В началото на третото десетилети на 21-и век в град Силистра има 3 читалища (при общо 23 в община Силистра - при 19 населени места - по повече от 1 има в Айдемир - 2, и в село Българка - също 2 (самото село и в някогашното село Бръчма). А началото на читалищното дело е в далечната 1870 г. със създаването на читалище „Надежда“, чийто наследник е НЧ „Доростол“, на което се пада честта тази есен да отбели 150 години от началото. Според Областен културен календар, това тлрябва да стане на 30 ноември – 150 години Народно читалище „Доростол – 1870“ – кулминация на тържествата.
Както и на библиотечната дейност, стартирала със старопечатни книги. „Те се пазят във фонда на Регионална библиотека „Партений Павлович“ Силистра“, каза Светла Ангелова - директор на най-голямото в областта библиотечно звено, при откриването на ритуала „Читател на годината 2019“. Наскоро то бе проведено в залата, носеща името на Диоген Вичев - един от хората, на които дължим спасението на българските книги в т.нар. румънски период (1918-1940). Всички най-стари издания са от преди 1878 година. Най-ценните сред тях са „Българска аритметика“ от 1856 г., „Българо-френски речник“ от 1873 г., „Венец азбучний“ от 1855 г. , както и три отлично запазени екземпляра на „Горски пътник“ от Георги С. Раковски и др.
Както и на библиотечната дейност, стартирала със старопечатни книги. „Те се пазят във фонда на Регионална библиотека „Партений Павлович“ Силистра“, каза Светла Ангелова - директор на най-голямото в областта библиотечно звено, при откриването на ритуала „Читател на годината 2019“. Наскоро то бе проведено в залата, носеща името на Диоген Вичев - един от хората, на които дължим спасението на българските книги в т.нар. румънски период (1918-1940). Всички най-стари издания са от преди 1878 година. Най-ценните сред тях са „Българска аритметика“ от 1856 г., „Българо-френски речник“ от 1873 г., „Венец азбучний“ от 1855 г. , както и три отлично запазени екземпляра на „Горски пътник“ от Георги С. Раковски и др.
В своя публикация Фейсбук профилът АРТ Силистра допълва темата. На 29 юни 1870 г. на Петровден - храмов празник на църквата в град Силистра, учителят възрожденец Сава Доброплодни държи слово за нуждата от създаване на читалище в града. Под негов именен патронажа в продължение на много години бе някогашният професионален Драматичен театър, закрит през 2010 г. И не случайно, през 1870 г. се смята, че е и първото театролно представление в града (за прощъпулника свидетелства паметгна плоча на сграда по ул. „Христо Смирненски“).
Словото му е отразено във в. „Турция“ от 3 август 1870 г. В резултат на това, на 1 септември с.г. е основано читалище, което е наречено „Надежда“. Актът на създаване се удостоверява със съобщение месец по-късно в брой 80 от 9 септември на в. „Македония“. И каква ирония на съдбата - през 1969 г. сме му посветили паметник, намиращ се на сегашния най-голям в града булевард, носещ неговото име (граден e по същото време като „Комсомолски“). За името на читалището потвърждение има и от запазено удостоверение, издадено от него на 20 юли 1872 г. Събитието е отбелязано от Петко Р. Славейков, а за него пише и Любен Каравелов в брой 42 от 16 август. Приет за използване в Силистра е типов устав на българските читалища до Освобождението, в който е записано: „„§1. Читалището има за цел: а/ да доставя на читалищната публика средства за прочитане; б/ да подпомага българската книжнина; в/ да улеснява сиромашките ученици и въобще да разпространява образованието измежду народа в областта“.
През 1872 г. за пръв път се споменава името на Цани Д. Зографски, наречен „библия на читалището“, който специално отговаря за библиотеката към него. За истинска библиотечна дейност обаче може да се говори едва след 1883 г., когато е създадено дружество „Трендафил“ с изисквания към комплектуването на книгите и тяхното опазване, както и относно обслужването на читателите. Основа на библиотеката стават книгите, запазени от стари читалищни дейци, което обяснява наличието на сп. „Читалище“ от 1870 г. В края на 80-те години на ХІХ век в Силистра съществува общинска библиотека, за която няма сведения кога е основана. Печат на общината върху подарени произведения на Любен Каравеловна читалище „Доростол“ (уточнение: на 26 април 1896 г. 14 ентусиазирани младежи възстановяват дейността на читалището, като го именуват „Доростол“) и публикация в „Училищен алманах“ от 1900 г. показват, че през 1887 г. библиотеката вече съществува и е на държавна издръжка.
С оскъдни средства е наета една стая и е открита читалня. Помещението не отговаря на никакви изисквания за тази дейност, а фондът е беден и се поддържа предимно от дарения, но въпреки това с дейността си библиотеката скоро става културен център на града. За обзавеждането й ръководството заема пари от търговци, но поради невъзможност да бъдат върнати сумите, читалището е изправено пред заплахата от разпродажба на имуществото. Ръководството на читалището намира изход в сливане на дружествената библиотека с тази при общината, като единствено условие е общината да изплати дълга му.
Кметът Сава Бакалов дава съгласието си с единственото условие името на новия институт да бъде „Силистренско градско общинско читалище „Доростол“. Събитието е отбелязано във в. „Дружба“, бр.12 от 8 декември 1900 г. Библиотеката се премества в по-голямо помещение и общината поема издръжката на библиотекаря.
На 12 януари 1907 г. официално е назначен за библиотекар Диоген Вичев, който завършва библиотечен курс в Плевен през 2011 г., където се запознава с десетичната класификация на Дюи. Книгите вече се обработват според изискванията и е въведена регистрация на постъпващите библиотечни единици. Регионална библиотека „Партений Павлович“ все още работи с първата инвентарна книга, започната през месец май 1913 г.
В периода 1913-1940 г. Силистра попада под румънска окупация. Основна цел на властта става румънизирането на областта и дейността на библиотеката е полулегална, книгите се раздават скрито, а по-голямата част от фонда е разпиляна по частни къщи, крита в мазета и складове. През 1920 г. е създадено Българското културно общество, а през 1928 г. се възстановява и читалището под формата на библиотечна секция към него. След сключване на Крайовската спогодба от 7 септември 1940 г. читалище „Доростол“ предприема стъпки за легализирането си, като фокус на дейността му е библиотеката.
В началото на 50-те години на ХХ век се обособяват два отдела – за възрастни и за деца. Изнасят се подвижни библиотеки извън сградата. В Дунавската градина се подрежда кът с периодични издания и книги, за чието обслужване се използват младежи доброволци (в някаква степен тази традиция бе възстановена преди няколко години). В помощ на читателите е съставен азбучен заглавен каталог на книгите.
През 1953 г. с разпореждане на Министерство на народната просвета се извършва реорганизация на библиотечната мрежа. Създадени са окръжни библиотеки, а с решение на читалищното ръководство в Силистра от 14 ноември същата година библиотеката става околийски методичен център. Водени са дневник на библиотеката, карта на читателя и книгите, има разделители за каталозите и шкафчета за тях. През 1956 г. е извършена първата пълна проверка на книжния фонд (24 409 библиотечни единици към началото на 1957 г.) През 1958 г. е заведена и първата Книга за движение на библиотечния фонд.
През 1959 г. в България вече има 27 вместо досегашните 12 окръга, в които се създават окръжни библиотеки. Имайки предвид богатата история на библиотеката при читалище „Доростол“ Силистра и ролята ѝ в културния живот на града, Министерство на културата предлага на ръководството на града тя да прерасне в окръжна. Приема се решение за създаване на Окръжна библиотека при читалище „Доростол“, като книжният фонд остава собственост на читалището, а средствата за нова литература, дейност и заплати на библиотекарите се поемат от Окръжин народен съвет Силистра, с изключение на два щата към читалището – за библиотекар и за прислужник.
Библиотеката е преместена в нова сграда в центъра на града и започва да функционира напълно самостоятелно. На 20 януари 1970 г. е публикувано Постановление №2 на Министерски съвет за организиране на Единната библиотечна система в Народна република България и Основни правила за функционирането на Народна библиотека „Кирил и Методий“ и централните научни библиотеки като обща библиотечна организационна единица. Основните положения за статута на окръжните библиотеки залягат в изготвения през следващата година примерен Правилник, който ги определя като общодостъпни универсални научни библиотеки, основни книгохранилища в окръзите, архив на краеведската литература и местен печат, център на цялостното библиотечно обслужване на читателите териториален методичен ръководител.
Въз основа на тези документи Окръжна библиотека Силистра изработва своя структура и правилник и окончателно се отделя от читалище „Доростол“. Структурно се състои от отдел „Комплектуване, регистрация и обработка на книжния фонд“, звено „Обслужване на читатели“ – заемна за възрастни, обща читалня, детски отдел и читалня за деца, справочно-библиографски отдел със сектора за краезнание и методичен отдел.
През 1987 г. Универсална научна библиотека „Партений Павлович“ минава на щат и бюджет към община Силистра и вече осъществява своите функции само на територията на общината. Статутът на библиотеката се изяснява от Постановление на Министерски съвет №19 от 31 януари 1996 г. за приемане на Наредба за статута и дейността на библиотеките и за взаимоотношенията в Националната библиотечна мрежа. В неговия чл. 2 е записано, че се „преобразуват окръжните библиотеки в регионални библиотеки като юридически лица на бюджетна издръжка към Министерството на културата със седалище съгласно приложението (Силистра е с пореден №19) и с предмет на дейност: библиотечно-информационно обслужване; междубиблиотечно и международно библиотечно книгозаемане; поддържане архива на местния печат и краеведската литература; осъществяване на издателска и методическа дейност за библиотеките от съответния регион.
Регионална библиотека „Партений Павлович“ гр. Силистра е най-голямата обществена библиотека в област Силистра и изпълнява функцията на водеща по отношение на библиотеките в региона. Тя събира, съхранява, разкрива и разпространява богатствата на българската книжовност и световната мисъл и култура на базата на рационално използване на традиционните и нови информационни и комуникационни технологии и в съответствие с принципите на спазване на човешките права. Библиотеката организира библиотечно-библиографското и информационно обслужване на територията на областта и обогатява своите универсални и специализирани библиотечни колекции.
Основната ѝ функция е чрез библиотечните си ресурси и услуги да осигурява равнопоставен достъп до всички видове знание, информация и произведения на изкуството на всеки член на общността без оглед на възраст, пол, раса, религия, националност, език и социално положение. През 2006 г. Библиотеката стартира свой уеб сайт, разполагащ с рубрики с обществена информация и указател на 53 местни фирми и 147 неправителствени организации, като дава за тях адресна информация, такава за ръководството и предмета им на дейност.
През 2017 г. стартира „Библиотечен портал за достъп до информация за здравни и транспортни услуги в област Силистра“, а през октомври 2018 г. започва работа и Е-портал на паметта и знанието – маршрути на историческата памет, живото културно наследство и европейските знания, съдържащ фактографска информация за паметници, паметни плочи и фестивали в община Силистра. В продължение на години работи и по теми, финансирани от Програма Глобални библиотеки, както и в партньорство с различни институции, в това число и с представители на Европейски парламент.
Структурата на библиотеката е в четири основни направления: Комплектуване и организация на фондовете, Обслужване на читатели, Координация и експертно-консултантска дейност, Финанси и административно-стопански дейности. В момента е средище за изложби - дело на библиотеката и на творци в различни области, за представяне на книги от местни и външни автори, както и за други културни събития. Регионална библиотека Силистра носи името на Партений Павлович - значим български книжовник предшественик на Паисий Хилендарски; бил е църковен и политически деец, радетел за южнославянско възраждане; негова е заслугата за въвеждане на автобиографичния жанр в българската литература.
Няма коментари:
Публикуване на коментар