"Кратка история на село Краново" е най-новото краеведско издание в Крайдунавска Добруджа, което е поредна възможност да обогатим познанията си за Силистренския край. Книгата е дело на местен автор - Симеон Бенов. Миналата година по това време община Кайнарджа, част от която е селото, се сдоби със свой справочник, представил населените места край границата с Румъния.
Село Краново е едно от граничните по сухоземния лимес със северната ни съседка и някога е било около вековни гори. За такива като него в Добруджа и Лудогорието става дума в Записките по българските въстания с обяснението, че тук са идвали котленски овчари със стадата си. Подобно на много села, създадени след поредна руско-турска война, и Краново е дело на преселнически процес в периода 1828-1829 г. (първи идват от Южна България, а после от Габровско и Търновско).
Керан - Кранова - Краново - това са имената на селото според автора на книгата, т.е. произходът идва от първия заселник - Керан (Киран). В средата на 19 в. в селото, познато впоследствие с две махали, има само 3 семейства. Първият официален документ, съобщаващ за селото, е от 1879 г. Около 1950 г. в селото живеят над 1 800 души, а понастоящем са около 100. Многолюдни са били родовете Бенови, Бакърджиеви, Няголови, Кавалджиеви, Желкови, Червенкови, Сивеви (кметът на община Кайнарджа Любен Сивев е от този род) и др.
Издънка на Керановия род е Мила Димова Керанова (1891-1969 г.), която е съпруга на поета Гео Милев и майка на детската поетеса Леда Милева - дългогодищенв директор на Българската национална телевизия.
В Краново училище има още през 1896-1897 г. и е едно от 44 (48) в тогавашната Силистренска област. За отбелязване е, че в румънския период - 1916-1940 г., кметове на селото са били предимно българи, владеещи румънски език. След 1940 г. от селото се изселват 50 румънски семейства колонисти и идват 10 семейства - преселници от Есекьой. В селото ТКЗС има от 1950 г. с 222 учредители.
Няма коментари:
Публикуване на коментар