Дулово навършва 60 години като град

През 2020 г. различни културни институции в област Силистра ще проведат тържества за своите кръгли годишнини, научаваме от публикацията Из „Областен културен календар Силистра за 2020 г.“ (https://jordansilistra.blogspot.com/2020/01/2020.html). 

Кръгла годишнина - 60, ще чества и град Дулово. В публичното пространство по този повод първа публикация в своя профил прави общественичката Донка Тодорова: КРАТКА ИСТОРИЯ ЗА гр.ДУЛОВО! НА 30 ЯНУАРИ, град НА 60 години! ДА НИ Е ЧЕСТИТО! Първото сведение за съществуването на населенето място се базира на турско-арабски документ от 1573 година. В близост сегашното местополежение се е намирало селище с името Алени Бахча (в превод от тур. – видна градина). Преди Освобождението на България от османска власт в селището се заселват българи от Преславско.

Селището бива многократно опожарявано, но жителите му съумяват да основат ново с име Аккадънлар или на български – Белите жени, а преди време и с името Чардак. През 1878 г. в населеното място живеят 100 турски и 25 български семейства, а общото население възлиза на 900 жители. През 1946 г. населението вече е 1 841 души, а 10 години по-късно стават 5 910.

В средата на населеното място се е намирал Каз Гьолджук – гьолът на гъските. Населеното място и околността му са били безводни. Преди време е имало два кладенеца, дълбоки по 35-40 м. Когато пресъхнели тези кладенци, хората са пренасяли вода с бъчви от местност, намираща се на север, наречена Бунарлар дереси (долината на кладенците), където е имало 45 пълноводни кладенеца.

На 2 септември 1916 г. Първа пехотна софийска дивизия освобождава селището от румънска власт. От 1920-те години селището е в Румъния, но благодарение на Крайовската спогодба от 1940 г. е възвърнато на България. През 1942 година селото е преименувано на Дулово на името на българската династия Дуло. На 30 януари 1960 г. е обявено за град.

В близост до града е разположен парк „Жажда“, днес е вододайна зона. Тук се намира и единственият в България паметник, наречен по този начин. Районът е бил заселен още в Древността, Античността, Средновековието и в Османския период. Намерени са останки от керамични съдове, монети, оръжие, инструменти, основи на жилища и много други. В миналото там е текла река и е имало многобройни извори.