Лопатарско нашествие в центъра на Силистра

Най-после раздвижване из центъра на Силистра между преспи и коловози. Едва на 13-ия ден след пристъпа на зимата, сварил ни по бели гащи в първите дни на януари цялото войнство на общинската фирма „Синева“ се изсипа накуп и във въоръжение в центъра на града, за да създаде що годе нормална възможност за пеши преход. В името на по-малко възможности за походка в стил „петърпакпадналов“, някои от образците на която обикновено са достойни за най-смешните видеоклипове, за съжаление с тъжни последствия.

Дългоочакван звън на лопати – приятна музика за ушите на преминаващите. И постепенно ледовата симфония отстъпва, за да позволи на всеки да върви спокойно и уверено. 

А не в тръпнене да срещне малкия или, не дай си Боже, големия дявол. А той, последният, дебне на всяка крачка, и не прощава, а хване ли те неподготвен, веднага те праща на непредвидена и нежелана среща с ортопедите. Както казва един от тях „Спокойно, аз съм някъде наблизо и тутакси съм готов да помогна“. Благодаря, ама няма нужда, по-добре да си спестим чекръкчийската и/или оперативната намеса.

Защото и без това в момента рехабилитацията на ДКЦ не работи – от началото на годината няма лекар, който да я обслужва. Казват, не се предвиждала достатъчно плата, оттам и подходящ специалист, който да посреща пациентите, пратени да си възвръщат подвижността в крайниците, пострадали я при трудови злополуки, я при случайни, но фатални падания по непочистените като хората силистренски улици.

  

От утре пак очакваме сняг да се сипне, дано само да е на парцали и да вали като в песните – тихо и спокойно, романтично и симпатично. Защото в противен случай пак ще чакаме две недели някой да се сети да свие къделите преспи, трупащи се като петна от срам по лицето на Силистра.

Иначе всяко селфи пред буците лед в река Дунав е уникално, защото не се случва ледена зима всяка година. Е, подобни изпълнения са по-приятни в уюта на зала „Версай“, ама там май само аз не съм се снимал все още, за да се похваля пред обществото за докосването си до съвременния барок.