Флавий Аеций на картина, чакаме го на паметник в Силистра

Роденият в Дуросторум славен пълководец Флавий Аеций (FLAVIUS AETIUS) вече има своя съвременен портрет (акрил, височина 1,8 м, дължина 1,5 м), изработен от художничката Елена Маркарян от Силистра. Картината е частна собственост. Вече е тиражирана в публичното пространство и идеята на Инициативен комитет начело с д-р Тодор Тодоров за изграждане на негов паметник в родния му град във връзка с навършването през 2020 година на 1 630 години от рождението на един от най-известните римляни. В момента на входа на търговския комплекс на Централ парк Силистра има кът, посветен на победителя над Атила - вожд на варварите.

Аеций е римски военачалник от последните десетилетия на Западната Римска империя,  трикратен консул (432, 437 и 446 г.), удостоен с прозвището „спасител на Рим”. Той остава в историята с победата в битката на Каталаунските поля през 451. Роден е край р. Дунав през 390 г. - по ирония на съдбата по това време е създадена и Доростолска епархия.  

От профила на художничката във Фейсбук научаваме за героя още полезна информация. Носител е на прозвището си от средата на V в. Хронистите наричат неговото време „смутно”. Готският историк Йордан пише в „Гетика”, че Аеций „произхожда от храбрите мизи”, въпреки че късноантичните и византийските автори сочат за готски корена на бащата, а майката определят като знатна римлянка. Има шеметна военна кариера. Удостоен е три пъти с консулска магистратура и постига мечтата на всеки истински мъж в Рим – титлата „римски патриций”. 

Аеций взема в свои ръце външната политика на Римската империя със северните народи. Амбицията на Атила („Бич Божий”) да завладее Запада безкомпромисно е прекършена от таланта на Аеций. 

Решителният сблъсък е не само между добре познаващи се от младостта си двама велики мъже, но това е сблъсък за бъдещия път на Европа – сурови нрави и диващина срещу съхраняване и развитие на християнските ценности. На Каталунските поля - между крепостите Троа и Шалон, през лятото на 451 г. се решава съдбата на Стария континент от борбата мна 500 000 бойци. Една трета от тях обагрят с кръвта си поточето около величавата битка – по разказа на очевидци то се превръща в буйна кървава река.

За пръв път Атила е спрян. Даден е сигурен знак, че бъдещата европейска цивилизация ще търси трудно родово начало от римското великолепие и варварската претенция. Флавий Аеций (390-454) заслужено триумфира в Рим като „последния римлянин” – така съвременниците определят достойния военоначалник, роден в Дуросторум.