Българинът винаги ще намери 3 гроша за първото букварче на детето си

„Книжовното наследство на Добруджа през Възраждането” е  съвместната изложба на Регионалните исторически музеи в Силистра и Добрич, посветена на книжовното богатство на Добруджа през Възраждането (19 в.), която бе открита навръх деня на светите братя Кирил и Методий в една от залите на Художествена галерия Силистра.

„В чест на 120-ата година на РИМ Силистра и на 65 г. на РИМ Добрич от фондовете на двата музея са представени  безценни образци на възрожденската литература (апостоли, псалтири), учебници (първите букварчета на Петко Р. Славейков), атласи, както и на техни „предшественици” на османотурски (сред тях и една история на Силистра от преди 4 века, която тепърва ще бъде превеждана – оригиналът е във Виена – в онези години в Европа не са повече от 3-4 градовете със свои написани истории – тази книга е била от вакъфската библиотеки в града, впоследствие разпиляна), еврейски (тори) и други езици (общо около 70 единици)”, заяви при откриването д-р Николай Тодоров, директор на силистренския музей, в присъствието на своята колежка от Добрич Надежда Иванова. С изложбата, която ще бъде в Силистра поне до края на м. май, а и малко след това, на практика се възстановяват общите дейности на двата музея в най-големите градове на Добруджа у нас.

В хронологичен план чрез табла по текстове отново на Силистра и Добрич се проследява еволюцията на възрожденската книжнина, появата на първите периодични издания в Добруджа, техните абонати и ролята им за изграждането на новобългарската просвета в епохата на Възраждането. 

Регионален исторически музей Силистра представи и фототипно издание на превърналия се в библиографска рядкост първи научен сборник с изследвания, посветени на историческото минало на град Силистра, издаден през 1927 г. по текстове на най-известни преди и сега респектиращи български историци и ученици от други специалности, като Петър Мутафчиев, Анастас Иширков, Йордан Иванов, Георги Генов.

Преди 90 години сборник се ражда с идеята да покаже на света, че в Добруджа – тогава под румънска власт, живеят изконни българи, при това идеята идва от будни силистренци, живеещи в българската столица, които създават специален комитет за осъществяване на предложението си.

„Писменост без език няма, а чрез „Историята…” на Паисий ние се осъзнаваме като народ със славно минало, както и, че сме ценни като нация – затова трябва да се обърнем към науката…българинът винаги е намирал 3 гроша за първото букварче”, каза Надежда Иванова.