Нов поглед към Силистра за периода 1913-1940 г.

Назаем от Фейсбук-профила на Иван Занов - учител по история, краевед: На 22 май 2018 г. издателство „Ковачев“ Силистра отпечата поредната монография на доц. д-р Румен Липчев „Силистра 1913 – 1940: от Букурещ през Ньой до Крайова“. Още нестандартното оформление на корицата заинтригува – използваната метафора за уникалната сграда, подсказва каква е целта на автора, а именно: изследването на обществено-политическия и икономическия живот на Силистра и Южна Добруджа през годините на румънската окупация.

Книгата се състои от предговор, четири глави и заключение, в които авторът разработва въпроси - дълги години пренебрегвани. Целта е да се експонира истината за събитията, развили се през този исторически отрязък от време. Стремежът в търсене на истината е в основата на историческото познание и доц. Липчев остава верен и последователен на тази максима, защото „тя ни най-малко не страда от това, че някой не бил я признал“ (Ф. Шилер). Книгата е снабдена с приложения, които допълват тезите на автора. Представените фотографии на 32 страници много точно и вярно обогатяват изложението. Ценен принос на изданието е и включването на Указател на старите и новите имена на селищата, споменати в текста.

С вещина авторът разработва въпросите за етнодемографската характеристика и румънската колонизация на Южна Добруджа, румънската аграрна политика и положението на българското селско население, кооперативните дружества на българите. Считам, че основен принос на монографията е разработването на основните насоки в развитието на градската икономика.

Той убедително доказва, че ВДРО е единственият защитник на местното население. Не е подценена и ролята на четническото движение и на българите в политическия живот на Румъния. Читателят ще открие интересни данни, свързани със съхраняването и развитието на българския облик на просветата и културата.

Целите на автора са съобразени с досега постигнатото от българската историческа наука, не се притеснява да извежда неопровержими факти, умишлено укривани от комунистическата пропаганда. Например, пишейки за шпионската дейност на Й. Лефтеров, на с. 173 цитира думи на самия предател, след като му е отказана среща с Н. Мушанов: „като се прибере в Силистр,а да са хвърли в Дунава“. И това е цитат от архив (ЦДА, ф. 1449, оп. 1, а. е. 1180, л. 30), а не свободни и изкривени волеизлияния на пишещите за прослава. По същата причина в изследването читателят няма да намери мемоари или кратки бележки на комунистически функционери. Причината за това е тяхната очевидна несъстоятелност или интерпретация с пристрастие.

Обезпокоително въздействие върху обществото днес има фактът, че въпреки демократизацията (!), все още се намират хора, които приемат метаморфозите в историята на Добруджанското националноосвободително движение за истини. Когато се разгледат бележките под линия, веднага се констатира, че изследването на д-р Липчев е изградено върху основата на редица документални източници от Държавните архиви на Силистра и Русе, Централен държавен архив и от фонда на Исторически музей – Силистра.

Използвани са и документи, публикувани в различни издания, но повечето от тях са в „Извори за историята на Добруджа“. Проучени са и вестници, които се издават през разглеждания период в Силистра, като заглавията на повечето от тях вероятно силистренския читател ще прочете за първи път: „Пробуда“, „Наш глас“, „Нов глас“, „Архив“, „Дума“. Използвани са и дописки от в. „Русенска поща“, чиито кореспонденти, въпреки трудностите, намират начин да ги изпратят от Силистра. Интерес предизвикват и издирените сведения от членовете на Анкетната комисия, която ги събира непосредствено след отстъплението на румънските армейски части през 1916 г.

Новата монография на Румен Липчев не претендира за изчерпателност, но постига целта си – разкрива върху възможно солидна документална основа цялата сложност и противоречива динамика на обществено-политическите и социално-икономически процеси, които се развиват в силистренското общество през периода на румънските окупационни режими.

Разглежданият период е време, в което, въпреки грабителската и денационализаторска политика на румънското правителство, българите в Южна Добруджа и в частност в Силистра съхраняват българщината и надеждата за възвръщането на този изконен български край към Майка България.

ВЕРСИНАЖ: Темите в най-новото издание с историческо съдържание, отнасящо се до Силистра за един премълчаван период от развитието на града и региона, са разработвани и от други автори, но в различен контекст, през последните десетина-петнайсет години това са: - книгата на доц. д-р Румяна Лебедова „Златна Добруджа в българското етнокултурно пространство”; - трилогията „Отвлечени - Прокудени - Преселени” на Момка Чумпилева за периода 1916-1940 г. (съдбите на няколко добруджански семейства); - сборникът с разкази „Съхранена памет. Спомени на съвременници”; - „С Добруджа в сърцето” на Милка Трендафилова; - „Наказания без престъпления“ на Анастасия Якова (Тутракан); - „Из лабиринтите на моята памет” на Татяна Тихчева; - сборници „Добруджа”; - „Три добруджански рода” на Господин Великов и проф. Любомир Пенев; „Историята на село Добротица” на Михаил Жеков и Пламен Петров; - няколко краеведски издания на Господин Великов от село Проф. Иширково и др.