Силистренският историк
Георги Атанасов – началник на Археологическата експозиция на Регионален
исторически музей Силистра, и дългогодишният директор на Исторически музей Дулово
Белчо Маринов издадоха книга за археологията в Дуловския край, наречена „Към и
археологията и ранната история на Дуловския край“.
Тя съдържа хронология
на проучванията на миналото в района, благодарение на легендарния Карел
Шкорпил, сложил началото преди 120 години с преглед на средновековните крепости
до селата Скала, Руйно и Окорш, които дори е документирал в издание в
Константинопол.
От материала става ясно
също, че през 1970 г. са първите сериозни проучвания на Сухоречието, което от Силистренска
Добруджа до Добрич е общо 65 км, дело на проф. Ст. Ваклинов. Години по-късно
проф. дин Георги Атанасов провежда експедиции по средното русло на сухоречието,
откривайки скални манастири, църкви и килии.
Откривателска дейност
провежда и в сухоречието Синебир, намирайки и тракийско скално светилище в
района на с. Руйно. Със съдействието на Карани Кадир прави археологически обход
на района край с. Яребица и регистрира новооткрита селищна могила от
каменно-медната епоха. Заедно с доц. д-р
Валери Йотов работят в края на 80-те и в началото на 90-те години на обекта ранносредновековна
крепост до с. Скала., находките от които се намират в музеите в Тервел и в
Дулово.
Други проучвания, също
представени в книгата са: проф. Рашо Рашев – средата и края на 70-те години на
миналия век – проучвания на трите крепости; 80-те г. – Иван Бъчваров –
документира и датира енеолитни селищни могили до Дулово, Межден и Раздел;
изработва и археологическа карта на района.
Последният раздел на
книгата е посветен на новата и най-новата история на Дулово, отразена и в
дейността на навършилия 20 години местен музей. Става дума за периода след
Освобождението през 1878 г., когато тогавашната дуловска околия, прекратила
съществуването си през 1958 г., обхваща 75 селища и е достигала до река Дунав.
От написаното
научаваме, че първата обществена сграда в някогашното село, което сегашното си
име получава на 27 юни 1942 г., а преди се е казвал Аккадънлар, е построена
през 1882 г. – на несъществуващо вече светско училище, а година по-късно –
постройка за мирово съдилище. Читалището – тогава наричано „Саморазвитие“, също
е сред първите със собствен дом (1895). Всъщност, Дулово става град през
1960 г., когато е открита и железопътната гара.
Любопитното е, че в
Дулово първият вестник е от 1903 г. (за
сравнение – в Силистра и Тутракан вестникарското дело се пръква двадесетина
години по-рано).
А радиовъзел – от 1953 г., прераснал 60 години след това в ефирно радио. Година
след това факт става киносалонът, а след още една – завършва първият випуск на
местното средно училище.
Преди 91 години започва
градежът на църква в Дулово – в румънския период, завършена десетина години
по-късно. В града аптека има от 1937 г. Три години по-късно след възвръщането
на Южна Добруджа към България в Дулово е създадено занаятчийско сдружение. В
онези години в населеното място е имало 34 кладенеца с неособено чиста за пиене
вода.
И други интересни факти
са споменати в публикацията на Белчо Маринов, в която са намерили място и имена
на хора, заслужили правото да бъдат сред първостроителите на Дулово като
съвременен град – център на една от големите общини в Крайдунавска Добруджа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар