Стоянка Мутафова похвали европейския дух на Силистра

На 23 април пред повече от 100 почитатели на театъра в Зала 13 на Художествена галерия Силистра бе  уникалната среща между силистренци и великата актриса Стоянка Мутафова. Повод: издаването на биографична книга за живота на жената, влязла в Книга на рекордите Гинес като най-възрастната играеща артистка в света.

Именитата гостенка похвали европейския дух на Силистра, който винаги усещала при посещението си в крайдунавския град, вкл. и на времето при игра на сцена с не по-малко именитите си партньори Георги Парцалев и Георги Калоянчев - и двамата вече покойници. 

Нейните думи са косвено потвърждение на представата за силистренци като една от най-театралните публики в страната, каквито впечатления са споделяли и други актьори от нейната величина - да припомним, че в града театър има от 1870 г., професионален театър - от 1942 г. 

В момента всяка година гостуват при почти винаги пълни зали по близо 20 постановки от различни столични и извънстолични театри. За съжаление, в някаква степен градът и нейните жители са в дълг към своя местен театър, но никога не късно да има възраждане и в отношенията между храма на Мелпомена и нейните жреци. В името на древната гръцка максима „Животът е сцена, човекът - актьор...“. 

„Добър вечер, столетие мое!“ е заглавието на завладяващите мемоари, разказани от дъщеря й Мария Грубешлиева-Муки. В тях са представени безбройните ситуации в пъстрия живот на Мутафова и сбъднатата мечта да прекарат живота си заедно. „Живея сбъдната си молитва..., живея с моята майка Стоянка Мутафова...С нас никога не е скучно.“, каза Мария Грубешлиева. „Баща ми ме наричаше „Спътник между звездите“, по романа на Лондон“, заяви Мутафова.

В чест на именитата гостенка Грета Дачева и Мила Николова от клуб „Амадеус“ изпълниха музикалното произведение „Аве Мария“ на цигулка и пиано. Достолепната дама бе поздравена от името на органите на местното самоуправление - Община Силистра и Общински съвет Силистра.

Сн. „24 часа“

Изненада за г-жа Мутафова беше срещата й с Иванка Минчева от с. Айдемир – нейна астрална близначка - и двете са родени на 2 февруари в една и съща година (за разлика от актрисата, родена край жълтите павета в столицата, е работила на нивата с мотиката и край пещите на керамичната фабрика в Силистра). 

Представянето на книгата „Добър вечер, столетие мое!“ бе осъществено благодарение на силистренския поп певец Йордан Марков, който на 26 април от 19 ч. гостува в родния си град с концерта „Любов и предизвикателство“, заедно с „Тоника Домини“ - Вили и Красимир Гюлмезови, Ева Найденова.

Г-жа Минчева (втора братовчедка на актьора Коста Цонев - по род от село Сребърна): „Отдавна искам да се срещнем и да се прегърнем, да се запознаем, да се здрависаме. Сякаш и у мене има като нейните палавини. Гледала съм я като играе с Калоянчев и Парцалев. Чувствам я като сестра.“ Мутафова: „Аз сестра не съм имала никога. Коста Цонев имаше много силно чувство за хумор. Много ми е приятно, че се срещнахме, радвам се, че държи - много си запазена - пу, махала!, а аз не съм добре с краката. А цял живот не съм седнала - работата поддържа. Като дойда отново, ще ти дойда на гости специално.“

Какво научиха още силистренци от срещата... 

Мутафова е била и добра певица, но е загубила гласа си, защото...много е крещяла. Поздравът на дуета Дачева – Николова припомни на гостенката за нейната майка, която някога е свирила на пиано (да припомним, че актрисата е семейство на интелектуалци – баща й Константин Мутафов –български писател, родом от Русе). Отделно – впечатлението за фино посрещане, каквото не е имало на друго място в страната – признак, че хората тука са много издигнати. 

На младини казах на баща си: „Не се готвя за красавица, а за човешки роли. Характерите ме теглеха у хората – наблюдавах ги, усвоявах ги. От малка исках да играя, да пресъздавам образи - различни, многообразни Баща ми искаше да стана археолог - за да му угодя завърших „Класическа филология“ в университета.“ 

„За мен смисълът на живота е да играя. 

На сцената. Искам още и още да играя.“ 

„Аз държа на щуротиите си и обичам да разказвам за тях. Щуротиите не са лесна работа. За тях се иска сериозен подход. Малко хора могат да правят сериозни щуротии, на пръсти се броим. Който ги може – блазе му! Аз съм от тези, можещите. Аз съм хулиганка, и то родена хулиганка.“ 

„На сцената понякога постигаш толкова изтънчено състояние на духа, че се докосваш до други светове. Но това са мигове, отминават. После се връщаш в реалния свят и оставаш само с копнежа пак да си там. От невъзможността да сме постоянно или поне по-често в другия, красивия свят на високото изкуство, се ражда и нашата печал.“ 

„Една подлост или една недостойна постъпка, ако я отминеш, все едно че не е било, тя не те докосва, нищо не могат да ти направят. Ти си недосегаем. Ако вземеш да се ровиш, да се вживяваш в подробностите, наказваш себе си, става лошо. Отминавай, не се трови!“

„Цялата ми мисъл е в театъра. Живея заради театъра. Не ме вълнува ще ям ли утре, какво ще облека - ама никак! Вълнува ме дали ще се запазя да играя както трябва, да не се видиотя...Ама то пък, ако се видиотиш, вече нищо няма значение.“

„Когато бързате, когато се стремите към нещо, когато преследвате някаква цел, не го правете на всяка цена! Не сключвайте непочтени сделки. Има ли нечистотия в една история, бягайте, откажете се навреме.“