Първи по рода си
концерт с подчертано патриотично звучене проведе в навечерието на 3 март –
национален празник на Република България, Смесен хор „Седянка“ (диригент Лидия Кулева), една от знаковите формации в
рамките на Народно читалище „Доростол“, от името на което поне трима настоятели
участваха начело с председателя Маргарита Любомирова.
Хористите, в чийто
репертоар в повече от вековната му история има над 500 песни от 250 автори, възстановиха песни, изпявани в
миналото по различни поводи, най-често на празници, сред които и емблематични като
„Вятър ечи, Балкан стене“ и „Слънцето трепти, захожда“, „Къде си вярна, ти,
любов народна“, „Топчето пукна“, „Песен
на панагюрските въстаници“, „Що ми е мило и драго“, „Стани, стани, юнак
Балкански“ и др.
В концерта се включиха
също Камерна формация „Интер“ с р-л Никола Касабов и рецитатори (Пресияна Миткова – 8 клас, и
Доротея Иванова – 11 клас – носител на втора награда от конкурса „С България в
сърцето“) от
СУ „Никола Вапцаров“, възпитаници на учителката по литература Лидия Петрова.
Областният управител Петко Добрев осигури на всички участници цвете в знак на
благодарност за съпричастността към празника светиня на българщината.
Проявата, проведена с
любезното съдействие на Художествена галерия Силистра, започна с беседа на
историка Веселин Аврамов от Регионален исторически музей Силистра, посветена на
годишнината от освободителната руско-турска война от 1877-1878 г., завършила
със Санстефанския мирен договор, донесъл свободата на България след петвековно
робство.
Г-н Аврамов разясни
причините за поредната война между
два познати противника (за
349 години – 12 руско-турски войни: 1568- 1570, 1571-1574, 1676-1681, 1686-1700,
1710-1713, 1735-1739, 1768-1774, 1787-1792, 1806-1812, 1828-1829, 1877-1878 и предшестващата я т.нар. Кримска война – 1853-1856), с уговорката, че поводите и
причините винаги са били свързани с руските имперски интереси, но тези интереси
са съвпадали с нашия интерес за национално освобождение. Друга е темата защо не
се случило в по-ранен период и кой е имал интерес от това.
Според историка войната
от края на 19 в., разгледана в няколко плана, е военен сблъсък между между двете
империи (Руската
и Османската),
между две системи (капиталистическа
и феодална),
както и между представители на две религии (християнство и ислям). Още повече, че Русия губи
Кримската война, в резултат на което император Александър II подписва унизителния за него
Парижки договор през 1855 г., при това в началото на управлението си, и за него
има личен мотив следващата война да се яви като реванш. При това от 15 век
нататък Русия има своята панславянска доктрина, развивана под влиянието на
руския император. Така и на българите им става ясно, че „надеждата (б.а.-в персонифициран вид Дядо Иван) идва
от изток“.
За нейното
пропагандиране работят и българските православни свещеници, половината от които
в оня период са руски възпитаници. Войната се води и в други нови условия: в
предишни векове войните са завършвали с присъединяване на територии, а в 18-19
в. краят им идва с обособяване на райони като нови държави. Противоборството е
и по оста кой ще наследи Византия. Отделно – колосалната идея „Москва – Трети Рим“
със символ двуглавия орел, една идея, трансформирана след 1472 г., макар преди
това Преслав вече е консумирал същата роля, което в някаква степен й прибавя и
българско „участие“.
В своята беседа Веселин
Аврамов припомни, че в руската армия в последната руско-турска война има
войници и доброволци от 42 народа, населяващи тогавашната Руска империя. Той
отговори и на екзистенциалния въпрос относно естеството на Свободата на
България, чиято 139-а година чествахме – според него тя не ни е подарена, макар
да е резултат от развитието на т.нар. Източна криза, а е извоювана с
многобройни жертви.
Според някои историци подписването на
Санстефанския (прелиминарен ) договор през 1878 г. е осъществено като своеобразен подарък от
страна на руската дипломация към император Александър II, който се възкачва на
престола на 19 февруари 1855 г., а през 1861 г. на същата дата подписва декрета
за отмяна на крепостното право. У нас той е известен като Цар Освободител. Преговорите по сключването на договора
започват на 13 февруари 1878 г. в главната квартира на руската армия в Одрин.
На войниците са раздадени по 100 патрона и всички очакват или да се обяви краят
на войната, или да се издаде заповед за навлизане в Цариград. Напрежението
нараства и след дълги часове на очакване едва около 17 ч сред официалните лица
настъпва раздвижване, а над тълпата местни жители, наблюдаващи с любопитство
случващото се, се разнася вестта за подписания мирен договор.
Денят на Освобождението
на България е националният празник на България от 1991 г. Празникът на
Освобождението на България – 3 март, за пръв път се отбелязва с тържество в
град Велико Търново на 19 февруари (3
март н. с.) 1879 г. Две години след
Освобождението – през 1880 г., 3 март се чества в София като Ден на
възшествието на престола на император Александър II.
От 1888 г. празникът
започва да се празнува като Ден на Освобождението на България от османско
владичество. След 9 септември 1944 г. празникът вече не е официален, но с
решение на Политбюро на ЦК на БКП от 1978 г.започва отново да се отбелязва
всяка година.
Няма коментари:
Публикуване на коментар