За скъпото кафе и отсъствието на любезност в поднасянето му

Публична тайна е, че в България - в Силистра тоже, продавачките и сервитьорките са забравили усмивките си вкъщи, а задължително и любезността. Голяма силистренска сладкарница - не си редовен клиент и откриваш с изненада, че в картонена чаша кафето струва...2 (два) лева. Да - с бисквитчица и с хартиено късметче - слава Богу, на него пише "пари" (мъни). 

За отбелязване - барманката пита дали искаш кафява захар. Решаваш за майтап да кажеш - "Вашето заведение е шампион в града по цена на кафето", ...при това без сметанчица (растителен конденз). Никой не те отразява. Е, няма да има следващо кафепитие в същото заведение. Любопитното е, че тук отсядат и пенсионери. Уютът се заплаща. Другото няма значение - не влиза в длъжностната характеристика и не се премира от работодателя.

Споделено преживяване във Фейсбук понякога отприщва признания за подобни случаи и на други хора, независимо от личностни качества, пол, занятие и финансово състояние, защото в това отношение социалните характеристики нямат значение. Какво научаваме оше от постовете под коментара?

...Културата на обслужване е много ниска. Почти навсякъде говорят на "ти"-форма, единствената екстра е, че все пак знаят говорим български език.

...Не знам за кое заведение става въпрос, но миналата седмица влизам в сладкарница до хотела за закуска. Клиентката пред мен имаше закуска, кола и кафе в пластмасова чаша - цена 2 лева, и седна в сладкарницата. Мина ми меракът за пиене на кафе, а обслужването - без коментар. Едно време в Икономическия техникум се учеше "Психология на търговията".

...То сигурно и сега се учи, но тези, дето учат, не стават сервитьорки. Да не говорим как са облечени - както дойде, нямат и обозначителни знаци...

...Седнали сме с приятел в заведение в Силистра, поръчвам си кафе и вода. Поднасят ми пластмасова бутилка, без чаша, естествено, че за какво ми е, придружено с коментар: "Оф, без малко да сурна нея чаша" - очевидно ставаше въпрос за моето кафе, което момичето носеше върху таблата. После се обръща към събеседника ми: "Ам ти ко прайш, ни съм те виждала отдавна?" (и започва да надава гюрултия от сорта на какво правили с нейния мъж, къде ходили и т.н.)...Помълчах малко и я помолих да се отдалечи, за да се насладя на хубавия ден и евентуално, ако може, спокойно да си изпия кафето, без да ставам свидетел на махленски изцепки. Изгледа ме като боторе (бел. ред.-май означава пън) и накрая демонстративно ми хвърли сметката, за да покаже колко не ме харесва.

...А аз се чудех защо много хора пият кафе в градината от автоматите. Добре, че не излизам от къщи, без да съм пила кафе (заради ниското кръвно).

...Има алтернатива през топлите дни на годината - кафе от автомат и някоя слънчева пейка, бордюр. Отдавна има машини с доста качествено кафе. Иначе често посещавам една сладкарница в центъра. Там момичетата са усмихнати, спретнати и работливи.

...Имахме и друга случка в оборотно хранително завадение - мургава девойка - етносът е без значение - не става намек за това - сърдита, че я пращат за още една вода, се връща, и тръска бутилката на масата с яд. И, разбира се, поставя въпроса за плащане на обща сметка, защото било проблем. Вероятно със смятането. Макар че вече машината го прави. Едно време му казваха на това: културата е в петите.

...Това е проблем в цяла България, Данчо! Всичките ми туристи се оплакват, а ние българите просто не сме взискателни, апатични сме към лошото отношение в магазина или кафенето. (впечатление на силистренка, работеща като гид на морето).

...За съжаление, картинката с лошото обслужване и с липсата на елементарно възпитание (за 7-те години иде реч), е повсеместна. Затова няма да се сърдим, че нашего брата предпочита курортите на нашите съседи.

...Всеки подценява професиите "сервитьор" и "продавач". Повярвайте, това не са дейности за всеки и никак не бива да се подценяват. Обяснимо - защото в пространството битува фразата: "Пфу, една обикновена сервитьорка/продавачка!". Това не са професии за всеки, защото веруюто им е "Всеки клиент е цар". Това е писано и неписано правило. Възпитание и култура са задължителни качества. За съжаление, много от заведенията и магазините ни страдат от липса на оборот сиреч клиенти и до голяма степен и заради това. Нивото е повече от ниско. Жалко, че основният критерий в бранш е млад и представителен...Въпреки че това далеч не е първостепенно...Мале, Данчо, как ме "удари" по болна тема!

...Подценяват ги..., защото не проумяват, че това е занаят - не е просто професия.

...Да не говорим за магазините с дрехи - продавачките пушат навън, ти искаш да влезеш, а тя неучтиво те пита "Какво търсиш?" и "Ще купуваш ли ?", защото им нарушаваш удоволствието от пушенето...нямам думи.

...Цените по заведенията са като в София, а обслужване и заплати доста ниски.

И предложенията:

...Ако искаме нещо да се промени трябва да казваме когато не ни харесва обслужването - спокойно и без скандали, но редовно, инак те си мислят че всичко е нормално, а то не е.

...Имах предложение някой постоянно пребиваващ в Силистра да инициира фейсбук- група, където да се отразяват впечатленията на съгражданите ни от обслужването във всичките му разновидности. Сигурен съм, че ще има ефект. Засега обаче няма ентусиаст. (Румен Чернев, САЩ)

Разбира се, има и реклама: Пийте си кафето в кафенето до съда/ресторант "Силистра". Плътен вкус и съвсем прилична цена-1•09лв. за кафе с и без кофеин.

...Приветстствам това предложение, бих се включила веднага. Надявам се, че ще се появи тази така необходима фейсбук-група, за да има положителни промени в областта на обслужването и комфорта на живот в нашия град.

Иначе отново във Версинаж на 28 декември 2014 г., значи преди близо 5 години, се оказа, че съм публикувал подобен материал. Нищо ново под слънцето. Явно то повече залязва над Негово Величество Клиента.

За безхаберието, демонстрирано от повредения чип на

 родния ни човешки материал

     

Празничните дни са едни от тези моменти през годината, когато се показват автентичните ни запаси от страсти и излизащи от от контрастите в нашето поведение. И особено това си проличава в кръчмарска обстановка, независимо дали става дума за елитен бар или за евтина квартална кръчма. Защото и на едното, и на другото място се случва човек да попадне сред хора, които се  мислят за пъпа на света, дори и за автори, притежаващи запазената марка на номера на китайката.

Последна коледна нощ за 2014 г. Късна разходка из осветената дунавска градина в Силистра, преди вандалите да са посегнали на новите лампи. Радваш се на красотата, но в един миг замръзваш и наблизо чуваш приятна музика да гали ухото ти, канейки те да я усетиш наживо. Мисъл те прострелва като стрела на австралийски абориген: „Колко малко заведения в Силистра вече предлагат „жива свирка”, както биха казали в Сърбия?” Колко му е, натискаш бутона на асансьора и тутакси се вписваш в атмосферата на празника на публичното място.

Минута-две за адаптация. Още десет, за да свикнеш с осветлението и да размениш някоя и друга прегръдка с други като теб, дошли да се сгреят и да изпитат удоволствие от досега си с познати и обичани песни, изпълнявани от певци, които за пръв път виждаш в живота си. Тц, никой не те отразява, за да те попита какво ти иска душичката – добра дума, музикална стрела или едно питие по избор – на настроението и на съдържанието в джоба. Чайче, например, защото му прилича по това време. С ясното съзнание, че по празници кръчмарите не харесват клиенти, които не пият на корем, не поръчват като за световно и не плащат все едно са братовчеди на най-големия и щедър богаташ оттук до края на света.

Поръчката все пак е приета – да речем – с усмивка, макар и в погледа на младежа да се чете „едно наум”. Вече си подготвен за чая и си мислиш – дали не бе добре да поръчам и нещо горещо към него…Да, ама след малко сервитьорчето идва и те отрезвява – „Машината е изключена – чай няма…” Ново 20! Кръчмарите у нас, както е известно, никога нямат под ръка кана за сгорещяване на вода и не познават функциите на микровълновата печка; не са чували за уреди като тостери за печене на хляб, а при тях никога скарата не е включена за подобна „екстра”, струваща поединично на цената на половин хляб.

Както и да е – позната и мила, но уродлива родна картинка, озвучаваща кръчмарското гостоприемство – тук кавичките са задължителни. Върхът на сладоледа обаче е, че има и продължение на сценката – „Трябва да платите пет лева за програмата”, започнала преди повече от 3…часа, както разбираш по-късно от афиша на входа три етажа по-долу. Малка подробност, че подобни „неща” се пишат с малки букви, а, както е известно, българинът дребнобуквието не го чете дори в договорите си с приносителите на услуги.

Не ти остава нищо друго освен да благодариш за чая, т.е. за студения душ на отказа да бъдеш обслужен като бял човек, и да си тръгнеш горд и недостъпен като леден къс от айсберг, тръгнал на пътешествие от Северния полюс към Антарктида. И да излезеш да подишаш чистия въздух, загърбвайки безхаберието, резултат от повреда в чипа в разкапващия се от безкултурие наш роден човешки материал.

И чак вкъщи ти идва наум, че точно тук някой ти дължи един неголям по размери хонорар, останал неплатен за иначе добре свършена работа в нечия полза.

Халал да им е. Честита новата 2015 година!