Велики Преслав извън сезона на теменужения цъфтеж на дивия рожков

С летен ентусиазъм в предверието на есента на 2018 г. група членове на Туристическо дружество „Дочо Михайлов“ Силистра осъществиха пътуване по поредната патриотична дестинация – град Велики Преслав. При това в деня на последната му проява във връзка с юбилея, посветен на 1 125 години от обявяването на града за столица на България по време на второто ни царство.

В дните на Преславския църковно-народен събор през 893 г. цар Симеон е провъзгласен за български владетел, а свидетелство за неговото успешно управление са останките в Историко-археологическия резерват „Велики Преслав“, който, за съжаление, независимо от прелестната си форма, не е от най-посещаваните обекти в страната. Уикипедия: „Градът възниква през втората половина на 9 в. по време на управлението на княз Борис I (852 – 889) като военен лагер с укрепен дворец и гарнизон, разположен на 30 км от Плиска - столица на първата българска държава“.

Може би защото в днешно време учениците и пенсионерите търсят дестинации с по-атрактивно съдържание, подведени от моментни модни тенденции, а вероятно и повлияни от по-агресивна реклама. В момента трезорът на един от модерните музеи в Лудогорието и Североизтока предлага гостуваща изложба от парижкия „Лувър“ с „българското средновековно изкуство“. 

Казват, че Дворът на кирилицата в Плиска е сред тези нови поводи за пътуване с определена туристико-познавателна цел, защото присъства трайно във Фейсбук и в публичното пространство, благодарение на поредица от инициативи на собственика си – предприемчиво частно лице. Там почти всяка седмица се провеждат събития – повод за привличане на внимание, при това заслужено, а чрез тях се осигурява траен властови, медиен и обществен интерес към комплекса – едновременно експозиция, музей с восъчни фигури на български исторически символи и СПА-обект.

Туристическо дружество „Патлейна“, което тази година навършва 95 години от създаването на своя предшественик, бе организатор на поредната туристическа проява  „По пътеките на Белчо Братоев“, която бе проведена в Драгоевската планина около едноименния язовир. Маршрутът „Яз. Драгоево – м. Виро – м. Равян – яз. Драгоево“ е дело на дългогодишния председател на дружеството във Велики Преслав, поради което носи неговото име.

Проявата започна на площада пред НЧ „Васил Друмев-1881“ в село Драгоево (някога намиращо се на пътя за Истанбул – факт, предопредил развитието му). Макар и да живеем във времена на демографски срив, то все още е сред големите в област Шумен. Традиционно посрещане с пита, мед и шарена сол, менче с прекипяло вино, слова на местния кмет Вичко Вичев и на председателя на дружеството домакин Тодор Серафимов, поел през 2012 г. щафетата от своя покоен предшественик, танци от „Веселото хорце“ с ръководител Нина Пенева.

По изпитан туристически обичай 4-часовият поход, преминал покрай „Пейзанова жерка“ и руините на крепостта „Градището“, както и в близост до паметника на партизанина Иван Петров, изгорен при „Пресечен камък“, преля във вечерна среща на любители на природата от Велики Преслав, Исперих, Варна, Разград и Силистра, за да си дадат обет лудогорци, добруджанци и черноморци за следващи съвместни подобни изпитания. 

Защо не и в туристическата проява „Нашият Дунав“, на която организатор е ТД Силистра (за последно през м. юни 2015 г.), включваща възможности за непосредствено опознаване на Биосферен парк „Сребърна“ и рибарското селище в село Ветрен в маршрут, който е малко ползван за походи от добруджанци и от гостите на района, тъй като не е достатъчно популяризиран както от самите туристи, така и от местната власт.

Домакините от Патлейна показаха на дело как партньорството с местната власт води до добри резултати, включително и в битово отношение – помещения на бивше общежитие са превърнати в туристическа спалня, благодарение на ръководството на общината, представено на междуобластния форум от своя кмет Александър Горчев, силистренски възпитаник (специалност „История и география“ в някогашния Институт за подготовка на учители в града), който е и доктор по история.

От името на силистренци поздрав към всички поднесе Виолета Атанасова, председател на Контролна комисия в ТД „Дочо Михайлов“ и бивш негов председател. Тя подари на домакините екземпляр от сборника „Съхранена памет“, съдържащ автентични разкази на добруджанци във връзка със събитията преди и след Крайовската спогодба през 1940 г. 

Подаръкът бе подходящ повод присъстващите да отбележат, че предстоеше 1 октомври – ден за спомени за възстановяването на българската държавност в Добруджа след годините на румънска окупация. Негово естествено допълнение бяха изкусните хора, изиграни от добруджанци, като особено се открои Севдалин Димитров от състава на хореографа Симеон Симеонов.

Поздрава от името на варненци поднесе добруджанецът родом Атанас Сивков, оф. от резерва, дългогодишен лидер на ТД „Черноморски простори“ и организатор на пътувания до Малое  Пересчепино, където има всяка година тържества, посветени на хан Кубрат, както и на уникален зимен сбор под вр. „Мальовица“.

Траен спомен от пътуването до Велики Преслав ще остане и утринното запознанство с един малък, но приветлив и за съжаление обезлюден град, в който бият камбаните на две църкви, за да ни припомнят славна история и неперспективно настояще в условия на липса на поминък, съответно и на достатъчно млади хора. 

„Някога само в най-голямото училище имаше 1 200 деца, днес са 6 пъти по-малко, при това събрани от околните села“, заяви Антоанета Димитрова от Клуба на туристите ветерани, превърнала се в любезен и вдъхновен гид из 500-те хектара на Националния историко-археологически резерват и музей „Велики Преслав“.

Г-жа Димитрова препоръча на гостите да посетят резервата и във време, когато цъфти вечнозеленото растение „див рожков“, характерно за Средиземноморието, но пуснало трайно корени и в Преслав и в резервата, за да се почувства зрителната наслада от съприкосновението с неповторимия теменужен облак, изпълващ пространството между сградите - владетелската базилика, златната църква, царския дворец с три корпуса, патриаршеския комплекс и укрепителната линия по течението на р. Тича (Камчия).

Според Уикипедия  „Музеят съхранява над 35 хиляди предмета, около 1700 от които са изложени за посетителите. Сред тях са шедьоври като керамичната икона на св. Теодор Стратилат, Преславското златно съкровище и керамичният иконостас от дворцовия манастир, участвали в редица български и международни изложби“.

Част от експозицията на музея е известното Преславско съкровище (в момента е изложено в Париж), съдържащо над 170 предмета от злато, сребро и бронз, характерната за Преслав рисувана бяла керамика (облицовъчни плочки, домакински съдове и икони), една от най-големите в света колекции от средновизантийски оловни печати от периода 971-1088 г., както и ценна сбирка от епиграфски паметници. По ирония на съдбата, така както части от някогашната силистренска крепост са отишли за основи на къщи в града и в околните села, и тук великолепно издялани камъни са използвани за изграждане на Томбул джамия в Шумен.

Великопреславци признават също, че доскоро са посещавани и от други скъпи гости - представители на окултната школа Всемирно бяло братство - последователи на Петър Дънов, за да играят на свещено място своята заредена с енергия „Паневритмия“, както и от изучаващите богомилското учение, провели няколко свои научни форума в града, известно време носил имената Йоанополис и Ески Стамболук (стар Истанбул).

Едно от последните впечатления от резервата във Велики Преслав е от паметната плоча на Йордан Господинов (начален учител, кмет на града през 30-те години на миналия век), над която бди тройка дървета, обвити с бръшлян. 


През 1906 година съвместно с чешкия археолог Карел Шкорпил той създава Археологическо дружество „Тича“ в Преслав (така се е казвал градът до преименуването му преди 25 години), което си поставя за цел да изгради местен музей, а през 1909–1911 година извършва археологически разкопки в местността „Патлейна“ на 6 км на юг от Велики Преслав, където разкриват руините на манастира „Св. Пантелеймон“.

За туриста е винаги предизвикателство да каже, че е посетил място, свързано с живота и делата на десетина царе, в случая властвали и градили столица, замислена да съперничи на византийския Константинопол. Както и на други известни българи, оставили трайна диря в средновековната ни култура: Наум и Константин Преславски - български духовници и книжовници, загадъчният Черноризец Храбър и Йоан Екзарх - български духовник и писател.