С любезното домакинство
на Драматично-куклен театър Силистра бе проведен 30-ият Областен рецитаторски
конкурс „С България в сърцето“, в който тази година се включиха близо 200
изпълнители на български стихотворения от детски градини, основни и средни
училища в 4 възрастови групи (индивидуално
и с групови рецитали).
Той бе организиран от РУО на МОН и община Силистра с безценното от 8 години
насам партньорство на ОУ „Отец Паисий“ Силистра.
Наградите осигуриха организаторите, заедно с Областна администрация Силистра и Книжарници „Везни 55“. Поздрави поднесоха
зам.-кметът Мария Недялкова и директорът на дирекция в Общинска администрация
Силистра Цветана Игнатова. В организационен и творчески план в конкурса
участваха екипи на ДКТ и на Вокално студио „ДО РЕ МИ“. Специален поздрав - от гайдарите на Музикална школа „Великов“.
Актьорът Христо Христов с част от победителите при децата от ДГ |
В работата на двете журита
се включиха: Златина Станева и Биляна Божкова – ДКТ, Йордан Георгиев – Областна
администрация, Нурай Исмаилова – община Силистра, Ясенна Пецова – СУ „Н.
Вапцаров“, и Христо Христов – ОДК. Организаторите отдадоха дължимото за
всеотдайния труд през годините на инициатора и почти неотменен „двигател“ на
проявата – учителката Ванушка Ангелова (ОУ „Отец Паисий“) –
дългогодишен ръководител на Клуб за художествено слово при Център за работа с
деца.
Маргарита Любомирова - вляво, и Ванушка Ангелова - на тях дължим началото на конкурса преди 30 години |
В продължение на 22
години това извънучилищно звено е в основата на конкурса, започнал на 2 март
1990 г. като общинско мероприятие, за да придобие с годините областен характер.
Г-жа Ангелова бе уважена с поздравления от организаторите, от областния
управител Ивелин Статев и от първоначалния институционален организатор на
конкурса – Маргарита Любомирова – до миналата година директор на Обединен
детски комплекс, наследник на някогашния ЦРД. Поздравление и от РУО на МОН.
Водещите - сряд тях има призьори от конкурса в предишни издания |
В обобщен план споделените
спомени от първопроходците имат това съдържание: „Началото бе трудно, но все още бяха години, когато
бе прието да си патриот. После настанаха други години, в които патриотичното
чувство не бе модерно, но въпреки това конкурсът оцеля. Сега са времена, в
които той избуя, разширявайки своя териториален и тематичен периметър. Своите усилия
обединиха учителите и родителите, както и институциите. В името на идеята подрастващиза да застанат на сцената и да
влязат в ролята на рецитатори. За да изживеят емоция, родолюбиво чувство, а ида съхранят свою свиден спомен за сценична треска, завършила с усмивка на задоволство или със сълзи от притеснение, че не всичко се е получило според предварителната нагласа. Дай, Боже, повечето от тях да съхранят това си
отношение към словото, за да има бъдеще конкурсът.
ДГ "Иглика" Силистра с директор Елена Аврамова - символичен домакин на проявата при най-малките рецитатори с победител Вая Ганева от ДГ "Нарцис" |
А и от рецитацията да
се мине към театралното дело, каквато традиция (на пръв поглед – малко възрожденска!) се
е зародила в много училища в Крайдунавска Добруджа. Факт е, че не малка част от
тях подготвят цели пиеси за своите патронни празници. При това най-често без
професионална намеса, а по волята на вещи преподаватели, будни ученици и техни
сподвижници“.
Долу-горе като в зората на народните читалища…във време оно.
Конкурсът приключи.
Както винаги, има победители – друга е темата дали своеобразната надпревара не
трябва да се превърне във фестивал, за да отпадне задължителното за всяко състезание напрежение. Може би е необходимо и регламентът да се огледа. Най-вероятно
бива и да има своето разширение в други посоки – преглед на мултимедии, изява
на лично творчество (есе,
поезия, изобразително изкуство),
за да се превърне проявата в истински събор на българщината. А и в него да
придобият възможност да участват деца с различни таланти.
И още спомоществователи
сигурно е възможно да се намерят, защото в глобалния свят ще се наложи
все повече от нас да са „с България в
сърцето“. Ако искаме да оцелеем като нация, като държава, като хора с
комплексен характер и жилав ген. Защото, както е известно – „…и ний сме дали
нещо на света“. При това в много области и в различни епохи. Това, че светът
извън нас не го знае, не го помни или не го признава може само да ни амбицира
да бъдем…себе си.
Йордан
Георгиев
Няма коментари:
Публикуване на коментар