200 бъдещи добруджански фермери аплодират гимнастика Йордан Йовчев

В ПГМСС „Н. Й. Вапцаров“ село Средище (директор Камен Неделчев), община Кайнарджа, област Силистра, бе уникалната за региона среща с гимнастика Йордан Йовчев на 200 бъдещи фермери от 35 населени места от областите Силистра и Добрич. Това бе тяхната награда за късмета на победител от томболата на „Дженерали“, в която компания училището има застраховка, а нейно лице след сливането с „Виктория“ е именно спортната ни легенда, участник на 6 олимпиади и носител на 4 медала в тях.

Община Кайнарджа никога не е имала за гост толкова именит наш спортист, заяви зам. кметът Валентина Токушева. От подобна величина олимпиец и в област Силистра не е идвал от толкова много време насам. До госта и до учениците специални поздравителни адреси изпрати областният управител Ивелин Статев в знак на уважение към проявата, повода за срещата и към самия спортист, който бе и в държавната администрация като зам. министър на спорта. Гостът бе поздравен и с няколко народни песни от групата за фолклор при гимназията, ръководена от акордеониста Стоян Дечев, почетен гражданин на Силистра.

Паралел44: Всяка година със собствени средства гимназията застрахова около 230 ученици и почти 40 служителисъс застраховката „Злополука за учащи”. Училището е с 50-годишна история и е дало на добруджанското земеделие над 4 000 специалисти.

Какво научиха младежите за човека, гимнастика, олимпиеца Йовчев, освен че бяха припомнени успехите от първото му европейско първенство за юноши през 1991 г., когато заема второ място в многобоя, до олимпиадата в Лондон през 2012 г., когато на 39 години слага край на дългата си спортна кариера.

„От малък искам да побеждавам, да съм актуален, различен, да правя неща, които другите не могат“, каза гостът. И въпреки това, признава, че на 18-годишна възраст не е имал големи амбиции, макар че при всяко излизане в чужбина се е учел от по-добрите от него. Затова и участието в първата му олимпиада – през 1992 г.,  му действа само…мобилизиращо, дава му кураж, за да достигне до…най-интересната за него – Атина 2004, когато е бил най-добър във всичките си години на спортен път.

„Станах най-разпознаваем на халки – два пъти чупих крак и тренирах непълноценно, но на халки повече“, обяснява гимнастикът с няколко световни титли именно на тази дисциплина, както и на земя. На халки е и най-голямата му награда – сребърен медал, на олимпиадата в гръцката столица. Не приема, че е бил ограбен заради неполученото злато: „Съдиите решиха – те не ощетиха мен, а дадоха на гърка по-голяма оценка (с 12 хилядни), но това не е най-важното. България има много велики спортисти и аз се радвам, че съм един от тях“.

И още: смята, че на финала в Атина е изиграл съчетанието си така, както е искал. И пак в тази връзка: всяко съчетание имало 10 елемента, които се изиграват за 40-45 секунди. И точно на 9-ото 4 години по-късно – на олимпиадата в Пекин, греши по необясним начин, при това в елементарна позиция, след като вече е изпълнил перфектно всички трудни моменти. Резултатът – 7-о място в класирането.

А самото съчетание е било изненада за противниците, за да покаже, че е по-добър от тях. За отбелязване е, че е имал отговорността сам да вземе решение какво да предложи пред съдиите, за да ги впечатли. Двата пропуснати шанса за златни медали на олимпиади са повод да каже: „Почти винаги съм бил оценяван обективно, рядко съм бил поощряван“.

В разговора стана дума и за пребиваването в САЩ в продължение на 10 години, по тази причина има и американско гражданство, през които се е връщал в България по 4-5 пъти в годината и се е състезавал за страната си („България ми е дала много – помогнала ми е много за образованието ми“). Там е работил като треньор на деца, чистил е басейни, косил е трева. (И на шега: „В земеделието не съм много силен….“).

Отворена бе приказка и за участието му в японското телевизионно шоу „Битката на нинджата“, в което два пъти в годината се състезават 100 избрани спортисти, за да преодоляват 4 различни нива на трудност, като победителят получава 50 хил. щатски долара и модерна кола от марката „Тойота“. В него българинът за малко не достига финала, но твърди, че състезанието е много трудно. Дори го оприличи като „електронна игра с живи хора“.

Йордан Йовчев сподели и други емоционални преживявания: „След първия си медал на голямо състезание усещах, че треньорът е доволен, че дори и чистачката в залата ми се усмихва; доволни са и всички хора, които са повярвали в мен…А като дете смятах, че гимнастиката е цирк, че ще стана супермен, че щом си гимнастик – ти си половин нинджа. После разбрах, че спортът е фин, че има труд, дисциплина…Всеки талант трябва да се упражнява, за да се получи добър резултат“.

Той даде и съвети на младите си събеседници: „Прави това, което обичаш. Оценявайте това, което правят за Вас – пазете го. По-умният човек взема по-правилни решения. Бойните спортове са създадени, за да се научиш да се защитаваш. Разработи качествата си, които притежаваш, за да ги изведеш на показ“.

И за финал на срещата добави и малък делови момент: понастоящем в България има 21 спорни клуба, занимаващи се с гимнастика. Особено добри сме до 12-годишна възраст, поради което е оптимист, че някой ден момче или момиче от България ще повтори неговите успехи, както и на неговите предшественици, сред които и олимпийски шампиони.

Проблем било обаче, че във всяка община има различно отношение към спорта като цяло и към гимнастиката в частност: примерно в неговия роден град Пловдив има 3 клуба по гимнастика, вкл. и частни, които дори плащат на общината наем, макар че оборудването не е общинско. Във Варна е обратното – там общината предоставя на гимнастиците възможности да тренират.