Синдикалистите: в цивилизационния смисъл не сме подготвени за средата на социалните мрежи

Силистра стана поредният град в страната, където с домакинството на Регионалния съвет екип на КНСБ с председате Димитричка Пейкова в лицето на Чавдар Христов – вицепрезидент, и Тодор Капитанов – национален секретар, бе проведена акция в рамките на кампанията „Арена Работеща България“. Тя е по проект и върви под формата на дискусионни форуми, наречени „Фирмени политики за поведение на служителите в социалните мрежи“. Основните теми за дискусия са: поведението на служителите в социалните мрежи и стресът на работното място и факторите, влияещи върху него. Форумът бе предшестван от пресконференция за журналисти.

Какви изводи, внушения и прогнози направиха лекторите? Работодателите основателно се притесняват, че служителите им все по-често използват социалните мрежи от лични подбуди, а не за да увеличат популярността на компанията. Значителен е информационния обмен през работно време: снимки, видеоклипове и други материали, дискредитиращи компанията и/или нейни партньори.

По-притеснително е, че служителите неразумно влизат в конфронтация с други хора, важни за бизнеса, или подливат вода на собствения си работодател, споделяйки конфиденциални търговски тайни. Социалните мрежи могат да доведат до онлайн престъпления и служителите може да се окажат жертви на интернет пиратство.

Ето защо било все по-необходимо България да последва примера на западните държави и САЩ, като компаниите ни предприемат сериозни стъпки за въвеждане на собствена приемлива за всички нива фирмена политика за използване на социалните мрежи от страна на работниците и служителите им.

В края на годината проведените дискусии в страната ще завършат с национален доклад, обобщаващ резултатите. Очакванията са да се оформи представа за необходимостта от саморегулация в поведението в социалните мрежи (само във Фейсбук в България имаме 3,5 млн. профила) на базата на неписани обичайни норми. В противен случай няма да спрат рецидиви като уволнения, обявени чрез Фейсбук; дисциплинарни наказания за изяви в социална мрежа, процедури с юридически последствия и др.

Темата е деликатна, но актуална, и по нея в САЩ и в Европа се работи за изграждане на фирмени политики за поведение в свободното за общуване пространство. Най-добре било това да стане след диалог с работниците и служителите, подсказват експертите. С ясното съзнание, че по принцип всяка регулация е вид рестрикция.

Любопитна подробност: в България потребителите на социалните мрежи са най-активни в работните дни в часовия диапазон от 13 до 15 ч. И още една в друг контекст: у нас сумарното работно време е 56 ч. на седмица при допустими 48 ч. Единствено в т.нар. непрекъсваемо производство било възможно подобно отклонение. Набелязан е и проблемът, известен като „заплащане на нощния труд“, особено актуален в България при нощни дежурства, при спазване на графици и при „режим на разположение“.

Сред направените изводи: в цивилизационния смисъл не сме подготвени за средата на социалните мрежи, които все повече са сфери на влияние, средство за т.нар. хибридни войни, място за манипулиране на общественото мнение, но и тънък „лед“ за категориите клевета и обида.

В частичен смисъл бе коментирана и темата за колективното трудово договаряне, като медиите са една от сферите, където това е словосъчетание табу за собсдтвениците им (изключение правят трите държавни медии – БНР, БНТ и БТА). Тотално е отсъствието на колективно договаряне в различни други направления на икономиката и търговията (в химическото, например). С уговорката, че въпросът трябва да бъде разглеждан не чрез търговския, а през трудово-правния интерес, поради което неминуемо минава през синдикалното сдружаване, така нежелано от мнозина в средите на бизнеса.

В това отношение, според синдикалистите, гостували в зала 13 на ХГ Силистра, държавата е длъжник на гражданите си, защото това право трябва да се гарантира, а не само да се прокламира, каквато е практиката. Според статистиката, в България в момента има 2 000 колективни трудови договора и 50-60 в различни сектори. Оттам и препоръката за необходимостта от „нова правна дрешка“ на тази тема, а в това отношение има ярки примери като страните в Скандинавието, в Белгия, в Германия и в други европейски държави. Ефектът от неверни политики в заплащането на труда на активните български граждани жънел настоящите резултати - емиграцията в чужбина на работна ръка.

Още една тема, която беше обсъдена от синдикалистите, бе пренатоварването (т. нар. бърнаут синдром) – напрежението от работата, водещо до стрес;  натиск от страна на работодателите за работа; постоянна ангажираност в службата и в извънработно време; много разговори по телефона, вкл. с работодателя в почивните дни и др.