Опияняваща и отрезвяваща книга за свободата на Силистра и Добруджа

Иван Занов

През пролетта на тази година излезе от печат книга за Силистра, която грабва читателят още със заглавието – „Пресеченият път на свободата. Силистра 1940 – 1947“. Авторката Наталия Симеонова е уредник на отдел „Най-нова история“ в РИМ – Силистра. През 2016 г. придобива образователната и научна степен „доктор по история“ с дисертационен труд на тема „Обществено-политическо и социално-икономическо развитие на Силистренска околия (1940 – 1947)“. Предпечатната подготовка е на безупречния д-р Милен Сапунджиев, а полиграфичната изработка е на професионалистите от издателство „Ковачев“.

Книгата е структурирана в два дяла с по четири глави, предговор и заключение. Снабдена е с три приложения, които маркират интересна информация. Публикуваните съкращения ориентират читателя в етимологията на отделните абревиатури. След първия дял са поместени 55 снимки и 5 копия на документи, а след втория – 37 снимки и едно копие на документ.

Д-р Симеонова е избрала атрактивно заглавие, което се доказва още с корицата на книгата – там са експонирани две снимки. Първата отразява ентусиазма на силистренци на 1 октомври 1940 г., когато в града са посрещнати българските войски. Ентусиазъм, който е посечен след 4 години, когато в страната навлизат съветските войски и е извършен държавен преврат. Втората снимка е от първомайска манифестация през 1946 г., като на преден план е изведена представителната група на ТПК „Стомана“, разбира се, с портрета на печално известната личност на Сталин. Когато читателят внимателно се вгледа в двете снимки, веднага ще открие, че радостта на хората, която струи от първата, не се забелязва във втората.

Изложението е на базата на документи от различни архиви, в които преобладават тези от ДА – Силистра. Използвани са и податки от библиографски издания, които визират разглеждания исторически период. Д-р Симеонова си поставя конкретна цел с настоящата книга – откриването и доказването на истината за миналото на Добруджа, минало, което не бива да бъде разкрасявано или пренебрегвано. В изследването не са привлечени като извори спомени и опити за оценки на отделни събития, съставени от комунистически функционери. Причината за това е очевидната им несъстоятелност.

Въз основа на изворовия материал се съпоставят икономика, обществено-политически живот, образование и култура между двата разглеждани периода, които са наситени със събитийност. Д-р Симеонова неслучайно е рамкирала по този начин времето, което изследва. Началната хронологична граница е базирана на сключения Крайовски договор на 7 септември 1940  г., а крайния пункт в проучването е свързан с новата конституция от 4 декември 1947 г. Само четири са годините, през които силистренци имат възможност да се радват истински на свободата си след 27-годишна румънска власт в тази изконна българска земя. След това – разделение на силистренското общество. 

До 1944 г. българските правителства съумяват, въпреки трудностите, да приобщят Силистра към общодържавния механизъм. Следват години (1944 – 1947) на трасиране на път за никъде – одържествява се човешката личност, историческата памет и традиция, моралното съзнание; идеологизират се образованието и науката; предприемат се безотговорни политически действия за обезсилване на частния сектор в земеделието и индустрията.

Въз основа на богатите искови данни, д-р Симеонова, съпоставяйки резултатите на двете социално-икономически системи на управление достига до следните заключения: въпреки военно-временния режим властите в България през периода 1940 – 1944 г. успяват да положат стабилни насоки в развитието на областта; т.  нар. „отечественофронтовска власт“ разбива създадения синхрон в развитието на земеделието и индустрията и предизвиква хаос в икономиката на Силистра и околията; властта до 1944 г. подпомага стопанския живот, а тази след 1944 г. го командва.

За тези беловласи „каменни“ глави, които твърдят, че след 1944 г. Силистра е просперираща, ще приведа два факта: единствените строежи, които тази власт реализира в Силистра са едно МТС, което не успява да заработи като общинско предприятие и една керамична работилница, гръмко наречена фабрика. Това са наличните документи за периода 1944 – 1948 г.

И още! През 1943 г. с Постановление на Министерския съвет Силистра е обявена за „град образец в България“, а през 1947 г. думата, която се чува в града е „глад“ и през август с. г. Околийският комитет на ОФ обявява Силистренска околия за бедстваща. Процесът на разсекретяване на нови документални архиви и колекции е съвсем основателно предизвикателство за продължаване изследователската работа по тези въпроси.