В морския ни курорт „Албена“ бе проведена 16-ата национална медико-журналистическа
проява на Фондация „МОСТ“ (Медии, Общество, Семейство, Традиции), създадена от журналистката Юлия Пискулийска.
Тази година тя бе под патронажа на г-н Румен Радев, президент на България, и се проведе под надслов „Живот за здравеопазването – как?Стилът на диалога или традицията „орел, рак
и щука“?“. Срещата бе открита от зам. председателя на
Народното събрание д-р Нигяр Джафер, а в проявата участваха и нейните колеги народни
представители проф. Георги Михайлов и Антон Кутев – председател на Постоянна
комисия по жалбите.
Любимата актриса на няколко поколения българи Татяна Лолова,
също дългогодишен участник в уникалната проява, на няколко пъти освежи по свой
начин нейното съдържание, а безценна възможност имаха участниците да се снабдят
със седмото издание на книгата й „1/2
живот“.
С презентации в програмата се включиха професорите Ивайло Търнев, Иво
Кременски, Тодор Кантарджиев, Ива Петкова, Иван Недков, Николай Габровски, Маргарита
Апостолова, Мария Бакърджиева (задочно с
видео послание от Канада); лекарите
Димитър Тасков, Теодор Замфиров и др., магистър фармацевтите Маргарита
Грозданова и Николай Герасимов, вкл. двама здравни медиатори от
Стралджа и Провадия, за да споделят опит от името на 215 свои колеги в 115
общини на България.
Проф. Търнев и тази година запозна аудиторията с резултатите от изпълнение на програма за редки заболявания, провеждана без помощта на
държавата, макар България да е втората след Франция с подобен документ. Според
него тези заболявания са изпитание за здравната система на всяка страна. Българските
специалисти в тази област членуват в редица европейски мрежи и участват в
разработката на обща концепция за диагностика, проследяване и лечение, в която
скринингът за ранна диагностика е най-важният елемент.
Макар че за нашите специалисти в тази област
това е хоби, отново без институционална подкрепа, като извършването става с
колаборация с 6 пациентски организации, вкл. при организацията на
здравно-информационни кампании.
Професорът докладва за изминалата година за открити 3 редки заболявания сред българите мохамедани от рода на мускулната дистрофия, каквито има още в…Бразилия и в Канада. Подчертано бе, че у нас няма електронно здравеопазване, но се работи по засилване на гласа на пациента и е сложено началото на регистри. Става дума за редки заболявания (по света са известни над 6 хил.), характерни за под 5 пациента на 10 хил. души население.
Професорът докладва за изминалата година за открити 3 редки заболявания сред българите мохамедани от рода на мускулната дистрофия, каквито има още в…Бразилия и в Канада. Подчертано бе, че у нас няма електронно здравеопазване, но се работи по засилване на гласа на пациента и е сложено началото на регистри. Става дума за редки заболявания (по света са известни над 6 хил.), характерни за под 5 пациента на 10 хил. души население.
Проф. Иво Кременски е национален консултант по
медицинска генетика и ръководител на Националната генетична лаборатория. Той е подстрекател
спрямо г-жа Пискулийска да се заеме с идеята в началото на новия век, осъществявана
с негово неизменно участие. Според науката, 80% от редките заболявания са на
генна основа и само 1% от тях подлежат на лечение. За съжаление, у нас няма
скринингова програма и България е от малкото страни без подобна „екстра“.
А по света генетичните изследвания имат за начало 1953 г. И след
толкова години в България все още нямаме събрани така необходимите база данни с
описани родословия и начин на живот на цели фамилии. През 2012 е внесен проект
в НС за създаване на стандарти в тази насока, но все още не са разгледани. Междувременно
има 30 лаборатории с 18 лекари по медицинска генетика, при нужда от 70, които
при добра организация могат да правят успешна телегенетика, вместо пациентът да
се разхожда до центровете. „Профилактика и скрининг са ключовите думи“, твърди
проф. Кременски.
Темата за ваксините също бе на дневен ред на срещата в „Албена“, защото
е актуална и важна, разгледана от проф. Тодор Кантарджиев. Той припомни, че по
отношение на епидемията от морбили случаите са над 100, вече и в Пазарджик, а
през 2009 г., когато е имало огромен бум случаите са били 24 хил. и пет от
тях са със смъртен край. А самата болест има и трайни последствия. При
положение, че за решаването на тези проблеми началото е в далечната 1881 г. с
указ на Батенберг със създаване на държавен инфекциозен институт. През 1940 г.
България изнася ваксини, а сега внасяме.
„Падне ли доверието към ваксините – очакваме епидемии“, каза
професорът, който е национален консултант. Според него лоша услуга правят изявите на т.нар. майки
интелектуалки, които заедно с антиваксинални НПО искат ваксинирането да стане
доброволно, при положение, че вече дори в страна като Италия се говори да стане
задължително, както е в държавите от Източна Европа. Причината – особености на
тези страни, наличието на маргинални групи и др.
Отново въпросът за проблемите с очите и заболяванията, характерни за
тях, бе сред дискусионните в медико-журналистическата среща (чрез д-р Димитър
Тасков): всяка година по света се правят 18 млн. очни операции, вкл. и с изключителен
лазер от 2008 г., което обаче е скъпо за обикновения пациент, не само в България,
при това не се покрива от здравната каса. През 1949 г. за пръв път в Англия се
прави имплантиране на лещи – отначало еднофокусни, от 1986 г. – дифокални, а от
2010 г. и мултифокални, т.е. за всички дистанции.
Магистър фармацевт Маргарита Грозданова се спря
в експозето си на новата роля на фармацията, тъй като фармацевтът все повече
придобива ролята и на „лекар“, тъй като двете професии са „скачени съдове“. От
3 до 8 заболявания все по-често се проследяват чрез т.нар. здравни книжки,
което усложнява състоянието на здравните системи. При положение, че в страните
от ЕС се отделят сред по около 6% от брутния вътрешен продукт, а в България –
3,9%, което налага ограничения в бюджета.
Като много голям проблем бе отразено
паралелното търгуване с лекарства, както и липсата на референтно ценообразуване
(опит за
въвеждане през 2014 г. с проект за лекарствата, но останал негласуван в НС); хронично болните по-трудно си намират
лекарства. Друго предизвикателство са електронните рецепти и електронното
здравно досие – непознати у нас. Все по-голяма е инвазията на интернет
аптеките, които никой не проверява. Голям проблем са и фалшивите лекарства. От
2019 г. обаче влиза в действие евродиректива – всяка лекарство да има уникален
идентификатор, като за четенето им ще бъде въведена специална техника в аптеките.
Какво още може да се прави в аптеките:
ваксинация, например (реализируема
в 9 страни и в други пет се работи по въпроса); ранна диагностика с програми за скрининг; в
20 страни в ЕС се работи срещу тютюнопушенето; в 15 страни се правят услуги за диабетици;
в по 14 – услуги при астма и хипертония. Т.е. по света все повече аптеките
изпълняват социална дейност.
Относно историята на фармацията своя
презентация направи магистър фармацевт Николай Герасимов, за да станат ясни
няколко неща: до средата на 19 в. тя не е отделна страна в целия процес, дори
лекарства и храна са се продавали на едно място. Специално в България „реформа“
по отношение на това „дело“ се прави във втората половина на по-миналия век. За
отбелязване – до 1879 г. в българските земи е имало 32 аптеки (половината са били собственост на чужденци, вкл.
на унгарци, чехи, италианци и др.), преди
всичко в градове като Велико Търново, Пловдив и др. Първоначално аптекарите са
били разделени на два „класа“ – за работа в столицата и извън….главния град на
страната.
Пръв български аптекар е Марко Павлов, създал
аптека във Велико Търново през 1823 г., тъй като е бил лекар на пашата. Първият
ни дипломиран фармацевт е от 1867 г. и се казва Найден Райнов, родом от Копривщица.
За отбелязване е също, че в България първият здравен закон е от 1 февруари
1879 г. В момента у нас има 6,5 хил. членове на Българския фармацевтичен съюз.
Аптеките съществуват в условия на полуетичен модел. Има нужда от национална
аптечна карта.
Друга актуална за нашето съвремие болест –
остеопорозата, също бе разгледана с факти и възможности за лечение: всяка година
по света се регистрират над 4 млн. фрактури вследствие на заболяването, характерно
с това, че е трудно лечимо и има трайни последствия от него в резултат на
следоперативни усложнения.
Здравното медиаторство, каквато у нас има от
десетина години, бе отчетено също от проф. Иван Търнев с опита в две малки
общини в различни краища на България – в Стралджа и в Провадия. Сред
генералните изводи – там, където не желаят да работят със здравни медиатор се
отбелязва нисък резултат от имунизации. И още: през 2016 г. в МЗ е направено предложение
за приемане на общи стандарти по отношение на тази в момента в се още неправителствена
дейност, но идеите не са разгледани, макар да става дума за държавна политика.
Помощ има от НСОРБ във връзка със събиране на
данни и на отчети (в срещата
участва и Донка Михайлова – кмет на община Троян, зам. председател на Националното
сдружение на общините в Република България). Неблагоприятно е обаче, че от мониторингите
по работата на здравните медиатори почти никоя институция не се интересува.
Своя опит отчете д-р Таня Георгиева, която
работи с 2 хил. пациенти, от които хиляда деца, като от 2005 г. работи
със здравен медиатор в лицето на Милю Добрев в две махали. Провеждат се беседи
по здравно осигуряване, майчино здравеопазване, прегледи, ваксинация и др.
Резултатите: 1,5 хил. проведени профилактични прегледи за една година, 900
имунизации, вкл. на терен, като за периода 2012-2016 г. – 180 срещу рак на
маточната шийка и са поставени 202 спирали на жени срещу нежелателно
забременяване. За преживяванията си като здравен медиатор сподели
и Юлияна Божилова от Провадия, член на Сдружение „Национална мрежа на здравните
медиатори“. Тя работи с петима лични лекари – в района има 3 хил. роми в
пет махали. Според нея тайната на медиаторството е работата в екип.
В заключение на срещата в КК „Албена“ в
проявата на Фондация МОСТ бяха направени и няколко извода по разгледаните теми:
човешкият организъм е с милиони клетки, но с много повече бактерии, определящи
биологичната карма на всеки от нас, която ни преследва през целия ни живот.
Необходими са повече пари за скрининг тестове, отколкото се дават за лечение. Актуална
е епидемната опасност в България, отколкото в други страни – новата демографска
картина създава драстично различна ситуация.
Развитието на здравеопазването, заедно с IT-сектора, е сред 6-те мегатенденции, променящи
света, тъй като на всеки 72 дни се увеличава три пъти медицинската информация –
засега в 40 хил. специализирани сайта по целия свят, с прогноза за 80-100 хил.
до 2020 г. В същото време 42-ото НС подкрепи възможността областните болници да
подготвят кадри за здравеопазването, но следващата стъпка не е направена, а
колкото до здравните медиатори от тях се нуждаят все повече в детските градини
и в училищата (при липса
на 25 хил. медицински сестри само в страната, но все повече дефицитни и в
страните от ЕС). Тази е
причината Фондация МОСТ да обяви, че през 2018 г. следващата
медико-журналистическа среща ще е на тема „Детско здравеопазване“.
Както и досега, сред най-крупните спонсори бяха Глаксо Смит Клайн, Байер, Санофи, Пфайзер, Банка ДСК, Елта 90, СБАЛОБ Зора, очни болести „Луксор д-р Луксор”,ТП Евофарма, LKВ, МЦО Андреев и Ко, БФС, Роза Импекс …
Албена - Силистра
Йордан Георгиев, Версинаж
Албена - Силистра
Йордан Георгиев, Версинаж
Няма коментари:
Публикуване на коментар