Проф. Казимир Попконстантинов откри край добруджанското село Оногур следи от християнски и мисионерски богослужебни практики

Проф. Казимир Попконстантинов и екипът му правят проучвания край Варна, в местността „Караач теке“ на княжеския манастир, посветен на Света Богородица от времето на Първото българско царство. Авторитетният учен е откривател на множество уникални находки, сред които и мощите на Свети Йоан Кръстител на остров Свети Иван край Созопол.

За добре развити традиции в християнството, мисионерство и богослужебни практики по българските земи още през IV – V век свидетелстват най-новите археологически проучвания на екипа на великотърновския археолог проф. Казимир Попконстантинов в района на тервелското село Оногур. Авторитетният учен е откривател на множество уникални находки, сред които и мощите на Свети Йоан Кръстител на остров Свети Иван край Созопол. 

Скален манастир край село Оногур

След работа на екипа му в продължение на два археологически сезона, става ясно, че в днешните български земи, тогава византийска провинция, е функционирал важен епископски център, който е развивал мащабна мисионерска и богослужебна дейност извън столицата Константинопол.

До този извод стигат учените, докато проучват най-голямата раннохристиянска базилика у нас отпреди близо 1500 години. Тя е с дължина около 60 метра и широчина 30 метра, като е била пищно украсена. Археологическият екип, ръководен от проф. Попконстантинов е открил над 5000 фрагмента от храма, запазени капители на колоните и олтарната преграда. Храмът, открит в Оногур, може да бъде сравнен по капацитет и размах на дейността си единствено с раннохристиянските църкви “Света София”- от времето на император Юстиниян и на “Света Ирина” в Константинопол, както и на църквата “Свети Николай Мирликийски” в Мира.

Той се нарежда сред най-големите византийски храмове от проучените над 150 базилики от V- VI век на територията на някогашната империя. За това свидетелства най-вече съоръжението синтрон, което се намира зад престола и е елемент от олтарната част. То представлява каменна, стъпаловидна пейка за духовенството в епископски и патриаршески храмове, която е разположена по стената на основната апсида на църквата. За разлика от други такива съоръжения, чиито каменни пейки са с по две- три или четири стъпала, това в Палматис е с девет стъпала.

“Това означава, че е следвало да побере голям брой дякони и свещеници, които участват в богослуженията, тоест тези девет стъпала е трябвало да бъдат запълнени със свещенослужители. Този синтрон в базиликата край Оногур е и с впечатляваща височина- 2,80 метра. По груби изчисления на архитект пък, капацитетът на храма е бил за около 1500 миряни. Наличието на този синтрон подсказва, че базиликата е епископска, че реално тук е съществувал Епископски център, в този град Палматис, който е построен на площ от 220 дка, огромна площ”, обяснява проф. Попконстантинов.

Ученият допълва, че раннохристиянският епископски център се е намирал на границата на византийската провинция Мизия и другата провинция – Скития с късноантичния град Залпада. Изтъкнатият археолог уточнява, че първоначално там е имало по-малка църква, но след като Палматис става епископски център, тя е разширена и преустроена, както и синтрона, за да побере повече свещенослужители. Любопитно за сакралната архитектура е, че върху колоните и капителите има все още запазени букви от гръцката азбука- алфа, бета, делта и др., които насочват, че тези елементи са били правени по поръчка в архитектурни ателиета в Мала Азия.

Друг уникален елемент от строителството на базиликата е т.нар. кръщелно, съоръжението в което се извършвало кръщаването на миряните. То прилича на малък и плитък кръстовиден басейн, с размери метър на метър, със стъпала и е издълбано вдясно от престола, като е с функция на баптистерий.
“Археологическите разкопки в късноантичния център Палматис се извършват по проект на ВТУ “Свети Свети Кирил и Методий”, който е съвместен между двете катедри – “Археология” и “География”. Средствата в размер на 400 000 лева са отпуснати от фонд “Научни изследвания” към МОН. “Целта на проекта беше да създадем център по “Геоархеология и археологическо прогнозиране”, казва проф.Казимир Попконстантинов, който е и научен ръководител на проекта.

В екипа му участват 14 специалисти от катедрите “Археология”” и “География” и четирима души от Националния археологически институт с музей при БАН. Археолозите подготвят проекта след като са правили обстойно обхождане по течението на р. Суха река, която попада географски в три области- Варненска, Добричка и Силистренска, която извира от варненско и се влива в езерото Олтин в Румъния. По време на това обхождане са открити близо 70 неизвестни селища от праисторическата епоха, от античното средновековие, та чак до XIV – XV век. И едно от тези селища е именно при село Оногур, което е известно в археологическата литература още от времето на основоположника на българската археология Карел Шкорпил. За разкопките и проекта съдействат още кметското ръководство на Община Тервел и РИМ в Добрич. 

Проф. Казимир Попконстантинов и неговите съмишленици, както и общинските власти обмислят подготовката на мащабен проект за поклоннически туризъм, който в тези територии да обхваща хронологически сакрални обекти от 5-6 век, Дръстър /б.а.днешна Силистра/, който е бил по време на Първото българско царство Митрополитски център и в него е пребивавал патриарха, манастирите край селата Голеш и Скала, Епископският център край с. Оногур, късноантичният град Залдапа в Скития, да включи обекти от района на Пловадия, Марцианопол, Одесос /б.а.днешна Варна/ и скалните манастири в района, някои от които от времето на цар Борис Първи. 

От 1996 г. екипът на проф. Казимир Попконстантинов, в който участват и директора на РИМ- Варна Валентин Плетньов и доц. Росина Костова правят проучвания край Варна, в местността “Караач теке” на княжеския манастир, посветен на Света Богородица от времето на Първото българско царство. Десетилетната работа по обекта показва, че ктитор на този голям манастир е бил цар Борис Първи. 

Категоричното сведение за това е откритият още през 1921 г. от Карел Шкорпил оловен печат с изображение на Света Богородица и Исус Христос, като на него е споменато и името на Свети Княз Борис -Михаил. От този артефакт започват и проучванията на обителта, като към днешната дата са открити останките от великолепен манастир, какъвто няма нито в Плиска, нито в Преслав.

“В България няма друг такъв манастир с подобна архитектура и планова схема. Най-впечатляващо е проучването и откриването на манастирския скрипториум или т.нар. манастирско издателство, където са се писали, орнаментирали и превеждат богослужебни книги и книги със светско съдържание”, разказва проф. Попконстантинов.

Изследователят добавя, че това свидетелства за дълбоката загриженост на Свети Цар Борис за просвещаване на този народ, на неговите поданици и то най вече в Североизточните български земи, където са заселени гъсто прабългари и славяни. По думите му, два века след основаването на Дунавска България, в тези райони все още е властвал непокорния езически дух на прабългарите, които цар Борис Първи е трябвало да “усмири” след налагането на християнството. 

Посечените 52 прабългарски знатни рода, не били достатъчно средство за ликвидиране на съпротивата и за налагането на християнската религия. Като основна политика при царуването на Борис Първи е мащабната мисионерска и просветителска дейност. Освен приемането на християнската религия, по негово време в България са радушно приети учениците на светите братя Кирил и Методий и славянската писменост. Започва масово ограмотяване на новите графични системи сред най-малките ученици.

“За просветителската и ограмотителна дейност по време на царуването на Борис Първи Михаил свидетелстват и откритите надписи в манастира в провадийското село Равна, също от времето на Първото българско царство. Той бил изграден от варовик. По белокаменните зидове са открити над 250 надписа на пет графични системи . Разчетени са надписи на гръцко и латинско писмо, на кирилица, на глаголица и руническото писмо на прабългарите”, изтъква археологът.

Според проф. Попконстантинов, там са се обучавали ученици от най-ранна възраст, като според запазените имена освен момчета, на четмо и писмо се учат и момичета.

“Цар Борис Първи е бил слаб като военноначалник и стратег, но изключително силен като дипломат и държавник. Имал е екип от много образовани и подготвени хора, които изпълнявали важни дипломатически мисии в Константинопол и Рим, както и общували с владетелите в Западна Европа. По това време българският цар се утвърдил като значим фактор в европейската дипломация.

Княжеският манастир във Варна по архитектура и дейност може да бъде сравнен с константинополските манастири и най-вече до известния като Студийски манастир – другото голямо книжовно и просветно средище в Константинопол, обяснява още археологът. Този манастир със внушителния скрипториум се оказва важен духовен и образователен център. Самият скрипториум респектира не само със своите размери, но и със своето оформление. 

По протежението на една 40-метрова сграда, широк коридор пет метра и от двете му страни има помещения – от северната седем, а от южната – шест, като в тях двама или трима монаси са превеждали от гръцки и пишели”, разкрива ученият.

Проф. Константинов е убеден, че тук са преписвани и някои от образците на Преславската книжовна школа от времето на Златния век при царуването на Симеон. В манастира е открит и свещен извор – аязмо, който подсказва, че е бил и място за поклонение. Той дълбок 4 метра и е с висока арка. От релефа, който изобразява “Дървото на живота” върху един от капителите, се потвърждава легендата, че обителта е посветена на Света Богородица, по онова време закрилница на царския род и светица – градозащитница на столицата Плиска.

“Много е вълнуващо да разберем, че това аязмо не е пресъхвало в продължение на над хилядолетие. И до днес от водоизточника, който го захранва, пият вода жители на кв. “Възраждане” и близките лозя. Манастирът не е бил с локално значение, той е бил познат и в Константинопол. Има открити оловни печати, които свидетелстват за кореспонденция между един от манастирите в Константинопол, който е посветен на Исус Христос”, споделя проф.Попконстантинов.

Във връзка именно със запазването на манастира се подготвя проект за реставрация и консервация и превръщането му в място за посещение, което наистина е една трудна, но не непреодолима задача и амбиция пред светската и духовната власт във Варна.

Източник: Труд