В момента в издателство
РИТТ Силистра под печат е книгата на силистренеца етнолог д-р Йордан Касабов „Богомилите
вечни и живи – пратеници от древността“. Още със заглавието си тя провокира
интерес и скорошен стремеж да бъде разлистена, както от корифеи в науката, така
и от всеки любопитен българин, петимен да научи нещо…за себе си, за своя род,
за потулени тайни и за захвърлени в забравата минали събития.
„Книгата е за чистотата на българския помисъл (цел,
стремеж, желание, воля) в народностната ни изява и е в два основни дяла –
величието на България и силата на богомилството“, казва във въведението авторът,
който е д-р по етнология с опит на учител, школски директор, кмет на село с
традиции, а и като преподавател на студенти. Той не крие, че „четивото, писано
над 30 години, поднася изненади“. Някои от тях се крият в твърденията на над
300 учени от цял свят през последните 25 века, както и в повече от 150 цветни
приложения и в черно-белите изображения, предлагащи нагледни уроци по
българолюбие.
Основателят на
християнството, познато днес, е от Константин Велико от IV в. – 13-и апостол. При него християнството
е обявено за равноправна религия. Никея – Измир, 325 г. сл. Хр. – първи
църковен събор – примат се символите на вярата, сред които „Христос е бог, а не
човек“. През 392 г. са забранени всички останали религии в Източната и в
Западната империи.
Специфична особеност на
богомилите е техният таен знак – елипсовидни два овала във формата на цифрата 8
в хоризонтално положение. И днес – доказателство са символи, материални факти,
знаци, графити. Търсим не цялото, а отломки от нещото, закътани някъде, преустроени
по своему в един особен свят, в по-други съизмерения на поведение, живот,
изповеди.
Богомилството е едновременно учение,
идеи, движение, орган, братство, социум, ерес. Силният интерес към него е след 1878
г. Първенстващият му документ е „Беседа против богомилите“ от Презвитер Козма.
Друг основен документ е „Борилов синодик“. Гръкоезичните извори обаче са повече
като брой и обем от българските: „Паноплия догматика“, „Алексиада“-та на Ана
Комнина, вкл. със сведения за Василий Врач.
„Тайна книга“ и
„Катарски требник“ са запазени в латински преводи и преписи. Антибогомилската
книжнина е църковна по характер и съдържание. Инквизицията е институт за църковно мракобесие в името на правата и
истинна вяра – при католиците – от 1233 г. папа Инокентий III създава за борба срещу катарите/албигойците.
През първите векове християнството е „религия на чистата и непорочна вяра“.
Богомилската литургия е
много опростена: общо молитвено събрание, благослов на хляба, посвещение в
богомилската вяра, духовно кръщение. Признават Бог за творец и единствен
господар на всичко. Богомилите приели за свое верую евангелието на Йоан – „пази
ми паството“, „пази агънцата Ми“, „пази овцете Ми“. Любимият им ученик е
апостол Петър.
В книгата се разкрива как чрез т.нар. кабала става
предаването на знания и тайни от уста на уста, от уши на уши. Научаваме също,
че Светото писание – евангелието – благовестието означава 50 написани жития за Христос – през 325 г.
приемат само 4 – на Йоан, Марко, Матей и Лука (последните три прокламират
покорството) –
канонизирайки ги, те съставляват Новия завет, който не различава полове,
народности и социално положение на вярващите. Съхранен е в 5 000 ръкописни
версии, но нито една не е по-ранна от IV в. сл. Хр.
Eретикът Богомил (мил на бога) е от времето между 920-970 г. При цар Борил през 1211 г. излиза специален
синодик срещу богомилите. Богомилството се появява не само като проект на
човешкия протест и демократизъм, но и под влияние на сродни ереси като
манихейство, масалианство, павликянство, гностицизъм, митраизъм и зороастризъм (в районите на днешните държави Афганистан и
Иран – в земите на древните българи),
тракийски орфизъм (вяра в соларните символи – застъпени до края на 20 в. в надгробията, както в
надгробните паметници и плочи при българите), келтска вяра. народен ислям.
При древните българи
Бог е олицетворяван на камък, стълб, опора. Между чистото Христово учение и
дотогавашните български схващания за света не е имало непреодолими противоречия.
С християнството обаче у нас идва византийската църква със закостенели езически
схващания, със свое устройство, с негоден календар и с невежество. Григорианският
календар от края на 16 в., е еднакъв с древно българския.
В Европа се съхранява
много от богомилските идеи – чрез някои легални форми, други полулегални, трети – тайни:
ордени, движения, рицарски структури, общества – масони, розенкройцери,
валдесианци, илюминати и др. 120 години трае
иконоборството във Византия от Лъв III нататък. В България павликянството идва в VIII в. чрез арменци и сирийци. Стават
ясни инякои интересни за нас, добруджанци, подробности, например, че славянски
поселения в област Силистра е имало в районите на Гарван, Сребърна, Попина,
Дунавец, Старо село, Нова Черна – „славяните живеят в гори, реки, блата,
непребродими езера“.
Читателят разбира също,
че бекташизмът и къзълбашеството са народен ислям, а месия идва от
древноегипетски („месах“) – през 1 в. от н.е. това е човек, който ще
победи божиите врагове и ще установи божието правосъдие. Сигурно ще запомни
още, че сезонната диета на императорите е, както следва: напролет – овче месо,
летем – пилешко, есенес – кучешко (?), зиме – свинско.
Авторът
на книгата Йордан Касабов в продължение на десетилетия изследва културата на
българите в материалния и в духовния й смисъл, плод на което са книгите му „Къзълбашите отвъте и отвън“,
„Етнокутурно изследване на къзълбашите в Североизточна България“, „Един народ
– две вери“, „Преживели“ и др. Съавтор е
при съставянето на над 20 сборника с научно съдържание.
В
ход е подготовката на две други книги: едната е за т.нар.
шиковско население със съртовски произход – отнася се за села като Калипетрово
и Алмалий – в Румъния. То е създало в повече от 10 селища една
диаспора със свои колонии и центрове (метрополии). Това население идва
от доказани в продължение на векове средища на
българизма. В книгата ще бъдат представени поименно 50 рода, като 20 ще бъдат
предложени във вид на родословни дървета, вкл. някои от тях са развити в
цялостен вид. Другата е посветена на дървото в бита на българина от древността
досега.
Няма коментари:
Публикуване на коментар