Славянско дружество Шумен гостува в Силистра, Сребърна и Кайнарджа

Навръх Еньовден  областният управител на Силистра Ивелин Статев бе сред гостите на събитието, посветено на големия народен празник с прояви в Дунавския парк, за да поздрави участвалите в него самодейци от различни читалища, както и гражданите, уважили поканата на община Силистра начело с кмета д-р Юлиян Найденов.

 

В същия ден гости на Силистра бяха представители на Сдружение „Славянско дружество Васил Друмев“ Шумен с председател проф. д-р Кина Вачкова, водени от проф. Ивайло Петров от Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, един от редакторите на дадената за печат „Енциклопедия на област Силистра“.

Представителят на държавната власт в област Силистра приветства гостите и ги поздрави с десетата година от основаването на сдружението, в което  в момента членуват около 90 души – приятели на културата на славянските народи, представители на две секции – университетска и градска.

Гостите споделиха, че през 2016 г. четирима от членовете им са получили медали от словашки университет, а един – от Карловия университет в Прага, за принос в развитието на връзките между България и Словакия, съответно и Чехия.

Славянското дружество в най-големия град на Лудогорието развива културна, просветна, научна и родолюбива дейност за запознаване на обществеността с историята, с културното наследство и със съвремието на България, както и на останалите славянски народи в унисон с протичащите в Европа процеси на обединение.

През година предстои представяне на сборника „Граници на славянството” с ред. доц. д-р Мл. Енчев, отбелязване 140-годишнината от излизането на в. „Дунавска зора” на Д. Войников с лектор доц. д-р Ю. Проданов,  и много други. Държа да отбележа, че успешно си сътрудничим с институции като НЧ „Д. Войников 1856”, ШУ „Епископ Константин Преславски”, Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров”, Славянското дружество в България – София, с Полския културен институт – София, с Чешкия културен център – София, с други сродни сдружения в града и в страната.

След кратка беседа, в която гостите бяха запознати с историята и културата на Силистра, те уважиха с букет цветя паметника на Лев Толстой (по случай годишнина от рождението му), посетиха и биосферния резерват в Сребърна. В края на програмата си в Крайдунавска Добруджа бяха и в Посетителски център Кайнарджа, в който за историята на Кючуккайнарджанския мирен договор разказа неговият ръководител Дафинка Станева – възпитаник на Шуменския университет от годините му със статут на Висш педагогически  институт.

Над 3 000 души посещават всяка година комплекса в село Кайнарджа, част от „Мрежа на мира”, на територията на който са паметниците на Екатерина Велика - единствен по рода си в България, получила правото да се нарича падишах след договора от 1774 г. между двете империи - Руската и Османската, и на граф Пьотър Румянцев - главнокомандващ и дипломат.

От разказа на Станева стана ясно, че по време на 6-годишната „първа екатеринина война” се сменят седем велики везири при османците, а след договора Русия придобива правото да защитава пред Високата порта всички християни на Балканите, както и да построи православен храм в Истанбул.

Да припомним, че в района, където някога е имало извор, край който е бил дървеният павилион, където е подписан Кючуккайнарджанският договор, днешната чешма е построена през 1892 г. и обновена през 1942 г.  по времето на кмет, родом от Русе, когато е поставена и паметна плоча за събитието. На всеки пет години в Кайнарджа се провежда научна конференция, посветена на договора.

Г-жа Станева се спря и на някои етнически особености в района: населеинето е в основата си гребенско, каквато има в Калипетрово, Попина, Ветрен и Алфатар, но има и преселници от Балкана - Сливен, Троян и от Харманлийско (главанци). Едва след 1940 г. обаче започва да се регистрира кой откъде е дошъл, с каква челяд и в кои имоти и живял, благодарение на местните свещеници, на които им е било разпоредено да вършат и тази държавна работа.

И още една подробност, свързана с природната забележителност - Сухоречието (на пътя Дуросторум - Девня още в римския и в следващите периоди): проучвания са правени първо в годините на румънската окупация, но по-голямата експедиция за последно е от 1968 г. (край с. Войново е имало някога пътна станция). 

В общината се намира и крепостта при село Голеш, която е била важна в периода 3-4 в. сл. Хр. Проф. дин Георги Атанасов от РИМ Силистра има заслуга за някои научни разработки, свързани с историческото наследство в Кайнарджанско от тези далечни времена.