„Левски е име, което е легендализарно във времето и е издигнат
до степен на икона за българина, защото той е пример за дело, всеотдайност и
възпитание на поколенията. Кое е по-важно да гледаме –човека Левски в миналото
или да гледаме човека Левски, както го разбираме днес и ще го разбираме и утре?
Разликата е, че Левски като човек също допуска грешки…в лутанията, които той
изживява, но той се учи от горчивия си опит“, каза за Общинско радио Силистра историкът
и уредник в Регионалния исторически музей в Силистра Веселин Аврамов по повод 147-ата
година от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски.
„Типичното за Левски е надграждането. Марк Твен има своя мисъл: „Не
уважавам тези, които стигат висините. Уважавам тези, които могат да паднат до
дъното и да се отлепят от него“, т.е да слезе до долу и да започне да се качва,
защото кариерата е временно явление. Докато силата да си паднал и да се
изправиш е съвсем друго. Левски е човекът, който започва от нулата, но успява
да се изправи и да надгради тези, които са преди него. За българската история той
остава с три огромни приноса: първата
теория е за самостоятелен път на българската революция, вторият, че успява да
внуши на своите съвременници тази теория и да ги направи истински революционери
– онова лутане между вярата в чужди държави, че ще ни освободят и
самостоятелната борба; чакането друг да те освободи и делото сам да го направиш
това Освобождение“, каза Аврамов.
Третият принос: той създава Вътрешна революционна организация.
Виждаме Левски в три плана – Левски като идеолог, Левски като психолог – да
спечели масите, и Левски като практик, който успява на практика да направи това
и в продължение на няколко години да управлява с желязна воля и самопожертване
тази организация. Дори величавото Априлско въстание се опира на комитетите на
Левски. Смъртта на Левски е началото на безсмъртието. Човекът Левски е
прекрасен и иконата Левски не трябва да се пипа. Над главата на президента и
министър-председателя в кабинетите им стои портретът на Левски. Личност, която
е излязла от народа.
За разлика от другите нации, българите имат за национален герой,
фигура, която е произлязла от самия народ. Левски е безпримерно честен. Не е
воден от династически принципи, морал и т.н. Нормално е с това име страната да пребъде напред. Левски е
обединяващо звено в българската история. Левски надраства не само себе си, но
надраства и времето“, подчерта Веселин Аврамов.
И още: „Ако в Ботев виждаме поет и революционер по дух, като
практик той не е силен. Знаете съдбата на Ботевата чета, но Левски оставя след
себе си една комитетска мрежа, която е ядрото на сплотяването на обществото и
трябва да го заявя, че в това Левски е просто ненадминат. Безсмъртието е
признание на цялото общество. Това не е признание на църковна институция,
държавна институция. Когато един народ дава безсмъртие и име, Васил Левски след
смъртта си е известен като Апостола на свободата. Когато един народ нарича
собствения си национален герой Апостол – човек, който разнася идеи и обединява,
мисля, че това е достатъчно, за да го признаем, като герой“.
Община Силистра чрез дирекция „Хуманитарни дейности“ и отдел
„Култура“, Общински комитет „Васил Левски“, Общински клуб „Христо Ботьов“
организират по повод 147-та годишнина от гибелта на Апостола на свободата Васил
Левски поредица от възпоменателни инициативи, като те стартират днес от 17,30
часа, когато в зала „Диоген Вичев“ на библиотеката в Силистра ще бъде изнесена
публичната лекция под надслов „Пантеонът на българското Възраждане и
българското общество днес“ от доц. Георги Вълчев, зам.-ректор на софийския
университет „Св. Климент охридски“ и зам. председател на общобългарския комитет
„Васил Левски“. На 18 февруари от 11 часа пред паметника на Апостола в града ще се
проведе възпоменателната проява „Поклон, Апостоле!“, където слова ще произнесат
кмета на общината д-р Юлиян Найденов и доц. Георги Вълчев.
Няма коментари:
Публикуване на коментар