22 декември 2018 г., 10 ч. Салон на Народно читалище "Пробуда" село Калипетрово. Коледна проява заедно с Областна администрация Силистра, посветена на културното многообразие в ЕС - представени бяха езиците в страните от Стария континент, както и традициите за честване на Бъдни вечер, Рождество и Коледа.
Водещият Йордан Георгиев: "Уважаеми гости, добре дошли на едно място, където в продължение на много десетилетия е раздвижвана творческа енергия и е показван дух, наследен от нашите предци. Своята изява са имали хора от различни поколения чрез слово, песен и танц. По сцената своите визуални искри са пръскали изящни народни носии и бляскави украси върху стари премени на достолепни мъже и жени.
Водещият Йордан Георгиев: "Уважаеми гости, добре дошли на едно място, където в продължение на много десетилетия е раздвижвана творческа енергия и е показван дух, наследен от нашите предци. Своята изява са имали хора от различни поколения чрез слово, песен и танц. По сцената своите визуални искри са пръскали изящни народни носии и бляскави украси върху стари премени на достолепни мъже и жени.
Днес, само дни преди
големите празници Бъдни вечер, Рождество Христово и Коледа, както винаги – в
навечерието на Нова година, ще навлезем по виртуален начин в един свят, останал
в миналото, но който живее в нашите вени и кръв, дори и без да го съзнаваме.
В същото време – без
съмнение, този свят е част от световното културно пространство, той е нашата
отлика от други народи, с които образуваме културното многообразие на света.
2018 г. е година на европейското културно наследство.
И по този повод
Областна администрация Силистра изпълнява задачи от Комуникационната стратегия
на Република България, провеждайки няколко събития, едно от които в
Калипетрово - приветствие от заместник-областния управител Илиян Николов, вкл. към участниците в тържеството, и в специалния гост в него - д-р Йордан Касабов - автор на книгата "Шиковското население в Добруджа", което представяме днес и пред специални гости от село Брънещ край Букурещ в Република Румъния, потомци на калипетровци от преди 200 години.
В днешното време на омесени в съмнителна опаковка ценности всяка книга за миналото е портал към информация за хора, събития, факти, начин на живот, философия и форми на общуване, които за повечето от нас са непознати. От една страна, защото най-вероятно никой не ни ги е посочвал като нещо важно и ценно за нашето съвремие, а от друга страна – модата в поведението на хората изисква различност, която понякога се разминава изцяло с традициите на един народ.
В диалектиката има един закон, наречен Закон за отрицание на отрицанието, който е израз на спираловидния процес на развитие на човечеството, като всеки кръг от спиралата е своеобразно връщане към предишния, но на по-високо ниво.
В хода на цикъла едновременно с унищожаването на старото се открива
непреходното в него и то се запазва във възникващото ново, съдържащо
необходимостта от своето собствено отрицание в процеса на по-нататъшното
развитие.
Така е според философията, а в живота това се проявява с интереса към
начина на мислене и живот на нашите предци, чиято история и житейски уроци биха
били полезни за всеки от нас, стига да ги познаваме.
Книгата „Шиковското население в Добруджа“ на етнолога но стига само
надникнем в отделните глави, за да се натъкнем на умозрение, което ще ни
позволи да живеем освободени от оковите на съвременните тегоби.
Защото къде пряко, кога с досещане ще разберем, че животът е текъл и
преди трудно, на пресекулки, подвластен на войни и разпри между групи от хора;
в среда, зависима от властимащи, от природни катаклизми, от климатични влияния,
от лоша енергия, но и от благоприятни стечения на обстоятелствата.
Книгата ни показва на практика как в миналото животът е бил по-подреден,
защото са спазвани писани и неписани житейски правила и ритуали, както и изисквания
за отношения между хора от различни прослойки, етнически групи и прочие
различности.
Със средствата на науката етнология, която е знание за един народ,
книгата ни разкрива тайни, които са пред нас – в бита ни, в дрехата ни, в
кухнята ни, но ние не познаваме кодовете за тяхното разгадаване. А някога е бил
достатъчен и един поглед върху човек или предмет, за да сканираш необходимата
информация за него, която да преведеш в съзнанието си, за да знаеш как да
постъпиш в съответната ситуация.
И всичко това се е учело не в училище, а вкъщи – и не с дидактически
материали, както им казват днес на помощните средства, а направо в средата за
живот. При това участвайки пряко в производството на артикулите в целия склад
от жизнени условия, изпълващи живота ни, наречени с общата дума „бит“.
Любопитна подробност е, че в миналото българинът, в случая шиковецът,
едва ли не от раждането си, е влизал в роли, присъщи за възрастта му, за да
научава в движение условните знаци на живота в различните му етапи – детство,
юношество, младост и така до старостта.
Всичко това в книгата Йордан Касабов разказва, показва и доказва, вкл. с
нагледни материали, събирани в продължение на много години, за да влязат в една
систематизирана книга, полезна не само за самите шиковци, които ще намерят в
нея себе си, а и за всички, проявяващи интерес към миналото.
В книгата освен етнология има история, психология, модизъм, кулинарност,
езиковедство и какво ли още не. В
никакъв случай обаче не е учебник по всичкология, защото материалът е подчинен
на етноложкото специализирано изследване чрез
етнографско изражение на културните съставки, отнасящи се до група население,
представено за пръв път във вида си на мини етнографска подгрупа (шиковци), вклинена в пространството на
голямата полянска етнографска група, навлязла широко и в средите на
добруджанци.
Пред читателя са
разкрити съдбите на десетки личности от етногрупата на шиковци, част от които
са признати като важни личностни фактори в развитието на градове като Силистра
и Дулово, на села като Калипетрово, Проф. Иширково, Брадвари, Алеково,
Добротица, Ястребна, Алмалий (Румъния), Бесарабия (Молдова, Украйна) и др.
Това са предварителните думи към книгата „Шиковското население в Добруджа“, дело на автора й – Йордан Касабов, родом от Брадвари, където е бил
директор на училището и кмет на селото. Завършил е история във Великотърновския
университет, където е защитил и докторската си дисертация. Останалото е в творбата в над 500 страници, включително и над 50 от тях в цветни приложения."
Няма коментари:
Публикуване на коментар