В Силистра по инициатива
на Регионален исторически музей, с любезното домакинство на Художествена
галерия и със съдействието на община Силистра бе проведено поредното събитие от
най-новата научно-популярна проява, свързана с академичността. Тя бе наречена „В
името на святото дело”, за да бъде развита тезата от проф. д.и.н. Милко Палангурски от Великотърновски
университет „Св. св. Кирил и Методий”. Гостът представи чрез лекцията си общото
между две събития в историята на България, случили се в рамките на малко повече
от половин век, за да оставят трайни следи в нейните най-нови анали.
По покана на РИМ д-р Николай
Тодоров зам.-ректорът на най-големия в Северна България хуманитарен университет
разгледа в паралел историческото значение на Съединението на Княжество България
и Източна Румелея (6
септември 1885 г.)
и на Крайовския мирен договор между Кралство Румъния и Царство България за възвръщане
на Южна Добруджа към Отечеството
(7 септември 1940 г).
Още в началото на
лекцията проф. Палангурски заяви, че общото между Съединението и Крайовския
договор е, че става дума за две събития, които България прави сама на базата на
решение за обединение и след договорка със съседните страни. С допълнението –
Договорът от 1940 г. е резултат от определена политика още от 30-те години,
когато в Европа върви процес на териториално преразпределение между държавите.
И с още една уговорка:
Крайовският договор, наричан неправилно Спогодба, е подписан само от двамата
министър-председатели и от никой друг. И с предварителното съгласие на СССР,
Германия и Италия (отчасти). Проф Палангурски: „Това е
черупката в исторически план – отказ от нещо за сметка на друго, налагат се
отстъпки“.
И още: П. Р. Славейков
е казал през 1878 г.: „Добруджа е курбан за българската свобода“. На практика –
два пъти курбан – веднъж териториално, втори път заради размяната на
населението и обезбългаряването на Северна Добруджа, поради което в момента в
северната ни съседка население с български корен има в областта Банат, както и в
населени места в окръг Търговище и около Букурещ.
При връщане на лентата назад – относно Съединението – според учения прави впечатление участието на българските отговорни фактори в оня момент. Да споменем, че силистренският краевед Вълчо Радев наричаше „добруджанския въпрос – прислужница
на македонския въпрос“.
Другата открита прилика
между двете събития е готовността на българската нация да защити обединителните
актове – през 1885 г. и 55 години по-късно. Междувременно България губи 16 000
кв. км. от територията си във войните в първите 20 години на миналия век. Както
се казва: за съжаление, в историята няма „ако и справедливост“.
Други прилики: ролята на армията и единомислието на политическите кръгове. Още повече, че след възстановяването на българската държава вече 140 г. се случва едно и също нещо – по границите ни пулсират жертви. Успехът в полза на Добруджа се дължи на разумно поведение на управленците при изпълнение на национални каузи: „Възвръщане на Южна Добруджа – да, относно Западните покрайнини – ако може, а за Беломорието – ако стане…“.
Други прилики: ролята на армията и единомислието на политическите кръгове. Още повече, че след възстановяването на българската държава вече 140 г. се случва едно и също нещо – по границите ни пулсират жертви. Успехът в полза на Добруджа се дължи на разумно поведение на управленците при изпълнение на национални каузи: „Възвръщане на Южна Добруджа – да, относно Западните покрайнини – ако може, а за Беломорието – ако стане…“.
Разгледана бе и темата
за „тайните“ в архивите у нас и по света, конкретно в Европа, където
засекретяването е от 25 до 100 години. С едно наблюдение – на Балканите
най-модерен е архивът на Турция – вече с 60 млн. дигитализирани единици, а
най-затворена в това отношение е Гърция. Особена е ситуацията и в Русия, където
според професора има „друго мислене“ по въпроса.
На дискусия бе подложен
и безпартийният период в развитието на България слез 1934 г. Със заключението: по
това време у нас няма политици, а има парламент с чиновници, тогава не се
раждат характери, готови да вземат навременни и разумни решения относно
поведението на страната в сложната политическа и военна обстановка в първите
години на 40-те. При това в години, когато имаме едномилионна невоювала,
нахранена и сравнително модерно въоръжена армия.
Но…след смъртта на цар
Борис III
през 1943 в България…няма политици. Така е пропуснат решителният момент за
ползване на армията като коз при решаване на световния проблем в края на
Втората световна война…осъзнаването с фанфари не става.
Дали има видео от лекцията на проф. Палангурски?
ОтговорИзтриване