Историята на село Войново излезе в книга

Наскоро в село Войново (в миналото известно с името Кочулар) – в момента със своите 100 жители е едно от най-малките в община Кайнарджа, влезе в публичното пространство по повод откриването на паметник на загиналите за обединението на България във всички войни в първата половина на 20-ия век. В селото, което в един период (1910 г.) наброявало повече от 1 000 души, половината от които тогава са били българи, останалите турци и цигани, освен местно население, има и наследници на преселци от Северна Добруджа.

По време на церемонията на гостите бе раздадена книгата „Историята на село Войново, Силистренско“ с автор Дафинка Станева. На 240 страници, от които около 40 са черно-бели и цветни снимки – приложения, авторката е успяла да събере богата информация, останала налична в архиви, спомени, в научни сборници и на други достъпни места. Тя е краевед и уредник на Туристически посетителски център в село Кайнарджа, намиращ се в комплекса, създаден край едноименната историческа чешма, свързана с мирния договор между Руската и Османската империи през 1774 г., който е част от Международна мрежа на мира.

За написването на книгата са ползвани данни от отдела в Силистра  на „Държавен архив“ и на Регионална библиотека „Партений Павлович“, както и на кметовете Добри Малчев – той за пръв става кмет праз 1984 г. и оттогава насам (вкл. в момента) има общо 20 управленски години, както и на неговите колеги Димитър Костадинов, Дончо Георгиев и Петя Здравкова. Данни за поселения в този район има още от късната новокаменна епоха (V в. пр. Хр.).

Творбата е четвърта по рода си в малката добруджанска община, начело с книгата за представяне на община Кайнарджа, написана преди няколко години, а другите са за отделни населени места. Селото поне по документи съществува от 17 в., когато в него са живели земеделци и скотовъди. В него училище има от края на 19 в., когато след Освобождението от 1878 г. се заселват българи.

Построени са били 2 чешми в миналото, регистрирани са 11 пещери в близост до сухоречието на река Табан, като в продължение на десетилетие до преди около 30 години е действал т.нар. ловен дом. Най-известна в съседство пещера е „Баджалията“ – край село Стрелково, където през 2005 г. са проведени археологически проучвания. В селото, където се търси т.нар. пътна станция Палматис, православен параклис има от средата на 30-те години на миналия век.