Стар дюлгерски ритуал в Силистра

За първи път от години в Силистра виждам видим материален елемент от стар дюлгерски ритуал, съществен явно при строителство на нова къща. Браво за традицията. Напомня ми за един филм с Петър Слабаков...

Фейсбук-коментари

Димитрина Симова: Това се прави, като са наредени мертеците и се започва да се покрива покривът. Стопанката дава нова риза на баш майстора, който я на кръста и започва да опява за здраве. След това, който чуе ритуалната песен, по желание носи каквото иска - риза, хавлиена кърпа и др. дарове, като майсторът пее на всеки от тях.

Нина Кирова: В детството ни брат ми беше много впечатлен от този ритуал и си пожела като порасне да строи къщи, за да го изпълнява... - малка част от тази детска мечта се сбъдна...

Reneta Kostadinova: Често минаваме покрай този строеж на път за тренировката на сина ми...преди няколко дни ми каза, че строят църква...видял е кръста.

По темата още от интернет:

​www.rodopchani.bg. Дюлгерският занаят бил много тежък и изисквал особени умения...За дюлгерите били задължителни задълбочените познания и практиката в сложните строителните науки, физическата издръжливост и отдаденост на работата. Дори художественият усет, за да бъдат строежите здрави, надеждни и красиви като оставеното ни от родопските майстори архитектурно наследство.

Ето защо дюлгери не ставали случайни хора. Говорели на свой непознат за другите език, пазели ревностно тайните на занаята, практикували различни мистични ритуали и влагали ум, душа и сърце в обработката на камъка, дървото и метала. Животът им бил обвит в мистерия, а най-устойчив и повтарящ се мотив е този с вграждането на млада невеста в основите на мост, храм или сграда. 

Съвременни разкрития на останки от зазидани скелети сочат, че преди вгражданията на сенки, имало случаи с вградени хора. Може би този сюжет звучал твърде злокобно, затова впоследствие преданията разказват за  вграждането на сенки. Мерели ги с конец или пръчка, а след това момата или невястата, започвала да линее и скоро умирала. Това е широко разпространен фолклорен мотив, който не е известен само от родопските, българските, дори и само от балканските песни.

Ритуалите с жертвоприношения са много древни. Общото схващане е, че всяко благо, в случая новата къща или мост, се заплаща с жертва и тя трябвало да бъде нещо особено ценно за майстора. Какво по-мило от либето? Той най-често получавал знамение на сън, че трябвало да я жертва, за да закрепи строежа, който денем градял, заедно със своите братя, (най-често общо трима), а нощем съграденото падало.

Какво е карало един човек да се откаже от любовта, от семейството, от майката на дедето си в полза на това, което строял? Отчаянието от несполуката? Надеждата да надхвърли рамките на един човешки живот с това, което твори с ръцете си? Вярата, че личното щастие е по-малко от общото благо?

В една от песните, записана в Смолянско, се разказва за вградената невяста Струна. В нея братята са трима, а любимата жена оставя сираче – малкото дете на майстора. Историята е сърцераздирателна и не поставя алтернативи на жертвата. В никоя от песните дюлгеринът не решава да отпъди невестата, за да спаси живота ú, не избира да изостави строежи или да го премести. Жертвата е жертва на живот и смърт.

Може би именно вградените сенки на моми и невести като символ на обичта и всеотдайността са запазили мостовете, къщите и конаците в продължение на векове, за да достигнат до нас заедно с преданията за легендарните дюлгери, запечатали в камъка любовта и вечността.

www.old.segabg.com.  Разказ за разигран обичай "викане от билото на покрива" или "дакия" - традиционен ритуал с височинна акробатика и наричане. Той се провежда при завършването на грубия строеж, когато се събират всички близки, заедно с комшии, и всеки носи подарък. Носят се благословии от високото (вчера с мегафон):

"Слушайте, майстори, и вий калфи, и чираци, и наоколо комшии! Чорбаджията подарява един подарък, който струва хиляда гроша, и пирона! Благодарете се, майстори, той, чорбаджията, сайдиса и майсторите зарадва! Да иде на Божи гроб, да пише баща и майка, и роднини, и нас да не забрави! Да се върне със златни кочии! Пък се благодарете на тоз, който донесе и на тоз, който не донесе! Тоз, който донесе, на оня свят гюлова сянка да има над главата си!

Който с теслата задялва, той постройката запрайва! Който на плана разбира, той постройката развива! Стопанинът подарява един бакшиш - 12 аршина и половина. Колкото са в полето могилите, толкова да му са кобилите! Благодарете се, майстори, който подарък донесе, Господ в къщата му живот и здраве да внесе!"

(Текстът на благословиите е по източници в интернет.)

На новооткрития покрив е издигнат и кръст, което е християнски елемент към някои езически дюлгерски мурафети.

"После" откри сведения за друг български ритуал при завършване на покрив - прави се жертвоприношение на петел, като с кръвта му се пръскат ъглите и трупът се заравя под прага на къщата. Има и специални народни сценарии за откриване на нов дом.