки е портретът на монарха Борис III (през 2001 г. негов барелеф бе открит в Дунавски парк Силистра с надпис „Цар Борис III – обединител на Силистра към Отечеството, гласуван от Общински съвет Силистра).

На марката от 1 лев са изобразени добруджанец и добруджанка в народни добруджански носии; на марката от 2 лева добруджанско поле с развети български знамена; на марките от 4 и 7 лева картата на Южна Добруджа в кафяв цвят и син цвят и с обозначение на градовете Силистра, Добрич, Тутракан, Балчик и Каварна. Номерата на марките по български каталог ФЕПА са 433-436.

Заедно с това и във връзка с възвръщането на Южна Добруджа към България има изработен специален печат по българския каталог той е под № 5 за 1940 г.; специални пликове и открити пощенски картички с цветна илюстрация от лявата страна с картата на Добруджа. Датата на пускане на специалния печат за ознаменуване на събитието е 20.09.1940 г., заедно с валидирането на серията пощенски марки, посветени на освобождението на Южна Добруджа .

Специалният печат е употребяван в следните градове: София Ц, София - Двореца, Бургас, Варна, Видин, Враца, Габрово, Дупница, Кюстендил, Пазарджик, Пловдив, Плевен, Перник, Пещера, Русе, Стара Загора, Велико Търново, Горна Джумая, Шумен, Сливен, Ямбол, Казанлък, Хасково.

На 21 септември специалният печат е в употреба в пощенските станции, а в градовете Балчик и Тутракан на датата 25.09.1940 г., когато в  тях влиза българската армия в градовете Добрич, Куртбунар (Тервел), Акаданлар (Дулово) и l Каварна. Изключение прави град Силистра, защото на 1.10.1940 г. завършва разстановката на българската войска в Южна Добруджа. Затова върху пощенските пликове, облепени с пощенската серия марки „Добруджа“, заедно със специалния печат „О, Добруджанки край, ти нашъ си земен рай... 20.09.1940 г., в Силистра датното клеймо е 1.10.1940 г., 15.20 ч., датата, на която в града влиза българската войска.

Не остава назад и известният тогава силистренски скулптор Павел Метеоров (автор и на паметника на войводата Стефан Караджа – символ на Добруджа, открит на 1.10.1941 г. при честване на първата година от освобождението на Южна Добруджа в родния му град Силистра). Той създава безсмъртни творби, посветени на Освобождението на Добруджа от румънска окупация. Неговите барелефи от бронз са издадени на пощенски картички, като по-известни са скулпторите, ползвани като изображения върху пощенските картички „Къде са нашите братя“, „Добруджанско море“, „...Добруджанката, която преде българските традиции“, „Обичам земята, която ни роди“, „Искаме земята си и други.

Чрез тях парижкият възпитаник възпява по свой начин освобождението на Южна Добруджа и връщането й към Отечеството като изконна българска земя. На лицевата страна на картичките непосредствено до снимката има надпис О, Добруджанки край, ти нашъ си земен рай...“.

На гърба на картичката е надписът: „Посвещавам на родния ми градъ Силистра, Павел Метеоровъ, скулптор художник, София 1940 г.“. На гърба е отпечатана главата на Стефан Караджа с калпак, а под нея надписът „Добруджа живее съ духа на Караджата"

Датата 1 октомври 1940 г. е паметна дата за силистренци, които си спомнят как са посрещали българската войска – с радостен ентусиазъм по повод жадуваната свобода.

Спомените избледняват, но това, което се отразява чрез филателни изложби, представяне на пощенски марки, специални печати и пликове с таксов знак и ФДЦ, остава в историята на поколенията като непреходни документи, свидетелство за важни за България исторически събития.

Освобождението на Южна Добруджа: Балчик и Тутракан – 21.09.; Добрич, Дулово и Тервел – 24.09.; Силистра – 1.10. Пощенски станции, открити през 19140 г. след освобождението на Южна Добруджа: 28.09. в 14 ч. – 7560 – Средище, и  7570 Алфатар. След тях: 7648 – Белица – 12.10.; 7583 – Ситово – 20.10.; 7590 – Попина – 25.10.

Във връзка с 80-ата година на Крайовския договор от 1940 от м. юли до м. октомври в Силистра и Тутракан бяха проведени десетина големи събития от най-различен характер – изложби, конференции и кръгли маси с научен характер (по инициатива на Исторически музей Тутракан и на Филиал Силистра на РУ „Ангел Кънчев“), паметна среща на творци (с домакинството на Регионална библиотека Силистра и със съдействието на Областна администрация Силистра). А преди тях – откриване на 4 нови паметни плочи, посветени на годишнината, които са освен в двата крайдунавски града, още в Старо село и Ситово (общо паметниците по темата вече са 30 и са в 15 населени места в областта, включително посветени най-вече на дейци на ДРО, но и на Стефан Боздуганов – водач на ВДРО).

Осмата филателна изложба „Добруджа – 2020“ в Регионална библиотека „Партений Павлович“ в Силистра бе посветена на 80-годишнината от Крайовския договор и на дългоочакваната свобода на Силистра и Южна Добруджа. Тя е дело на Филателно дружество „Димитър Дончев“. В нея по традиция са изложени 12 разнообразни колекции с марки, пощенски пликове, на Димитър Чернев от Добрич, Никола Пенев от Варна, Румен Петров от с. Златия, а от Силистра са Божидар Мезев, Георги Мезев, Румяна Петрова, Христо Христов, Славка Василева, Тодорка Маринова, Румен Петров и Добромир Христов. Както и книги, посветени на борбата за освобождението на Добруджа, повечето от които са от личната колекция на секретаря на дружеството Христо Христов

Съорганизатори на изложбата са община Силистра, Областна пощенска станция, Регионална библиотека „Партений Павлович“, Държавен архив Силистра, Филателно дружество „Димитър Дончев“. Своя изложба на годишнината посвети и Държавен архив Силистра, която първо бе показана в рамките на Паметната среща „Изпълненият дълг към една премълчана истина“, а после и в сградата на архива на ул. „Генерал Скобелев“ в Силистра. Жителите на село Попина също имаха възможност да видят мобилния вид на изложбата.

В Дунавски парк Тутракан е изложбата със снимки и текстове, посветени на Крайовския договор – една инициатива на Историческия музей в града, финансирана от Министерство на културата. В залата на Археологически музей на РИМ Силистра бе проведена първата по рода си в областта Национална академична кръгла маса „Златна Добруджа – мит и реалност“, дело на Филиал Силистра на Русенския университет „Ангел Кънчев“.

Тя стана факт навръх 1 октомври 2020 г. – денят на освобождението на Силистра от румънска окупация, поради което форумът е посветен на 80 г. от Крайовския договор. Представена бе книга XII на Научен център „Дазий Доростолски, съорганизатор на проявата, тъй като са публикувани голяма част от представените от докладчиците разработки, вкл. в панела за Добруджа.

Темата „Златна Добруджа – мит и реалност“ бе представена многоаспектно – в исторически, културологичен, литературоведски и етнографски план. Акцентите бяха поставени върху историко-археологически преглед на проблема и изследванията по него; политическите характеристики на българското общество след 1940 г.; обговарянето на събитието с реториката на провиденциализма; преглед на паметници и книги, вдъхновени от възвръщането на Южна Добруджа; разграждането на мита в творчеството на Ивайло Петров; темата за Добруджа в картините от фонда на Художествената галерия в Силистра; етнографски особености на шиковци – част от местното население; историята на изчезнали при преселването на севернодобруджанци села“.

Няма коментари:

Публикуване на коментар