Островът на боговете в Южно море очаква първите български туристи

В днешно време  човек може да прелети целия свят, за да стигне за едно денонощие до всяка точка на земното кълбо, включително и с туристическа цел. Корейският о. Джеджу е сред тези места за почивка, които засега не са в полезрението на българите. Известен е като Хаваите на Ориента и се намира на около 100 км от южния бряг на Корейския полуостров.

С площта си от 1 845 km² това е най-големият сред общо 3,3 хил. острова към Република Корея. Някои от тях са частни, но малко са с постоянно живеещо население. На територията му има 368 вулканични точки в млада планина, която вече хиляда години…спи.

За острова има легенда за богинята Сольмунде, която имала 500 синове. За да ги изхранва работела много – носела пръст в полата си и така оформила острова. Вулканичните места са резултат на изпадането на пръст от дупките на полата на богинята. Легендата е пример за саможертва в името на грижата за семейството и на създаденото поколение. Митът е един от общо 2 000 за създаването на острова, на който е роден  настоящият президент на страната Мун Дже-ин, което го прави още по-популярен.

Самата планина е само с два прохода към върха си, достъпът до които се контролира и дори има „работно време“, т.е. турист там не може да замръкне – ако не се върне в светлата част на деня, тръгват да го търсят. Твърди се, че по една от „пътеките“ има 500 различни фигури с изображения на синовете на въпросната майка и богиня едновременно. Пътьом се срещали и множество азалии (вечнозелен нисък храст, цъфтящ през пролетта), все едно са капки от сълзите на нейните деца.

За острова, в който в две общини живеят общо 640 000 души, казват, че е известен с три неща: „камъни, вятър и жени“. Сред интересните места е пещерата „Манджан“. Това е най-популярната от общо 23 в страната пещери и в нея се вие „път“ в рамките на 1 км при около 10 градуса температура на въздуха и в относително широко пространство. Цялата й дължина е 8 км, но по-малко от 1/4 е достъпна за туристи.

Движението става при не особено силно осветление и сред застинала лава, тръгнала от местния изгаснал вулкан Халла-сан, чиято най-висока точка е 1 950 м. Вече 71 г. мястото е атракция, защото е в най-вулканичния район. От първия взрив досега са преброени 1,8 хил. изригвания, като последното е било преди 10 века.

Влизаме в пещерата, но нещо разходката не ни „върви“ и за атракция подхващаме, кой знае защо, химна „Мила родино“. И се връщаме за ритуална снимка на входа на пещерата, както и пред паметника – знак, че обектът е част от списъка на ЮНЕСКО.

Във връзка с вулканичните камъни е проявена изключителна прагматика: с тях са направени диги, подпори, стени на къщи, огради на малки парцели земя. Ползват ги  също за оригинални, но скъпи сувенири, както и за надгробия. Камъните са порести, а наредени помежду си не правят плътно сцепление, а пропускат въздуха и така осигуряват естествена вентилация на заградените терени, в които се отглеждат зеленчуци.

На острова има силно японско влияние от времето на окупацията от 1910 до 1945 г., но в момента към него има голям инвеститорски интерес от Китай, който обаче е ограничен. Въпреки това най-голямата инвестиция в туристическата инфраструктура – тематичният увеселителен парк „Jeju shinhwa world“ в малката община Согвипо (18 хил. души), е с китайски средства (2 млрда щатски долара върху 1,2 млн кв.м.). Ще бъде обслужван на финала от 2 хил. души. В него има няколко акцента, сред които и хотел с 2 100 стаи – един от петте в района.

Налично е и казино – най-голямото сред общо 8 на острова и №2 по размери в цялата страна, работещо само за некорейски граждани, както повеляват законите на страната. Предвидена е безмитна зона. Туристи от Китай, Тайван и Хонконг се очаква да бъдат сред най-честите гости, които предварително са уведомени, че ще се намират на 20 минути с кола до брега на Южно море.

С размери и съоръжения впечатлява и т.нар. Ротари парк с различни атракции, изградени във футуристичен стил като сцени от мултипликационни филми, съпътствани с изображения на символи на Ротари интернешинъл. 

Водопадът Cheonjiyeon, което в превод е „Небе, свързано със земя“, е също атрактивна забележителност. На дъното му има изкуствено езеро с дълбочина 20 м, а самият пад на водата е 22 м. Друга е групата водопади Jeongbang Falls, където е единственият на континента Азия, спускащ се от 23 м пряко в океана. В парка наоколо човек може да се срещне с големи скални статуи с кръгли лица и изпъкнали очи, голям нос и идва забележима усмивка – някои от тях достигат до 3 м височина.

Въпросните статуи са издялани от вулканичен материал и названието им в превод е „дядо от камък“. Може да бъдат срещнати и извън къщите – край мостове, дори пред ресторанти и магазини, но и на други места, за да се превърнат едновременно в символ и в атракция.

Считани са за богове (все пак се намираме на Острова на боговете) и имат функции за енергийна защита, вкл. и в полза на плодородието – 30% от населението на острова се занимава със земеделие. Останалите – с туризъм – всеки седми е чужденец, но засега малцина са от САЩ и от Европа – интересното е, че сред тях има унгарци. Преки полети за острова от Стария континент има от Холандия, Франция и Великобритания.

За острова все още рекламата не е достатъчна по света, макар да участват на туристически форуми, вкл. и в Германия. Вероятно от любезност казват, че биха дошли и в България, стига да организираме мащабен туристически форум. Островът разполага с безмитна зона и с безвизови посещения, с информационни центрове, с интересни исторически обекти, с условия за фотосафари и др.  Има автономност и не зависи от централната власт, макар да работи с големите корейски агенции.

Остров Джеджу е известен и с това, че е център на матриархата в Корея – най-вече заради уникалната професия на жените „хеньо“, които в продължение на векове си изкарват хляба с улов на перли – в по-далечното минало, а сега на ценни видове риба – преди векове за царе, крале и императори, днес за богати купувачи в Китай, Русия, Япония.

В 4-те месеца, когато уловът е забранен, хеньо се занимават със селскостопанска работа. За разлика от мъжкото съсловие на острова, нежният пол имал подходяща „физика“, вкл. костна система, позволяваща по-голяма ефективност на 10-15 м дълбочина под водата.

Специален музей от 15 г. насам разказва за жените, превърнали една способност в средство за изкарване на прехраната на цели фамилии. В момента професията е защитена. При нея има ред и йерархия. Има и школа за обучение на жените гмуркачки, а правителството е направило постъпки за включване на традиционната професия в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Туристическата атракция „Osunoc“ насред чаена плантация е друга уникална забележителност. Защото е доказателство за поминък от даденост, в случая наречена „снежнозелен чай“, от който се произвеждат няколко продукта – чудесна козметика, а корейците са ненадминати „фенове“ на тази тема; чай, сладолед и деликатесна паста. 

Музеят на мира вероятно е сред най-вълнуващите сред 100-те си събратя на о. Джеджу, защото е свързан с конкретни исторически събития от преди 65-70 години, свързани с гражданската война, когато островът е наричан „Червен бастион“ и загиналите в периода 1947-1954 г. са 25-30 000 души, тъй като 109 са изгорените села.

Музеят е открит през 2003 г. и днес представя по интерактивен начин съдбата на страната и на пострадалите в събитията, както и за политически моменти от предишни времена, оставили траен отпечатък върху развитието на Корея. Огромна червена магнолия, изградена като паметник в двора на комплекса към музея, е сред запомнящите се завинаги негови „елементи“.

Няма да реално, ако не бъде споменат в един чуждоземен репортаж от о. Джеджу и неповторимият музей „Рипли“, каквито има и в други страни по света, представящи достъп на зрителя до странни моменти от човешкото съществуване в над 200 страни по света.

В основата са събития и неща, които са толкова странни и необичайни, че читателите могат да оспорят твърденията за тях. Колекцията на основателя на  глобална американска франчайз компания е с годишно присъствие на повече от 12 милиона души, представяща в различни градове на света 20 хил. снимки, 30 хил. артефакта и повече от 100 хил. карикатурни панела. Така човек може да се срещне с най-високия или с най-дебелия човек на света, с които да се съизмери, както и да му се случат „срещи“ с уникални „екземпляри“, някои от които изненадващи, други озадачаващи, но при непременно интересни и завладяващи.

Разбира се, в страна, в която будизмът е основна религия, не е реално човек да пропусне възможността да посети поне един храм, макар повечето от тях са някъде в планините, както е било прието преди векове. Масивен златен Буда на фона на морския залив е една възможност човек да се потопи във вярата, дори когато му е чужда по природа.

Като става дума за вярата, корейците твърдят, че в начина си на мислене и поведение в обществото имат съхранени ярки следи от етичната и философска система Конфуцианство (551– 479 пр. н. е.). В него значително място заема култът към прадедите и вярата в духовното. Децата от малки са научени да се развиват в конкурентна среда, защото всеки трябва сам да се справя, поради което е добре да се учи, както се казва и у нас – „за да сполучи“.

А в Южно море човек може да сполучи и по друг начин - като се пусне в едно познато за мнозина предизвикателство - риболова, дори и да му се получава веднъж на половин век, както в моя  случай. Но когато късметът „върви - той направо тича“, и тогава вездесъщата „златна рибка“, независимо от използваната стръв, непременно се закача на кукичката - понякога и на два пъти - за затвърждаване на успеха. И не е необходимо да я притесняваш да изпълнява твои желания - пребиваването на корейския полуостров е достатъчна награда, получена в аванс.

За да остави хубав спомен от целия комплекс от преживявания там, на острова на боговете в Южна Корея. Благодарение на едно посещение, осъществено през м. юли 2018 г. в рамките на меморандума за партньорство между Съюз на българските журналисти и Асоциация на журналистите от Корея.