Корея - Кимчи, Обаяние, Респект, Елегантност, Ян-ин

Делегация на СБЖ, водена от доц. д-р Георги Калагларски от ВСУ „Черноризец Храбър“ в град Варна – член на УС, се завърна от едноседмично пребиваване в Република Корея, реализирано в първите дни на м. юли т.г. Тя е поредната в изпълнение на подписаното през 2015 г. Споразумение за сътрудничество между Съюз на българските журналисти – Република България, и Асоциация на журналистите на Република Корея.

Среща с председателя на АЖРК - в средата, в Сеул

За делово общуване с колеги и за участие в опознавателни срещи в различни сфери в групата бяха включени още проф. Милко Петров, дфн във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“ в София; представителите на БНТ – водещата предаването „Здравето отблизо“ Мария Андонова и режисьорът Николай Михайлов; и Йордан Георгиев – журналист от град Силистра, председател на местното дружество и член на Комисия по култура към УС на СБЖ.

В организацията и провеждането на гостуването своята неизменна ценна помощ и съдействие оказа директорът на Корейски културен център в София Джеймс Канг, доктор по политически науки, гл.ас. във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”.

Среща с домакините от Болница "Джасенг", която е за традиционна корейска медицина, в Сеул

По предвидената от домакините програма бяха реализирани посещения в няколко медии: Радио и ТВ „CBS“ (в Сеул и в структурата й в град Бусан), представена от Пак Джонг-рюл; в. „Азия днес“ – град Сеул, с президент У Джонг-сун; в. „Кук-дже Шинмун – Международен вестник“ – град Бусан, с президент Сонг Мун-сък, и др. В столицата Сеул обект на внимание бе и медийната Фондация „Korea Press Foundation“ (Корейска медийна фондация за насърчаване и развитие) с изпълнителен директор Ким-Нанг-ги.

Среща в телевизия CBS - най-вляво е нейният зам.-председател Пак, който е предишният председател на АЖРК

Тематични срещи бяха проведени с настоящия президент Джонг Гю-сонг на Националната организация на корейските журналисти, както и с предишния – Пак Джонг-рюл, при който става реализацията на Споразумението между най-големите съюзи на журналисти от България и Корея; в Регионална организация на корейските журналисти – град Джеджу, с председател Канг Дже-бьонг и в Регионална организация на корейските журналисти  в град Бусан, председателствана от г-жа И И-съл, която бе любезен домакин на българските журналисти.

Една книга за трима журналисти с общ журналистически стаж от 100 години - сем. Пак - баща и двама синове

Посетени бяха също различни музеи и забележителности: в град Сеул това са Царският дворец „Гьонгбоккунг“ и Националният исторически музей; телевизионна кула „Намсан“ (237 м) и етнографски комплекс „Корейски традиционен народен квартал“; на о. Джеджу – Музей на мира, уникална пещера със застинала вулканична лава и близките до нея три водопада, световно известен музей „Рипли“ („Ако искаш вярвай, ако искаш – недей“), голям религиозен храм и др.

Среща във в. "Азия днес"

За първи път български журналисти посетиха болници в Република Корея: в град Сеул това бе Болница „Джасенг“, която е за традиционна корейска медицина, представена на срещата от Ким Ха-нъл, и модерната болница „Хьонде Асан Бьонуон“ с експозиция, представяща историята на създателя на империята „Хюндай“. Пред българите бяха споделени презентации за възможностите на двете големи медицински звена, като бяха демонстрирани и техники от традиционната медицина.

Фотоспомен за вулканичната пещера "Манджан"

Българските журналисти имаха и други съпътстващи срещи: в университета само за жени „Sook Myung“ в Сеул; с Областна туристическа агенция на о. Джеджу с президент Пак Хонг-бе и с ръководството на кметството на едноименния централен град, представено от зам.-кмета Го Гил-лим. Посещението на представителите на СБЖ завърши с делова среща с Негово Превъзходителство Петър Андонов – извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Корея.

Пореден подарък, този път на зам.-кмета на община Джеджу

Подписаното през м. април 2015 г. Споразумение между СБЖ и АЖК даде възможност за осъществяване на всяка година на сътрудничество и размяна на информация и опит по проблеми на журналистиката и медиите между двете професионално-творчески организации. За Корея България е първата европейска страна, с която се влиза в контакт на журналистическо ниво.

От своя страна СБЖ има опит на повече от 30 години за подобно взаимодействие с журналистическата колегия от Китайската народна република, както и с други страни от Европа. СБЖ е била домакин и съорганизатор, както и традиционен участник в различни европейски и световни журналистически инициативи и форуми.

Добро настроение след посещението в поредната медия - този път в град Бусан - филиал на CBS 

Журналистическите организации на двете големи азиатски страни са сред поканените отсега гости за следващата година (м. май-м. юни), когато ще бъде проведена програмата за отбелязване на 125-ата година на организираното журналистическо движение в България, като патрон на тържествата е президентът на Република България Румен Радев.

…Юлски ден на 2018 г. Летище „София“ – терминал 2

Последно Бг-кафе с проверка на късметчетата – падат се симпатични пожелания: „Заслужавате приятна изненада“ и „Ще заемете печеливша позиция“. На „Хаирлия да е!“, че дълъг път със самолет се очертава до Сеул: 5 часа до Доха в Катар и още 8-9 часа оттам до столицата на Република Корея. Кратък преглед на стоките във „фри шопа“ и хайде – за изпроводяк, дъвка и бутилка лимонена вода – казват, че по време на полет – и изобщо на път, е хубаво да се пият течности, вкл. на цитросова основа.

Бутилка гроздова ракия в малък формат - какъв по-скъп подарък, прелетял 11 хил. км от България

А, да, и два вестника за четене по време на самолетното предизвикателство: „24 часа“ (навикът, казват, е втора човешка природа), но накъде и без „Уикенд“ – защо да не видим какво пишат за родните ВИП-персони, които най-често си плащат, за да бъдат рекламирани чрез не винаги невинно омаскаряване.

„Боинг“-ът потегля уверено и бързо започва да се рее сред бели разнокалибрени облаци на парцали, оформящи едноцветна дантелена кувертюра. Възприемаш я като вълшебно килимче, отнасящо те на първо време в една от арабските страни – малка, но богата, бъдещ домакин на световното първенство по футбол.

Спомен от царския дворец с момичета в народни костюми

И се молиш Дядо Боже да гледа отгоре и да бъде с нас, литналите в небесата през девет земи в десета. В случая – по журналистическа линия за обмяна на групи между Съюз на българските журналисти и Асоциация на корейските журналисти, във връзка с традиция, създадена едва преди 3 години. Нещо като продължение на азиатската връзка – повече от 30 години СБЖ има обмен и с Асоциацията на журналистите от Китайска народна република.

Самолетът като огромна птица, като че ли останала на земята от отдавна забравени времена, палува над чукарите на Турция и на следващите страни. И само шумът от мощните му мотори ти напомнят, че си в машина, водена от хора насред разредения въздух на височини от близо 11 хил. м.

И нещо подобно, но на о. Джеджу, при посрещане в мега комплекса - китайска инвестиция

Взираш се през люка, за да запомниш моменти, включително и от малки оазиси около водни пространства. Особено, когато облаците са отстъпвали място на плисналото се от нищото слънце – така е, когато си се втурнал срещу времето – още не е мръкнало както трябва, и вече съмва. И в миг осъзнаваш, че при полета над родината ни си видял картини от разнообразна и красива природа, която май не оценяваме какво уникално богатство е, съхранило се във вековете.

Време е за първата занимавка, за да минат по-бързо часовете: обядът – овкусен нахут в ролята на сезонна салата, вода от марка „Ком“, а по избор твърди питиета – водка „Смирнов“, уиски „Джони Уокър“; бяло или червено вино (чаша), и бира. Соковете не ги броим – те са между другото и се предлагат по време на целия полет. Разбира се, и нещо за основно ядене – по избор – пилешко или телешко месо.

Крехки на вид стюарди и фини на пръв поглед техни колежки с различни лица (двама с изразен скандинавски тип, индиец и няколко с арабски вид) – явно представители на отделни националности, бутат с мъка тежките колички между редовете, усмихвайки се протоколно, давайки ти повод да си помислиш, че професията им не е нищо по-различно от сервитьорската в малко по-изискан ресторант, поне що се отнася до обслужването. Да, благодарение на нея кръстосват света, подлагайки се на изпитания при всяко излитане и кацане, а и между тях. Но нали всеки сам избира професията и…съдбата си.

Междувременно в самолета скрит източник пуска пръски  за освежаване на въздуха. Натискаш копчето за старт на екрана и се поява картата „ден-нощ“ по целия свят, както и покана за „среща“ с…цитати от Корана (все пак пътуваме с Катарските авиолинии). Предстоят 3,6 хил. км над водни пространства, била на скучни планини и още по-безизразни пустини. Повод за сън в лятна нощ някъде под небето.

Меко кацане в Доха, като върху пухена възглавница. След време ще стане ясно, че на огромното летище „Хамад“, вече готово през 2022 г. да посрещне привърженици на най-популярната колективна игра, има специален рекламен кът за настоящия ритнитопковски шампионат в Русия – повод за снимка с талисмана му, изработен в почти човешки бой. Близо 8 часа е престоят – време достатъчно за дълга разходка, както и за почивка в „тиха стая“ – място, където може да се полегне на удобни жезлонги. 

Да се чуди човек защо и у нас на Централна автогара София и на железопътната също не се предлага подобна услуга – дори и срещу заплащане (по добре позната родна традиция). Може би отсъствие на предприемчивост в действие…Или на грижа за тонуса на незнайния пътник – кой знае…

Бавен оглед на многобройните щандове за сувенири, източни лакомства, златарски изделия, парфюми, дрехи и др. стоки. Разминаваш се с хора на различни възрасти от целия свят, сред които изискано облечени дами, някои в традиционни за страните си премени, и господа в типични за арабите облекла. Някои се разхождат плавно като дългокраки бели лебеди и имаш усещането, че те канят безмълвно на непременна фото сесия с всеки от тях.

Не срещаш нито веднъж полицай, по-скоро униформен, нито в погледа ти попада стая за „Бърза помощ“, но поне аптека се вижда, че има. Пробваш дългите самопридвижващи пътеки, до втория етаж обаче не достигаш, за да се качиш на бързото влакче, изминаващо същите разстояния и в двете посоки.

Взираш се в мащабните екрани, рекламиращи едно от петте най-добри летища в света, както и други, сред които и бъдещото футболно зрелище, а за него ти напомнят и макетите на изграждани в момента стадиони. С покрив и климатици, естествено – кой е луд на жегата да бъде навън на географска позиция в пустинни условия, но при изключителна влажност на въздуха. И си задаваш въпроси от рода на - кой ще ги посещава мачовете в тях, след като градовете са малко, то и населението на държавата, особено местното, не е голямо. 
Съзираш, че не продават тютюн, а само цигари, а пушенето е единствено в специални за това остъклени помещения. Както ще стане ясно, че така е и в Корея, при това разположени на улиците, поне на централните, в по-страничните пешеходецът си позволява волности - с надеждата, че няма да го срещнат за глоба от 150 долара.

И отново сме в самолет, този път от най-големите – предстои 9-часов полет до Сеул. Туловището му стои дълго на едно и също място, и не помръдва. По някое време набира смелост и потегля бавно с ход на прастара гигантска костенурка, стъпваща важно и тежко. И изведнъж се втурва като пантера след беззащитен дивеч в пустошта. Прибягва и полита. Нощ е. Отдолу насред пустинята остава Доха, светеща като елха в коледна нощ. Не, като щрак в детски калейдоскоп, едновременно примамлив и възбуждащ на макс сетивата.

Някъде в предобедните часове кацаме плавно на летище Инчон, което, макар и построено на изкуствен остров, се гордее, че е №1 в света по някои от критериите, примерно за бързо обслужване на клиентите. Международният аеропорт разполага с голф игрище (подобни, вкл само за тренировки, има навсякъде в страната), СПА, ледена пързалка, спални помещения, казино (по правило – само за чужденци, има строг закон за хазарта – не видяхме старци с окъсани одежди да трият в транс картончета с надежда за бързо забогатяване), вътрешни градини и Музей на корейската култура. Намира се на час път от Сеул. 

Около летището са няколко острова, свързани помежду с кратки асфалтирани пътища по миниатюрни провлаци или с мостове в различни големини, а на едно място се мярна даже и въжена линия с 3-4 висящи кабинки, все едно са смъкващи се  туристи от х. „Безбог“.

Със своите 12 млн. жители, а в целия район са общо 20 млн., Сеул е най-големият град в Република Корея, той е и нейна столица близо 6 столетия.

През града преминава река Хан, една от 4-те големи реки в държавата. Над нея има 33 моста, вкл. двойни, а един в долната си част е заливаем, т.е. ползва се само тогава, когато нивото на реката не го достига. Градът има един кмет – местните избори бяха преди месец, като 90% от градоначалниците са от управляващата партия – нищо ново под слънцето и по тази географска ширина. Мандатите на градоначалниците са без ограничения, за разлика от президентските.

Преди 31 години са въведени многомандатна система и всеобщо избирателно право, което превръща страната в най-модерната демокрация на континента Азия, известна с прозрачност на правителството. Както и със свобода на религията – всеки трети кореец е атеист, ¼ са християни, повече от 1/3 са будисти, но има и други общности от вярващи, вкл. и в местни идоли.

Президентът работи и живее в сграда, наречена заради цвета на покрива си Синият дом, и се намира на километри разстояние по права линия от изхода на Царския дворец. В парламента са 300 депутати, 90% избрани на мажоритарен принцип, но има и едни 10% по пропорционална система в името на лобизма, като всички те са представители на 4-5 политически партии.

Макар и огромен, градът, в който от пет години насам, заради променена митническа политика в държавата, има повече западни коли, задръстванията са незначителни, тъй като транспортната система се контролира от общ център. Има изградени велосипедни алеи, вкл. и в кварталите, но нещо интересът към тях напоследък замрял.

В страната, където местната азбука е неразпознаваема за останалия свят, е възможна ориентацията и по надписи на английски език, поне що се отнася до публични институции, магазини, музеи, исторически забележителности, реклами и ресторанти. Иначе азбуката на корейците, която е на около 600 години, е от 40 букви, но с 24 от тях се възпроизвеждат над 30 хил. звука, вкл. на животни. Като за целта не е необходима интонация в различни гами, както е при съседите в Китай, макар че 70% от думите са от китайски произход – резултат от дълговечната обща културна област на живеене. Преди 6 века крал Седжонг, чийто лик краси с лика си банкнотата от 10 000 вона, полага основите на хангул – корейската писмена система, заменила сложната ханджа (китайската писмена система).

Това не означава обаче, че корейци и китайци могат автоматично да се разбират в разговор помежду си. В интернет за азбуката научаваме изяснителната подробност: „Корейската азбука, наречена хангъл (от кор. хан – „корейско“, гъл – „писмо“), е фонетична като латиницата и кирилицата, и е една от най-ефикасните по отношение на приложимост“. Според нашия преводач Джими половин час стига, за да получи човек първите си уроци по езика – отделно е очакването какво ще остане в главата за възпроизводство в следващия половин час.

За отбелязване – в момента 50 българи се учат в различни университети в Корея по държавни програми, но има и единични случаи на обучаващи се на собствени разноски. За сравнение – в България учат двадесетина корейци. Знае се за поне 30 смесени брака. Българският език е в специалност в комбинация с гръцкия от 2005 г. в далечната азиатска страна, като интересът към нашия език все повече се повишавал.

В Корея, където керамика е намерена от преди 8 хил. години, и която е четвъртата най-развита икономика в света („Чудото на река Хан“), образованието е приоритет (редом до медицина, лична безопасност, сигурност на работното място, лесно развитие на бизнес и пр.), като от малки децата се приучват към конкуренция, а оценките са по смесена система от американски тип.

В своята дорепубликанска история с начало 15 август 1948 г. Корея е имала 26 царе от две династии: Корьо (918-1392) и Чосон (1392-1910)

Последният от тях става и император. Свидетелство за царските времена е Царският дворец Кьонгбоккунг (Gyeongbokgung), пред който при добър късмет всеки посетител може да стане част от древен ритуал, какъвто провежда караулът на всяка президентстка или кралска институция. Наричан е още Северният дворец, тъй като се намира най-северно от петимата си събратя в Сеул, дело на династията Чосон; определен е като най-голямото културно-историческо богатство на града и държавата. Огромен тъпан определя ритъма в марша на караулистите.

„Дворецът, благословен от великите небеса“, както е наричан, е изграден през 1394 година, но е основно реконструиран 473 години по-късно, после е разрушаван по време на японската окупация. От 2009 година насам близо половината от 7,7 хил. елемента на дворцовия ансамбъл са възстановени или са в процес на реставрация.

В момента недостъпно е езерото с бели лилии, подобни на тези в блатото при Малък Преславец край река Дунав. Обградено е с ограда с прозорци, така че поглед към него има, за да му се наслади посетителят, макар и да не го вижда в целия му природен блясък.

Обектът, наричан също „Дворец на греещото щастие”, е в списък от 17 нематериални културни наследства на ЮНЕСКО, а 12 са част от световното културно и природно наследство. Преди време като шеф на дирекцията към ООН Ирина Бокова е чела лекции в местни университети.

С цялата си територия в момента дворецът е достъпен като музей, вкл. и с малка библиотека, в която всеки може да чете, необезпокояван от намръщени пазачи, каквито има в българските музеи. Разбира се, в книжовната обител на двореца, която е в отделни помещения, се влиза бос и на пръсти, за да не се смущават вече надниквалите в стари и нови книги (първите печатни образци са от 13 в.). И може да се снима на воля - с или без светкавица - по избор или необходимост.

В хода на разглеждане на музейните експозиции се дочува и обяснението, че „кухнята определя царя“, тъй като партизанството, интригите, премахването на наследници за трона и др. подобни техники за решаване на кадрови въпроси винаги са били актуални и за 38-ия паралел.

Любопитно е, че в музея се влиза безплатно, ако си облечен в традиционна народна носия, вкл. и наета в специални магазини срещу 10 щатски долара за един ден. Идеята е да се впишеш в атмосферата на миналото в дреха, напомняща за предишни времена. Външната промяна е повод и за вътрешно духовно прераждане, макар и за няколко часа, но спомените за които задължително влизат в паметта на фотоапарата. При добро желание и в компанията на бледолики чужденци – по тяхно предложение, разбира се.

Няма да е изненада, ако дамите с дълги пъстри рокли не разперят и чадъри, дори да не се очаква дъжд – в Корея те, но често и мъжете, се пазят от слънцето, за да не повредят кожата на лицето си, обикновено обилно намазана с подходяща козметика. В допълнение – в големите хотели на входа при портиера („consierge“, както пише на указателната му табелка) чакат множество стилни чадъри за ползване при нужда.

За Азия проф. Александър Федотов казваше: "Тайнството около източните култури е тяхната взаимна обусловеност, тяхната зависимост една от друга. Не можеш да разбереш например културата на Тибет или Монголия, ако не познаваш културата на Китай. По същия начин е и с културите на Корея и Япония, където конфуцианството е много силно, даоизмът – също. Всяка култура в Югоизточна Азия е свързана със съседната, защото в миналото е имало три културни мега-ареала: китайско-конфуцианският, индийско-будисткият и третият – арабо-мюсюлманският център, който се създава, когато възниква ислямът. И сега ислямската култура е разпространена в страните от Близкия Изток и Северна Африка чак до Малайзия и Бруней. Затова съм на мнение, че ако искаш да опознаеш спецификата на една държава, трябва да се запознаеш и с другите източни страни". (www.bnr.bg, 2012 г., "Проф. Александър Федотов – пътешественикът в тайнството на източните култури")

Националният исторически музей на Корея в столицата е друго място за кратко съпреживяване на дълги периоди от историята на страната. Това е водещият музей на корейската история и изкуство с история на 73 г. Посещението в институцията е едно от любимите в програмата на екскурзионните турове в Сеул както за местните, така и за чуждите туристи, тъй като е и сред най-големите музеи в Азия (иначе е шестият по големина в света по отношение на подовото пространство - близо 300 хил. кв.м.), посещаван е от над 3 млн. души годишно. 

Създаден е като сграда с огнеупорни материали, има естествено осветление; разполага със специални изложбени зали, учебни заведения, детски музей, огромни изложбени площи, ресторанти, кафенета и магазини. Пригоден е да издържи 6-степенно земетресение. Наследник е на Имперския домашен музей, създаден през 1909 г. По време на Корейската война 20 хил. музея са безопасно преместени в Бусан, за да се избегне унищожението им.

Прецизна подредба на малко на брой експонати върху огромни пространства; семпла пресечка – разказ за минали и днешни времена; естетика в елемента и в поднасянето му пред погледа на посетителя. Целта не е да научиш много, а да получиш наслада от запознанството с детайла, да се насладиш на аранжимента; да провокираш чрез сетивата си интерес към подробността, за която при добро желание може да се информираш и във виртуалният свят на интернет.

Сеулската кула, висока 237 м, разположена на връх „Намсан“ е място, от което с погледа на птица може в панорамен вид да се види Сеул като на длан. Допълнително познание за града в комбинация с романтична нотка, обогатени с изживяване за 10 секунди в асансьора по пътя към върха, по време на който екран на тавана на асансьора те пренася в Космоса. Накрая – потапяне в атмосферата на алеята с хиляди заключени сърца, като в Париж, София, Верона и в други градове по света. Една типична за азиатците реалия за обяснение във вечна любов.

Всяка страна има своята представителна етнографска открита среда, където гостът или външният човек може да се потопи в замръзнала във времето атмосфера, предлагаща непосредствен визуален досег с  миналото. С подобно съдържание е мястото, наречено „Село с традиционни къщи“ („Namsangol Hanok Village“), намиращо се в централен район на Сеул със запазена оригинална инфраструктура от епохата на Чосон, отнасящи се до хора от кралските приближени граждани до обикновени жители.  

Според справочниците за туристи става дума за точно предоставяне на всяко жилище с някогашното  му предназначение и съобразено със социалното положение на тези, които са го ползвали. В момента във всяка се демонстрират различни ритуали в обособените павилиони и в петте къщи, от които най-старата е от средата на 19 в., преместени преди 1998 г. от различни части на столицата.

Става дума за чаена церемония, масажи, дресиране на ловни соколи, гледане на карти, каквото се предлага в обособени шатри и по улиците в градовете на Корея, най-често там, където са съсредоточени заведения и магазинна мрежа. Входът на територията на етнографския комплекс е свободен, както без пари е възможността да се снимаш с монтирани „манекени“, облечени в традиционни носии. Посетителите са добре дошли да се научат как да се правят оригами от ръчна хартия и да я сгъват във вид на миниатюрни костюми.

Някога районът е бил ценен с великолепната си природа в една от петте най-красиви части на Сеул, поради което е бил нещо като летен курорт и са го наричали „земя на феите“. Преди 7 години е проучено мнението на 1 000 души – експерти и граждани, които решили, че Селото, част от което е и езеро, е сред най-живописните места в Корея, заедно с планината Намсан, река Хан и Царския дворец.

Някъде в интернет прочетох, че тук през 1994 г. е закопана капсула за отбелязване на 600-годишнината на Сеул, съдържаща 600 артефакта, представящи столицата и нейните граждани, която не трябва да се отваря чак до 29 ноември 2394 година. Както още научаваме, тук сред посетителите в летния период са били членове на царското семейство, преживяващо подобно на всички хора житейски драми, романтични моменти и човешки трагедии. 

Едно от полезните посещения в Корея бе гостуването на Фондация „Корея прес“

Създадена е наполовина със средства от държавата преди 56 години. Тя извършва изследователска дейност в сферата на медиите и публичното общуване на държавата, а на нейна територията се правят пресконференции и други медийни изяви. В партньорство с университет се обучават журналисти.

Фондацията цели подобряване на качеството на журналистиката и подкрепя нововъведенията в медиите, за да насърчи по-доброто информационно обслужване на широката общественост. Ангажира се да популяризира надеждна преса, комуникативно общество и обновление на новинарската екосистема.

За отбелязване е, че и в Корея, подобно на много други страни по света – сред тях и България, журналистическата професия е феминизирана, за разлика от преди 20-25, когато работата в медиите край Южно море е била приоритет преди всичко за мъжете, а и не е било възможно представители на двата пола да работят рамо до рамо, бюро до бюро. Засега дамите имат по-малко шансове да заемат ръководни позиции, но по време на престоя ни имахме срещи и с представителки на нежния пол, вече ангажирани с отговорности на директори, както и на председатели на регионални журналистически структури.

Представителите на СБЖ сме първите журналисти от Европа, стъпващи във Фондацията, която традиционно общува с колегиите от Русия и от азиатските страни, но тепърва навлиза и на Стария континент. В хода на дискусията става ясно, че в момента Корея е на 43-о място в света по свобода на словото, като за една година е скочила с 20 места.

Твърдят, че това се е случило вече при новия президент на страната, който е от две години, и е представител на либералните среди, като е наследил държавен глава от консервативното политическо пространство. Има законодателство, подобно на нашето във връзка с достъпа до информация и със защитата на личните данни.

Споделена е и кратка статистика: 5 са най-големите вестници в страната, които също имат проблеми с аудиторията, защото все повече корейци четат новините на смартфоните си в интернет, като за целта има и модерни местни търсачки. Държавен фонд, примерно разполагащ с 10 млн. щатски долара годишно, работи за подпомагане на регионалните медии. Всеки месец Фондацията прави конкурс за снимка на месеца, в който участват всички желаещи.

В разговора доц. д-р Георги Калагларски от ВСУ „Черноризец Храбър“ уведомява домакините, че в България СБЖ е инициатор за създаване на законодателство за защита на журналистическия труд, проект за което вече е входиран в канцеларията на Народно събрание. Между другото, вече гостувалите на страната на корейски колеги са впечатлени както от слогана „Съединението прави силата“, така и от заглавието на химна ни „Мила родино“, тъй като и в техния се пее за същото отношение към татковината.

Уведомяваме корейците, че сме били домакини на европейски журналистически форум през 2009 г., както и че сме инициатори за създаване през 2014 г. на Балкански медиен център във Варна, включващ 14 държави от Балканския полуостров. Става дума и за обучението по журналистика в България, първо в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, представляван в делегацията от проф. д-р Милко Петров от факултета по журналистика и масови комуникации, който е и ръководител на научен център, а после и още в няколко ВУЗ в страната.

Той е начело и на екипа, създател на триезичния сайт Ню медия 21 (във виртуалната му библиотека има 35 електронни книги, сред тях и на английски език), известен по света с висок индекс на цитируемост. В него има представители на различни европейски, северноамерикански и латиноамерикански страни, но вече е отправена покана и към колеги от Азия да станат част от групата.

Напускаме Фондацията, изпратени любезно от домакините, показали ни междувременно и гигантски венци с изкуствени рамки и разперени зеленини, накичени пъстроцветно и с огромни поздравителни надписи, насочени към адресати, участници...във весели ритуали. Както се досещате, с подобни ние бихме окичили паметниците.

При престоя в Корея групата от България посети и две медицински звена – най-голямата болница за съвременна медицина („Asan“) – любопитна подробност – Корея е дестинация №1 за пластична хирургия. Както и най-голямото медицинско заведение за традиционна корейска медицина „Джасенг“.

Първата е дело на прословутия колос „Хюндай“. На основателя му е посветена специална изложба. Сред ценните експонати е монета, станала гаранция за изграждане на корабостроителницата към мегадружеството. Както и като безценен съвет остава въпросът на прощъптулника „Опита ли се? Ако не си – не казвай, че не става…“.

Основоположник на „Хюндай“ е Чан Чжу Юн, който почина преди 17 г., оставяйки  състояние на стойност 6.2 млрд. долара, а е започнал на 16 г. с продажба на ориз (в музея е показан самарът, с който е пренасял ценната за азиатците храна).  Бил е товарач и автомеханик, но на 30-годищшна възраст през 1946 г. открива работилница за поправка на автомобили, наричайки я „Hyundai“ („Новото време”). Година по-късно фирмата се превръща в холдинг, ангажира се и със строителство. Скоро след това правителството стартира подпомагане на подобни фирми за възраждане на страната след японската окупация (холдингът е сред тях).

В по-далечното бъдеще вече са създадени корабостроителницата, автомобилният бранш, а и болницата, към която в едноименна фондация в момента има фонд от 1 млн. щатски долара за подпомагане на бедни пациенти. С пълни стипендии се издържат студенти. Болницата общува с 40 държави, вкл. САЩ, откъдето също се обучават лекари (40-50 души годишно); от азиатските страни и др. Говори се, че Стив Джобс е бил клиент на болницата във връзка с трансплантация на черен дроб.

Болница „Джасенг“ е интересна медицинска дестинация с четвъртвековна история, тъй като е най-голямата по рода си в страната. Особено ценна е  по отношение на диагностика и лечение на проблеми с гръбначния стълб, ставите и др. Тук работят 150 лекари (по 4-5 души кандидатстват за едно място), вкл. със стажове от/в САЩ, Русия, Казахстан, с които страни се правят съвместни изследвания и се достига заедно до революционни открития.

Използват се натурални лекарства, набляга се на двигателната култура. Представя се като единствената клиника, прилагаща комплексен подход. На разположение са 850 легла и се правят 1,2 млн. манипулации годишно. Още при приемането в болницата пациентът е подложен на пълни изследвания. В университетите има отделения за обучение на медицински специалисти по традиционна корейска медицина.

В Корея има 180 телевизии, сред които и кабеларки, 

както и 540 честоти за радио

Създадената през 1954 г. телевизионна и радиостанция CBS е една от тях. Зам.-председател е Пак Джонг-рюл, бивш председател на Асоциацията на корейските журналисти – един обаятелен журналист и деец, благодарение на който става възможен стартът на българо-корейските журналистически отношения. Любопитно допълнение – той е първият в историята на Асоциацията, избран пряко от делегатите, които като членове на съсловната организация плащат внос във  вонове, равни на 10 щатски долара всеки месец.

В АЖРК работят 15 души като администрация и ръководство, и годишният им бюджет за заплати е в размер на 900 хил. щатски долара, с уговорката, че в 180-те организации по места членуват 10 хил. души, работещи журналисти. Заплатите – малко повече от средната за страната. И за сравнение – председателят на CBS, избиран начело на 20-членен УС, получава заплата от 12 000 щатски долара. „След 30 години искам да съм посланик в България“, споделя шеговито г-н Пак, допълвайки, че има роднина дипломат в Германия.

Той бе домакин на срещата с групата от СБЖ, представяща и двама телевизионери – Мария Андонова (водеща) и Николай Михайлов (режисьор). Навсякъде веруюто на компанията е свързано с библейското изискване за справедливост и мир. При размяната на подаръци – от българска страна, разбира се, и избрана ракия, докато от домакина, вкл. книга със семейна стойност – той, брат му и баща им имат описана общо стогодишна журналистическа дейност. В основата й, както бе разказано, стоят „един век професионално присъствие с бистро и чисто слово“.

Един българин на летище в Доха пред ревящия динозавър

По време на корейското пребиваване в телевизията, но във филиала й в Бусан – един от 9-те в страната (всеки от тях работи независимо от другите, тъй като е зависим само от отделения бюджет и от човешкия ресурс, контролирани, разбира се, от Централата в Сеул), имаше възможност да се пробват местата на водещите в едно от студиата, където по правило има и зрителска аудитория, защото се записват поне по 1-2 предавания на ден. Отделно се подготвят по 40 минути дневно новини от региона. 

В екипа са 18 журналисти – мъже и жени, и 7 оператори. Какво слушат в радиостанциите:  корейска, класика и съвременна музика, като са изключени реклами на цигари и алкохол. Веруюто е „хем наблюдаваме случващото се, хем играем роля в обществото“, защитавано обаче в условия на зависимост от големи корпорации при ниски такси, плащани от гражданите, и при спадащи абонаменти, както и на тиражи на печатните медии.

Направен бе и оглед на журналистическите офиси, разположени в класически стил в кабини. Разбира се, и на двете места деловите срещи са с шефове от различен ранг, с които общуването бе на познати за медиите теми – достъп до информация, свобода на словото, доминиращи теми в информационните масиви, колегиалност, професионална пригодност и подготовка на кадрите, съотношение между мъжете и жените, заплащане, отношения с властта, синдикални прояви и пр.

На гости на посланик Андонов в резиденцията в Сеул

Сред лицата на безименните герои в Музея на мира на о. Джеджу

Обсъдена бе и аудиторията на телевизията – християни, по-възрастни хора с либерално политическо настроение, както и откъде идват приходите – в 90% от случаите от реклами, в останалите – от дарения на християни. 

Малка управленска подробност за председателя – задължително да бъде по време на избора християнин под 65 г. със сан поне дякон стоящият начело на групировката, която е една от общо 200 в държавата. Той управлява 540 души, от които 320 в Сеул, другите са в структурите в страната. За 22 години в Корея са се нароили 3 пъти повече телевизии, предаващи новини, като държавните медии съществуват редом с комерсиалните.

Не бе подмината и темата за обединението на двете корейски държави, като за отбелязване е, че заедно с Монголия, Китай, Виетнам и Индонезия, България е сред подкрепящите обединението, с ясното съзнание и на домакините, че това няма да стане лесно и скоро, поради което засега се действа с икономически лостове за създаване на икономически структури в северната съседка побратим. Корейците твърдят, че са единственият народ, живеещ в две държави. По този въпрос ние мълчим, защото трябва да отворим незарастващата втори век рана за това, че сме съседи изключително с роднини по кръв с поне 4 държави.

Не бе скрито, че младото поколение няма отношение към въпроса, тъй като не е инжектирано с носталгия, но пък е ясно, че някой ден, когато това се случи – то ще плаща сметката. Реално погледнато по тази тема се говори основно за мир, а не за фактическо обединение, защото се счита, че по този път до него от само себе си ще се стигне. Засега ситуацията е следната: 155 демилитаризирана зона. И много надежди.

Интересна бе срещата и в един от 6-те изцяло 

женски университети в Сеул – „Sook Myung“

Пред свои колеги преподаватели проф. Милко Петров представи Софийския университет с неговите възможности в сферата на журналистиката, пиара и комуникациите (1,2 хил. студенти), а доц. Калагларски – Варненския свободен университет, тъй като и на двете места се изучават тези дисциплини. Представени бяха и възможностите за обмен, вкл. и чрез Център за източни езици и култури начело с проф. д-р Александър Федотов, който на практика е отделен факултет към първия български университет – с малко студенти, но за сметка на това „ключови“ за развитието на учебното заведение.

Във ВСУ, който е един от трите частни университета в България, се работи и по проекти към ЕС. Разполага със собствена база и обучава 8 000 студенти с преподаване на български, руски, и английски езици. Осъществява международни връзки с Украйна, Турция, Полша, Казахстан, Китай и др. В магистърските програми на медийните специалности 90% от студентите за жени.

За домакините от Сеул: сред 10 хил. студенти от най-различни научни сфери всяка година по 70-80 корейки се записват да учат медии и комуникации, което прави общо 300 студенти с 10 преподаватели. В контекста на разговора се изясни, че в Корея държавата всяка година – вече повече от десетилетие и половина, приема на държавна издръжка по 500 студенти от 100 страни, на които осигурява едногодишен езиков курс.

Политика, икономика, култура, сътрудничество между азиатските страни – това са темите на в. „Азия днес“ в Сеул. Ръководството му бе сред поканените от доц. Калагларски за следващия юбилей на СБЖ през 2019 г. Домакините разказват, че водят балансирана медийна политика, за което са получили грамота от правителството. Въвеждат нови мобилни технологии, защото, както се казва: „Интернет отдавна вече не е място, където губиш времето си в напразно отваряне на различни прозорци“.

Може би и по тази причина става дума за вестник, който, разполагайки с един от 4-те най-посещавани сайтове в Корея, има правото да се похвали, че е №1 по отношение на разпространение на новини. А, както е известно, те са форма за влияние върху обществото.

Работата се крепи на три основи: проява на истински професионализъм, залагане на качествени хора и усилия информацията да достига до максимален брой потребители. С афористичната уговорка: „Небето трябва да помогне, за да има успех, а по него се минава през тунела на мъките“.

Сред интересните места, включени в културно-развлекателната програма, бе посещението на пещерата „Манджан“ на о. Джеджу (известен е като Хаваите на Ориента и се намира на около 100 км от южния бряг на Корейския полуостров, и е най-големият с площ от 1 845 km²). При това се случва в дните, когато целият свят се вълнуваше от съдбата на невръстните футболисти, заведени от своя учител будист в подобна пещера в Тайланд, и чиято акция за спасението им бе проследена едва ли не на живо по телевизиите и в интернет. За острова, в който в две общини живеят общо 640 000 души, казват, че е известен с три неща: „вулканични камъни, вятър и жени (кои по-точно – за тях по-нататък)“.

Пещерата е дълга 8 км, но по-малко от 1/4 от нея е достъпна за туристи – със сигурност ние сме първите българи, стъпили там, за да направим разлика в полза на „Леденика“, „Магурата“, двете родопски бижута - Ягодинската пещера и Дяволското гърло, и всички останали подобни обекти в родината ни – поне що се отнася до атрактивност и възможност да преживявания с естетическо и емоционално съдържание навътре в недрата на земята.

В най-популярната островна пещера, която е една от общо 23 в страната, в рамките на 1 км при около 10 градуса температура на въздуха и в относително широко пространство се вие „път“ при не особено силно осветление сред застинала лава, тръгнала от местния изгаснал вулкан Халла-сан, чиято най-висока точка е 1 950 м. Вече 71 г. мястото е атракция, защото е в най-вулканичния район, където от първия взрив досега са преброени 1,8 хил. изригвания – с успокоението, че последното е било преди доста столетия, примерно 10 века.

На о. Джеджу – един от 3,3 хил. острова около Корейския полуостров – някои от които частни, но малко от тях с постоянно живеещо население, има 368 места, свързани с вулкани. Повод да бъде образно казано, че „той е болен от акне“ с добрата новина, че „болникът“, в основата на който лежи  млада планина, вече хиляда години…спи.

Влизаме в пещерата, но нещо разходката не ни „върви“ и за атракция подхващаме, кой знае защо, химна „Мила родино“. И се връщаме за ритуална снимка на входа на пещерата, както и пред паметника – знак, че обектът е част от списъка на ЮНЕСКО.

Пътувайки към пещератау в окото са набива впечатлението, че във връзка с вулканичните камъни е проявена изключителна прагматика: с тях са направени диги, подпори, стени на къщи, но най-вече – огради на малки парцели земя, в които се отглеждат дори…моркови, защото в района най-добре виреят зеленчуци с корен.

Камъните са порести, а наредени помежду си не правят плътно сцепление, а пропускат въздуха и така осигуряват естествена вентилация на заградените терени. Вулканичните камъни имат още предназначения – ползват ги за оригинални, но скъпи сувенири, както и за надгробия. Островът, твърди се, е любопитен и с други две неща: тук има силно японско влияние и към него има голям интерес от Китай, който обаче по определени причини вече е забранен, примерно от проверка се нуждае произходът на вкарваните инвеститорски пари. 

За острова има легенда, свързана с „раждането“ му, и в нея се разказва за баба Сольмунде, която била богиня и имала 500 синове. По тази причина тя работела много, за да ги изхранва – носела пръст в полата си и така оформила острова, в който вулканичните места са се получили в резултат на изпадането на пръста от дупките на полата на бабата. Легендата е създадена, за да даде пример за саможертва в името на грижата за семейството и за създаденото поколение.

Самата планина е с два прохода към върха си, достъпът до които се контролира и дори има „работно време“, т.е. турист там не може да замръкне – ако не се върне в светлата част на деня, тръгват да го търсят. Твърди се, че по една от „пътеките“ има 500 различни фигури с изображения на синовете на въпросната майка и богиня едновременно. Пътьом се срещали и множество азалии (вечнозелен нисък храст, цъфтящ през пролетта), все едно са капки от сълзите на нейните деца. Митът за майка им е един от общо 2 000, пресъздаващи представи за създаване на острова, на който е роден и настоящият президент на страната Мун Дже-ин.

В близост до пещерата е водопадът  Cheonjiyeon, което в превод е „Небе свързано със земя“. На дъното му има изкуствено езеро с дълбочина 20 м, а самият пад на водата е 22 м. Другият от трите водопада е Jeongbang Falls, който е единственият на континента Азия, падащ от 23 м пряко в океана. В парка наоколо човек може да се срещне с големи скални статуи с кръгли лица и изпъкнали очи, голям нос и идва забележима усмивка – някои от тях достигат до 3 м височина.

Място под небостъргачите в град Бусан за консумация на традиционна корейска кухня, вкл. пържени копринени буби и други подобни вкусотии

Считани са за богове (все пак се намираме на Острова на боговете) и имат функции за енергийна защита, вкл. и в полза на плодородието – 30% от населението на острова се занимава със земеделие, вкл. оранжерийна дейност, отглеждане на зеленчуци и на женшен (най-малко 5 години трябват, за да стане първата реколта). Останалите – с туризъм – всеки седми посетител е чужденец, но засега малцина са от САЩ и от Европа – интересното е обаче, че сред гостите на острова има...унгарци. Преки полети от Стария континент се осъществяват чрез летища в Холандия, Франция и Великобритания.

Сред незабравимите преживявания в Корея остава и разходката с малък кораб в Южно море на о. Джеджу. Първо защото може отстрани да бъдат обгърнати с поглед причудливите форми на брега, почти целият изграден от прословутите черни вулканични камъни, нещо само по себе си уникално.

Един добруджанец от дунавска Силистра на лов за златни рибки в Южно море край о. Джеджу

А после и заради възможността вероятно за пръв и последен път в живота си човек на тази географска ширина да си опита късмета в риболовна авантюра. За моя радост – с относителен успех – от три хвърляния – две златни на вид рибки. За късмет и за добър спомен от едно място, което сигурно има защо да привлича туристи –  засега предимно от съседните страни, а в бъдеще – все повече и от другите части на света.

В музея за жените гмуркачки

Местните си признават, че за острова все още рекламата не е достатъчна по света, макар да участват на туристически форуми, вкл. и в Германия. Вероятно от любезност казват, че биха дошли и в България, стига да сме домакини на достатъчно мащабна туристическа борса. Малка подробност – в страна като Корея не е разрешено пътуването на автостоп, а таксиметровата услуга стартира с 3 щатски дола във вид на първоначална такса.

В дъното като фон е Синият дом на
президента на Корея

Въпросните статуи са изработени (издялани, може би) от вече представения вулканичен материал, може да го наречем и базалт. Названието им в превод означава нещо като „дядо от камък“. Може да бъдат срещнати и извън къщите – край мостове, дори пред ресторанти и магазини, но и на други места, така са се превърнали едновременно в символи и в атракция.

Любопитка е, че годишно островът е връхлетяван от 3-4 тайфуна, от които два през тази година вече са в историята. Интересно е също, че островът контролира тайфуна в неговата посока и най-често го „праща“ към Япония. Вятърът на отрова е повод за монтиране на множество ветрогенератори за производство на електроенергия. 

Новините от студиото на Телевизия CBS във филиала й в град Бусан, днес с водещи Йордан Георгиев и Мария Андонова

Остров Джеджу е известен и с това, че е център на матриархата в Корея – най-вече по причина на една уникална професия, упражнявана тук от т.нар. жени „хеньо“, които в продължение на векове си изкарвали хляба с улов на перли – в по-далечното минало, а сега на ценни видове риба.

В 4-те месеца, когато уловът е забранен, те се занимавали със селскостопанска работа. И така изхранвали семействата си. А защо жените ловят риба, гмуркайки се в морето? Установено е, че, за разлика от мъжкото съсловие на острова, имат подходяща за целта „физика“, вкл. костна система, позволяваща им да бъдат по-ефективни на 10-15 м дълбочина под водата.

Журналист, рак, рибар -
на пазара за риби в Бусан

Специален музей от 15 г. насам разказва за жените, превърнали една способност в средство за изкарване на прехраната на цели фамилии. В момента професията е защитена. При нея има ред и йерархия. Музеят пресъздава бита, облеклото – в това число и меняща се „мода“, както и още подробности, интересни за туристите.

Резултатите, т.е. уловът (толкова морски дарове, колкото могат да се хванат с ръце и колкото събират кошовете им) от подводните експедиции на смелите жени отивали за износ в Китай, Русия, Япония – преди векове за царе, крале и императори, днес за богати купувачи. Има и школа за обучение на жените гмуркачки, а правителството е направило постъпки за включване на традиционната професия в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Трайно впечатление оставя и визитата на територията на най-голямата инвестиция в туристическата инфраструктура за изграждане на уникален комплекс с китайски средства (2 млрда щатски долара) върху 1,2 млн кв.м. – тематичен увеселителен парк „Jeju shinhwa world“ в малката община Согвипо (18 хил. души). Ще бъде обслужван на финала на градежа му от 2 хил. души. В него има няколко акцента, сред които и хотел с 2 100 стаи – един от петте в района.

Разбира се, налично е и казино – най-голямото сред общо 8 на острова и №2 по размери в цялата страна, работещо отново само за некорейски граждани. Предвидена и безмитна зона, в която помещенията се отдават под наем. Туристи от Китай, Тайван и Хонконг се очаква да бъдат сред най-честите гости, които предварително са уведомени, че ще се намират на 20 минути с кола до морето.

С размери и съоръжения впечатлява и т.нар. Ротари парк с различни атрактивни съоръжения, изградени във футуристичен стил като сцени от мултипликационни филми, съпътствани с изображения на символи на Ротари интернешинъл – най-голямата хуманитарна организация в света, представена и в десетки градове в  България.

Всяка страна има и своите уникални места, каквито или няма другаде по света или на други географски шири „звучат“ по друг начин. Туристическата атракция „Osunoc“ насред чаена плантация на о. Джеджу е подобна забележителност. Защото е доказателство как се прави поминък от една даденост, в случая наречена „снежнозелен чай“. Освен възможността да се впише в атмосферата на плантацията, човек получава и случая да види какви пет продукта могат да се получат от храста, благодарение на когото е най-консумираната напитка в света след водата.

И така: от зелените листа научаваме, че става чудесна козметика, а корейците са ненадминати „фенове“ на тази тема – удар в десетката за авторите на идеята; още – сладолед и паста деликатес. И място за забавления на децата, разбира се, на които се дава възможност да моделират едно или друго, докато родителите се мотаят по щандове и се чудят какво да си купят.

Как иначе 70% от населението на острова ще успее да се ангажира с туристическа дейност (15 млн. души посещават годишно острова, от които 2 млн. са чужденците), защото за другите остава работата в селското стопанство, която никъде по света не е от най-доходните. Това пък научаваме от срещата си с представителите на кметството и на местния туристически център.

Които също имат своята първа среща с европейци, за да научим, че туристическата инфраструктура е изключително добре развита и е привлекателна за огромен поток от китайци – в това няма изненада, но още идват от САЩ, Европа и от другите югоизточни азиатски страни. 

Островът има автономност и не зависи от централната власт, макар да работи с големите корейски агенции. Разполага с безмитна зона и с безвизови посещения, с информационни центрове, с интересни исторически обекти, с условия за фотосафари и др.

Червената магнолия - един от символите на Музея на мира на о. Джеджу

Музеят на мира вероятно е сред най-вълнуващите сред 100-те си събратя на о. Джеджу, защото е свързан с конкретни исторически събития от преди 65-70 години, свързани с гражданската война, когато островът е наричан „Червен бастион“ и загиналите са 25-30 000 души (109 са изгорените села). В продължение на десетилетия по темата не се говори, но кутията на Пандора отваря по-предишният президент на страната.

На територията на Ротари парка 
насред мега комплекса на о. Джеджу

Кратка почивка в чаена плантацийка

Музеят е открит през 2003 г., но за него се заговорва 6-7 години по-рано и днес той представя по интерактивен начин съдбата на страната и пострадалите, както и политически събития от предишни времена, оставили траен отпечатък върху развитието на Корея. Огромна червена магнолия, изградена като паметник в двора на комплекса към музея, е сред запомнящите се завинаги негови „елементи“.

Няма да реално, ако не бъде споменат в един чуждоземен репортаж от о. Джеджу и неповторимият музей „Рипли“ („Ако искаш вярвай, ако искаш – недей“) – www.ripleys.com, , каквито има и в други страни по света, защото представя възможността да се докосне зрителят до странни моменти от човешкото съществуване в над 200 страни по света.

В Музея "Рипли"

В основана на музея е Робърт Рипли, занимаващ със събития и неща, които са толкова странни и необичайни, че зрителите могат да оспорят твърденията за тях. Първоначално всичко се случва във вестниците, но представеното се оказа популярно и по-късно се адаптира в най-различни формати, включително радио, телевизия, комикси, верига от музеи и серия от книги.

Понякога посрещат като едно време - на земята

Колекцията на основателя на  глобална американска франчайз компания има годишно присъствие на повече от 12 млн. души, представяща в различни градове на света 20 хил. снимки, 30 хил. артефакта и повече от 100 хил. карикатурни панела. Така човек може да се срещне с най-високия или с най-дебелия хора на света, с които да се съизмери, както и да му се случат още случки, някои от които изненадващи, други озадачаващи, но във всички моменти – интересни и завладяващи.

Поредна благодарност за гостоприемството

Разбира се, в страна, в която будизмът е основна религия, не е реално човек да пропусне възможността да посети поне един храм на Буда, макар повечето от тях са някъде в планините, както е било прието преди векове. 

В една подобна обител си струва да се влезе, за да се направи разлика от познатото от други религии, но и да се видят прилики – примерно, свързани с обичайните дарове – сред тях и характерни за района или да страната храни, плодове и зеленчуци, осъществени от вярващите по (или без) повод.

Или пък да се видят материални свидетелства за по-мащабни дарения – тук пресъздадени от малки човешки фигури – някои от тях подсказват, че бръкналият в кесията си е дал лепта за храма, равностойна на 50 щатски долара за една година, а друг е бил по-щедър или просто е имал за момента или по принцип по-големи възможности – и е извадил 500, за да ги завещае на поддържащите храма. Масивният златен Буда на фона на морския залив е една възможност човек да се потопи във вярата, дори когато му е чужда по природа.

Като става дума за нея, корейците твърдят, че в начина си на мислене и поведение в обществото имат съхранени ярки следи от етичната и философска система, развита на базата на поученията на китайския философ Конфуций,  буквално „Учителят Кун“ (551–479 пр. н. е.). В него значително място заема култът към прадедите и вярата в духовното. Децата от малки са научени да се развиват в конкурентна среда – признава се, че не е приет принципът „помогни на другарчето си“, характерен за България в предишни години. Защото всеки трябва сам да се справя, поради което е добре да се учи, както се казва и у нас „за да сполучи“.

Не случайно учителят е издигнат на пиедестал, поради което най-добрите студенти педагози отиват да работят в училище. Защото е престижно и добре заплатено, а преподавателят има уважението на студентите, техните родители и на обществото като цяло.

За град Бусан – евентуален бъдещ побратим на град Варна, има множество песни, възхваляващи природата и красотите му.  Вторият по големина в страната град - най-мощно пристанище в района, бе сред посетените от делегацията на СБЖ като истински пред-завършек на гостуването в една страна със запомняща се природа. Както още с впечатляващ стандарт на живот, с типично за района гостоприемство, а и като блестящ пример за ускорено развитие след преживяна гражданска война в по-далечното минало и на диктатура в по-ново време.

Уточнение: след царското време, от 1910 до 1945 г. страната е под японска окупация, което не пречи и днес в страната да живеят т.нар. японофили, нещо характерно и за нашите земи след периоди на чуждо владичество. Страната преживява и тежки времена (гражданска война в периода 1950-1953 г., резултатът – един народ живее в две съседни страни, в които върви процес на обединение, подкрепян и от България). Едно от най-свидните свидетелства за нея е уникалният Музей на мира на о. Джеджу, за който вече стана дума, известен в миналото като запазена територия на левите политически идеи.

Настаняване в многозвезден хотел на брега на морето в района „Haemunde“, създаден през 2000 г., за да бъде днес едно от най-модерните места с безброй, изглеждащи като гигантски термитници или като подредени като от „Лего“ сгради – многоетажни стъклени небостъргачи. Покрай тях – елегантна променада, отделяща квартала от пясъчната ивица. Вечер тя се превръща в поредица от малки сцени за изяви на талантливи музиканти, артисти и изпълнители на шоу програми, играещи за публиката срещу скромна лепта.

На крайбрежната улица в Бусан, 
посветена на киното 

Отделно светещи в пясъка реклами, произведени от намиращи се нависоко мултимедийни проектори, предлагат информация за преминаващите гости на града. Наблизо е и крайречна алея, посветена на филмовото изкуство, изпъстрена с афиши за корейски филми, изработени във вид на пъзел от керамични плочки. 

Градът е домакин на Бусански филмов фестивал, а в дните на посещението на членовете на СБЖ бе и неговият събрат – фестивал на детско-юношеското кино, достатъчен повод да бъде посетена специалната сграда, изградена преди няколко години за най-голямата филмова проява в Азия.

С корейска колежка със страница от 
още неиздаден брой на вестника

В. „Кук-дже Шинмун – Международен вестник“ бе единствената печатна медия, посетена в град Бусан, където в хода на разговора по време на деловия обяд бе заявено: „Навсякъде има хубава природа, но не винаги човек среща добри приятели“. Подобен афоризъм хвърля мост за обмен на положителна енергия, а в хода на разговори – и на идеи. 

Например, как да успееш да привлечеш вниманието на 8 млн. души в региона (20 общини), за който „отговаряш“ в разпространителската си практика, особено когато знаеш, че става дума за аудитория с определен профил: около 40-годишни хора, все още четящи хартиени издания (в случая става дума за тираж от 120 хил. броя всеки ден). При това интересуващи се от новини в конкуренцията на сайтове, които са в топ 10 за цялата страна.

Един самар...

С подобни нагласи работят в редакцията 102 души, една от трите вестникарски структури с по над 100 репортери и редактори. Лошата новина е, че тиражите спадат, добрата – актуална е възможността за работа по проекти на правителството в представяне на нейни политики в един или друг сектор – разбира се, в конкурсна среда. 

А вестникът, чието начало е през 1947 г. – тогава едновременно с китайски йероглифи и с корейски букви, се именува и „международен“, поради което се вълнува от произтичащото в САЩ, в съседните страни, в Европа.

С уговорката, че трябва да обслужват младите си читатели, тъй като те са пътуващите по света – по незнайно чия статистика, на глава от населението вероятно, Корея е №1 относно пътуващите зад граница. Любопитно е, че допреди 21 г. вестникът – в момента той е един от двата в региона, е бил четен…след обяд, а днес е актуален сутринта. И още: все повече са снимките за сметка на текстовете.

В компанията на хиляди риби - живи, разфасовани и изсушени

Не, не съм в Русия, в Доха съм - на летището

И тук се отваря темата за свободата на словото, за навиците на журналистите, вкл. употребата на цигари, за да споделим, че „тези дни“ има Българска декларация във връзка със защита на свободата на словото, разпространена по линия на СБЖ. 

Ясно е защо: работи се в условия, когато корпоративни елити придобиват медии и оказват натиск в различни посоки. Така комерсиалните медии провеждат политика, повлияна от интереса на корпорациите. И у нас, и по света надеждата за баланс и за плурализъм е в обществените медии, в независимите сайтове, в неправителствения сектор.

За финал на десетдневното пътешествие София – Доха – Сеул – о. Джеджу – Бусан – Сеул – София остана гостуването при посланик Петър Андонов, дългогодишен наш пръв дипломатически представител в Страната на изгряващото слънце – Япония, а от 2012 г. – в Република Корея. 

Става ясно, че дипломатическата му кариера е предшествана от…журналистическа (7 години в БНТ – в края на 80-те години и в началото на 90-те на миналия век). Има спомени от съвместна работа с топ журналисти, сред които Петко Бочаров, Кирил Вълчев и др. И Даниела Кънева, провокирала интереса му към Азия, където четвърт век по-късно има много добри контакти. Вкл. с местните и с акредитираните от различни държави журналисти, с които общува пряко и в добър режим – сред партньорите му за представяне на България са излизащите на английски език 3 вестника и една телевизия. Водил е лекции в тукашен университет. Спомня си за глобален медиен форум в Сеул през 2013 г.

В разговора не пропуска да отбележи с благодарност активната дейност на българския ресторант „Зелен“, който води истинска народна пропаганда на страната ни – „всички говорят за него“. Разказва за работата на катедрата, в която се преподава български език с двама наши преподаватели.

Става дума за режисьорката Яна Лекарска, за поне 5-6 български летци, за поп и рок изпълнителката Мария, участвала наскоро в „Гласът на България“ след завръщането си в родината. Не пропуска да представи профила във Фейсбук на Българското посолство, в който също се провежда активна дейност, защото вярва, че „най-важни са социалните мрежи“.

„Южнокорейците са темпераментни хора - по правило те не се крият зад маска от любезни усмивки, а показват открито чувствата си, като ги споделят дори и с хора, които не познават особено добре“, прочетох в сайта на Дарикнюз. И съм напълно съгласен, споделяйки подобно впечатление. Общуването „на маса“, а може и в поза „подгънати колене“, е леко, непосредствено и подскачащо от тема в тема, без да се навлиза излишно в личното пространство на събеседника.

Грях е да не опиташ как се хранят в Азия - с клечки

Междувременно по време на обяд вездесъщото китайско зеле, наложено в люта марината, известно като „кимчи“, влиза в контекста на общуването, в компанията на различни видове ориз, комбинирани със зеленчуци, яйце, телешко месо и още един характерен подлютител – всепризнатият корифей „чили“, който – не е изненада, „върви“ успешно със скара и с японския специалитет „суши“. 

По-непосредствени впечатления, свързани с гурме, човек може да придобие в т.нар. улица на вкусовете в Сеул, дълга поне километър, където от двете страни се надпреварват да предлагат различни специалитети, приготвени на място на малки газови котлони. И пак в столицата в създадения през 1960 г. малък ресторант, предлагащ пилешка супа, където е престижно да отседнеш, за да я опиташ.

Или в уникалния пазар за риби в Бусан, както и в крайбрежния пасаж - поредица от бараки под небостъргачите, сгушени като измокрени от дъжда гълъби, подредили се с идеята да предложат на госта възможност да хапне по народни репцепти предимно рибни специалитети - сред тях гигантски омари и пържени копринени буби. 

Със сигурност в страната има много подобни места, предлагащи истинска корейска кухня, съхранена във вековете, както и, разбира се, безброят от малки ресторантчета, посещавани с охота от корейци на различна възраст.

За разлика от Европа, тук алкохолът не е на „корем“ – понякога три леки бири стигат за група от десет души, друг път и една бутилка червено вино може да се окаже достатъчна за подгряване на настроението. За някои това може да свърши успешно и соджу - картофена и/или оризова ракия, чийто градус е най-често 17-19. Казват, че имало и по 27-градуса, но от този вид не срещнахме в многобройните квартални мини маркети, в които, за отбелязване, има дори…банкомати. Както още плот с микровълнова печка и с кафе машина, за да можеш да си подгрееш закупеното от щанда за храни или да си приготвиш набързо топло питие.

„Според социологическите проучвания, всяка пета жена в Южна Корея се е подлагала на пластична операция“, чета в www.dama.bg. Потвърдиха го и при гостуването в болница „Джасенг“, но става дума преди всичко за околоочие, нос и др. дребни поправки. Голям е броят на козметичните продукти, доказателство, че има търсене. Дори и на улиците корейките са с обилно количество грим и избелващи препарати. Чадъри се предлагат на път и под път – вм. слънчобран и при най-малкия валеж, на какъвто в България не бихме обърнали внимание – едва ли от някакъв атавистичен балкански стоицизъм.

Рано сутрин по улицата виждаш тръгнали на работа изключително спретнати младеещи на вид корейци с пригладени прически, независимо от възраст, пол и занятие – облечени в приглушени цветови гами. Може би защото бялото е националният цвят на Южна Корея, който е в основата и на националния флаг. Кръгът в него символизира даоизма, т.е. Вселената е едно цяло. Двете допълващи се противоположности – Ин и Ян, също са изведени на преден план. 

По-малко познати като значение са т.нар. триграми, разположени в 4-те краища: в горния десен ъгъл отляво те означават „небе, юг, лято, въздух“; после по часовниковата стрелка съответно „луна,, запад, есен, вода“, „земя, север, зима, почва“ и „слънце, изток, пролет, огън“.

Силистра – София – Доха – Сеул – о. Джеджу – Бусан – Сеул – София  – Силистра 

ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ