За Левски в Добруджа и в Силистра

В Силистра и областта няма много паметни места, свързани с Възраждането и с борбите за освобождение на страната от петвековното османско владичество, на което преди му казвахме робство, а сега някои искат да го наричаме...присъствие.

Макар повечето от над 10-те руско-турски войни да са имали фронтове точно в Добруджа, на която Силистра, без да е най-големият град в настоящата му българска част, винаги е бил негова "духовна столица" и център на християнска епархия, включително от 390 г. насам (с изключение на периода 1871-2001 г.). По темата за революционната борба преди Освобождението през 1878 г. един от щекотливите въпроси е "Идвал ли е Васил Левски в Силистра". Или не е еидвал...А може би все пак е бил в Добруджа (има се предвид цялата, част от която сега е в Румъния).

Йордан Колев - автор на паметника на Левски в Главиница, при откриването му през 2012 г.

През 2019 г. агенция БЛИЦ излезе с публикация на тема „Апостола в Добруджа – бяло петно в историята“ (автор на материала е д-р Богомил Колев). В нея се казва: „Легендите говорят, че именно в този край Васил Левски е получил прочутото си прозвище. Животът и делото на Апостола са свързани с националноосвободителните борби на българите и в Североизточна България, именно в Добруджа, но тези епизоди от живота на най-великия българин са малко познати на широката българска общественост“. 

Според различни източници, Левски е посещавал поне 2 пъти североизточния край на България. На 22 януари 1872 г. и това е отбелязано е в бележника му, той дава пълномощно на първия си помощник Ангел Кънчев, възлагайки му да създаде революционни комитети в Разград и околията. За пръв път Дякона заминава за Добруджа през март 1866 г., посещавайки Меджидие и Тулча, за да търси Стефан Караджа. Запознава се и с поп Харитон (Стоянчев Христов), тогава свещеник в с. Конгас (днес в Румъния). 

 

Село Ветрен. Къщата на Велико Скуртолов. Поредно признание от местната общественост.

Скулпторът Павел Метеоров и неговият нереализиран паметник на Васил Левски

Той довежда Левски в това село през м. март-април с.г. Тук се среща със зографина Цанко Захариев от Трявна, който го препоръчва за учител в село Еникьой (днес в Румъния), намиращо се на пътя към Тулча и Бабадаг. Оттогава до октомври 1866 г. той учителства в Еникьой и под прикритието на учителската си дейност дяконът се занимава активно и с обществено-политическа дейност. 

Обучава младежите на военно дело, подготвя ги за активна самозащита, както срещу непрекъснатите набези и кражби на черкезите, така и за бъдещата революционно-освободителна борба. Провежда занятия по гимнастика, стрелба, прескачане на ровове и плетове, надбягване и др. Устройва борби и състезания. Обикаля околните села, където привлича съмишленици. През октомври 1866 г. напуска Еникьой, заминавайки за Влашко, където се установява в Галац, а през следващия месец е в Яш – тогава столица на Молдова. Предполага се, че там се е срещнал с отец Натанаил (по-късно митрополит Охридски), от чието име пише писмо до Георки С. Раковски с молба да го информира за хода на освободителното движение. 

В края на 1866 г. и в началото на 1867 г. пребивава в с. Конгас, където учителства няколко месеца. Според някои източници, прозвището Левски Апостола получава още по време на своето учителстване в Добруджа. В документирана приписка учителят Манчо Ненков Джуджев съобщава: „Дяконе Василе, Левски те кръстихме, когато ний тогаз; от Еникьой в Конгас, като прескочи хаджи Герговата мааза. 1868. с. Зебил. М. Н. Джуджев”. 

Левски напуска с. Еникьой в момент, когато се активизира четническата дейност, без да завърши учебната година. Преминава река Дунав и отива в Букурещ, за да се включи в подготовката на революционната акция, замислена от Раковски и от ръководеното от него Върховно гражданско началство. Там се подготвя чета за България, ръководена от Панайот Хитов с моралната подкрепа на Раковски и с паричната помощ на Добродетелната дружина (крилото на „старите” от българската емиграция). 

През пролетта на 1867 г. Левски се включва като знаменосец в четата на Панайот Хитов. Смята се, че през същата година Левски посещава Силистра. В силистренския алманах на Никола Макариополски 22 години по-късно, защото е издаден през 1899 г. в печатницата на Димитър Иванов, се съобщава, че Левски се среща с известния силистренски възрожденски деец Гено Чолаков в гр. Варна. По негова покана Апостола пребивава 4 дни в гр. Силистра. Там е нает като учител и певец в местна църква. 

И според разкази на съвременници къщите на възрожденеца Гено Чолаков в центъра на Силистра и на Велико Скуртолов в с. Ветрен са местата в тоя край, където се е крил Левски. Силистренските историци обаче все още спорят дали наистина Апостола е идвал по комитетски дела толкова на север. Според доктора по история Румен Липчев, който в продължение на десетилетия бе уредник в Регионалния исторически музей, нямало доказателства за апостолското присъствие в Силистра. Други твърдят обаче, че именно край Ветрен той е минавал Дунава.

По една от версиите, за която пише сайтът „Стара Силистра“, прекарването му през Дунав точно при Ветрен е с цел той да стигне до мушията на Н. Балкански в с. Циганка, където се е сформирала четата на Панайот Хитов. Преди години в специалното издание „Левски” на Регионалната библиотека „Партений Павлович“ бе поместен спомен на починала преди няколко години старица. Нейната баба разказвала, че като дете е виждала Левски точно в къщата на Гено Чолаков, който след Освобождението през 1878 г. е бил кмет на Силистра.  

Прехвърлен е в Румъния край дунавското село Ветрен от лодкаря Велико Скуртолов, един от бъдещите добруджански опълченци през Освободителната руско-турска война. Същото се потвърждава и в биографията на Г. Чолаков, писана през 1903 г. вероятно от Н. Макариополски (тогава Чолаков е на 70 г.). В своите спомени Александър Христов, който е нежгов, разказва за тайник в къщата на възрожденеца, където Левски се е укривал. Също според легенда, бременната съпруга на Г. Чолаков много хитро била използвана в прикритието му, инсценирайки веднъж умело родилни болки, и по този начин предотвратява претърсване на една от стаите на къщата, в която се е укривал Левски. Вторият период от пребиваването на В. Левски в Добруджа обхваща един от най-важните етапи на неговата дейност и вътрешната революционна организация – 1871-1872 г. Сведенията за този период са оскъдни, недостатъчно осветени и почти неизвестни на обществото“. 

В книгата „Силистра“ на журналиста Филип Македонски, издадена през 1942 г. в тираж от 5 000 бр., която обаче повече не е преиздавана, четем: „Силистренският революционен комитет е имал връзка и с апостола Васил Левски. През 1869 г. той пристига във Варна и търси удобен случай и начин да се прехвърли във Влашко. Случаят го събира с Гено Чолаков (бел. ред.-да припомним, че днес на къщата му в Силистра има паметна плоча по повод „връзката“ им), който се бил току-що завърнал от Цариград, където е бил по търговски работи. Левски му открил намерението си. Чолаков дал съгласието си да му помогне и двамата дошли в Силистра.

За да не буди подозрение в града, Левски бил назначен за учител и за черковен певец в православен храм „Св. св. Петър и Павел“ в града (според други твърдения е пял и в храма „Св. ВМЧК Димитър“ в Калипетрово). На четвъртия ден обаче, вместо да иде на училище, той заминал за село Ветрен, преоблечен като свещеник, откъдето верни на Комитета хора то превели с лодка през река Дунав“ (бел.-по този повод паметна плоча има и на къщата на възрожденеца Велико Скуртолов в крайдунавското село).

Днес в Силистра има паметник на Васил Левски едва от преди 15 години. Два обаче са паметниците в негова чест в Тутракан. В областта паметници на Левски има в близкото до град Алфатар село Васил Левски, така също в Дулово и в Главиница, където средните училища носят името на великия карловец, както и основното училище в дуловското село Яребица. В Крайдунавска Добруджа в селата Българка, Прохлада, Боил и Царев дол читалищата са наречени на великия карловец.

Двама силистренски скулптори от различни поколения са ваяли за поколенията образа на Васил Левски: един от тях е Πaвeл Meтeopoв. Зa тoвa paзбиpaмe oт пиcмo c дaтa 26 мaй 1963 г., c ĸoeтo тoй yвeдoмявa тoгaвaшния Гpaдcĸи нapoдeн cъвeт в Силистра: „Aз cи пoзвoлиx дa cътвopя eдин Лeвcĸи – мoщeн, cилeн и тъpжecтвeн, eдин eдинcтвeн бюcт из цялaтa Poдинa и cъм cи пoзвoлил дa гo тpeтиpaм нe c чepнo пaлтo и c чepнa вpъзĸa ĸaтo ĸeлнep, a cъc cвoeтo peвoлюциoннo oблeĸлo”. Зa cъжaлeниe, пo идeoлoгичecĸи или по дpyги пpичини пpoeĸтът мy преди 60 години ocтaвa нepeaлизиpaн, независимо чe oбpaзът нa Лeвcĸи e пpeдcтaвeн пo opигинaлeн нaчин, нeзacтъпeн дoceгa oт дpyги бългapcĸи xyдoжници и cĸyлптopи“ (по темата писа страницата за изкуство АРТ Силистра във Фейсбук). Славно звучи за автора, а и за силистренци, че Метеоров е автор на паметника, посветен на войводата Стефан Тодоров Димов, известен като Стефан Караджа, който е сред най-почитаните български национални герои – революционер от националноосвободително движение и войвода, превърнат в символ на Добруджа. Паметникът е открит най-тържествено през 1941 г. в чест на първата година от възвръщането на Южна Добруджа към майката родина България, когато е отбелязана и 50-ата година на Педагогическото училище в града.

И още по темата от сайта на Областна администрация – Силистра: „През 2012 г. на 1 ноември – Ден на народните будители, в град Главиница бе открит бюст паметник на Апостола на свободата Васил Левски, издигнат в центъра на града пред днешното Средно училище „Васил Левски“. Негов автор е силистренският скулптор Йордан Колев, настоящ директор на Художествена галерия – Силистра. Решението за изграждането на паметника е взето от Общински съвет – Главиница през 2007 г., когато е сформиран и Инициативен комитет, ангажирал се с осъществяване на идеята. Той е реализиран с дарения на граждани, фирми, земеделски кооперации, Ротари клуб Тутракан, в който има членове и от община Главиница, както и от образователни институции“. 

Любопитна подробност е, че Йордан Колев е автор и на паметника на Паисий Хилендарски в Силистра, който е в двора на най-старото училище в града, на чиято 150-а годишнина през 2011 г. бе посветено откриването на двуметров постамент от бетон. Ритуалът бе проведен с участието на тогавашния зам.-министър на образованието Милена Дамянова, която е родом от крайдунавския град. С дарения на над 10 000 лева от бизнесмени и нотариуси е станало възможно изграждането на паметника, като за „модел“ са ползвани образът и осанката на отец Георги Попов от Доростолска епархия – божи служи в православните храмове в Айдемир и Бабук. Той има също кариера на учител, богослов и художник – предимно на икони. Внук е на свещеник и е роден в района на град Банско в Пиринска Македония.