Предколедно проучване на пещерата Дядо Минкова дупка в село Добротица

Рашид Абдула, учител в Професионална гимназия Ситово и общинкски съветник в ОбС Ситово: "Днес, с Ивелин Иванов от Българско пещерно дружество, проникнахме в пещера ,,Дядо Минкова дупка“ в с. Добротица, община Ситово. Успешно я картографирахме, след което предстои да бъде и регистрирана. Дължината на пещерата е 30 м, като, преди да се стигне дъното, се преминава през два тесни участъка! Ще продължа работата си по проучване на потенциалните туристически обекти в община Ситово, сред които е и пещерата“. В България са картотекирани над 6000 пещери, а спалеолозите непрекъснато откриват и нови.

Архив ВЕРСИНАЖ: През м. октомври 2016 г. бе втората поредна любопитна, самобитна и мила проява, обединяваща емоциите на хора от няколко поколения с общо минало, прекарано в родното село Добротица. Един хубав повод за домакина на събитието – Тодор Опрев, да приеме гости, за да им даде възможност да си създадат настроение, развихряйки фантазията си чрез отварянето на виртуалната кутия със спомени.В името на продължението предишната „среща на махалата от ул. „Добруджа“, наречена „Да прегърнем нашето босоного детство“.

Часто т срещата бе и споменът: „Нали помните как играехме всички заедно – не по прашни калдаръми, а на прашния мегдан пред поповата къща. После – в изкопаните основи по зидовете на етажа. Сега на това място е красив осветен парк. Но я няма онази детска и младежка глъчка. Липсва оня фин прахоляк, от който майсторяхме бостанче с динче. А пък от калта хвърляхме в реката, за да завали дъжд и белким ни разхлади в горещини като днешните.

Ох, тази гора…горната – до училището, където повече от училище ни водеха, и долната…За голямата, до дядо Минковата дупка трябваше организация, и непременно се отиваше с момчетата – те напред, ние – момичетата, след тях.

Като тръгнехме – от времето за кокичета и минзухари, минавахме през синчец и кукуряк, теменужки, съсънка и после докато дойде време за ония ми ти чудни божури около 24 май (в село Добротица е най-голяма поляна с божури в област Силистра), когато са и дните на сбора на селото.

Боже, такава красота от зелена гора и сред нея – поляна с цъфнали алени божури…никъде повече не видях подобна картина – красива и романтична. За цветя ходехме дотам, но и за билки, и за жълъди, както и на залесителни акции. И все заедно., т.е. колективно, сега го наричат „работа в екип“ и осъществяване на „проекти“, както казват днес на организираните мероприятия“.