Димитър Бочев: Писането е единствената форма на живот, която познавам

В дните преди Коледа бе поредната литературна премиера в крайдунавска Силистра – на книгата „НЕсъгласни думи“ в присъствието на нейния автор Димитър Бочев – силистренец родом, политически емигрант, писател, публицист и дипломат. Домакин на проявата бе зала „Диоген Вичев“ на Регионална библиотека „Партений Павлович“ с участието на актрисата Нели Тодорова, представила част от текстовете в книгата.

Директорът на библиотеката Даниела Недялкова се бе постарала заедно с краеведката Мануела Енчева да предложат, вкл. и чрез няколко мултимедийни презентации, възможност за общуване на разноликата аудитория с човек, определен от тях като личност със „силен дух, остър ум и раздиращо перо“ – „боготърсач между Бога и слепотата“ чрез „най-смислените несъгласни думи“. 

В Силистра срещата бе трета поред през последните 20 и повече години – първата бе в средата на 90-те години по повод предишна книга, а през 2010 г. бе гостуването в Силистра заедно с президента д-р Желю Желев, който представи друга творба, издание на създадената от него фондация.

Според Бочев, книгата е за първоначалното значение на думите с отношение към тях като към духовни родственици; тя е и опит за перманентно търсене на свободата, която за него е минала в изгнание. Той не скри задоволството си от оказаното му внимание, наричайки гостите на промоцията „съизживяващи личности“. А себе се определи като „себетърсещ се човек“.

В новата му творба, писана с вълнение – предпоставка, че ще срещне вълнение и у читателя, нямало намек, че бягството му от България през 1972 г. е подвиг, защото за него определението за подвиг прилича повече на поети като Константин Павлов, Николай Кънчев и Борис Христов, които са били във вътрешна емиграция, живеейки като „свободни хора“.

„В книгата непрекъснато питам себе си, Бога и Света, и много рядко отговарям…само глупакът знае отговорите, умният човек знае само въпросите“, каза умозрително Бочев. На госта присъстващ на творческата среща възрастен силистренец, негов съсед, не спести питания относно произход и битови прояви, свързани със семейство и род, за които той твърди, че е писал есе в интернет портал за култура, давайки отговори на подобен интерес. С извода („…родителите ми са живели встрани от злото, независимо от партийната си принадлежност“).

Той обясни още, че през 1990 г. в света се случва неочакваното, парадоксалното, алогичното, тъй като големи обществени прогностици като Бжежински и Кисинджър са смятали, че най-рано към 2000 г. в т.нар. Съветска империя ще се развият „различни процеси“, а едва в края на 21-ия век в нея ще настъпи „частично разпадане“. Трябвало да съжаляваме обаче „за неизвлечените поуки от Нейната гибел“.

По отношение на родната интелигенция в момента – мнението му е, че тя е абдикирала от гражданските позиции, а журналистиката е сервилна – вероятно като ефект от особености на националния ни манталитет (при демокрацията има добродетели, както и дефекти).

Дългогодишният прокурор Румен Атанасов бе сред присъстващите, взел отношение към творбата и житие-битието на госта, припомняйки, че през 1992 г. е отменена присъдата на Бочев от 10 години затвор, дадена му през 1976 г., макар Върховният съд да е искал ново разглеждане. Според него „демокрацията е голямо нещо и трябва да я пазим“.

По свой начин – с изказване, мнение и впечатление, в срещата участваха учителките Ванушка Димитрова и Ваня Игнатова, както и Цветана Игнатова – директор на дирекция „Хуманитарни дейности“ при община Силистра, приветствала госта от името на кмета на общината д-р Юлиян Найденов.

От изразените словесни признания в пространството останаха прозренията: „Димитър Бочев е митологизирана личност, а изказаните провокирани мисли не са за еднократен прочит“; „книгата е за свободата на духа над смазващия социум“; „литературата е като пътешествие“; „това е книга за драмата да си човек и за измеренията на щастието“; „западът е само капиталистически…, той възпитава в материални ценности, противоречащи на християнската цивилизация“; „мечтите са за смелите, за свободните духом“; „изкуството, словото, книгата – това е безмилостното оръжие на твореца“; „да попаднеш в собствения капан за търсене на свобода“; „авторът е преживял ледниковия период, даващ началото на нови видове“=

Писателят Димитър Бочев е роден през 1944 г. в Силистра. Следва философия в СУ „Св. Климент Охридски”, откъдето е изключван на два пъти. Многократно е арестуван от Държавна сигурност за другомислие. През 1972 г. с помощта на западни приятели напуска нелегално страната и се установява в Западна Германия, където получава политическо убежище. 

Работи като редовен извънщатен сътрудник на „Дойче Веле”, където си дели есеистичните понеделници на българската емисия с писателя Георги Марков. От 1975 г. е програмен редактор в българската редакция на Радио „Свободна Европа”, където дълги години отговаря за културно-публицистичната програма „Контакти“.

Автор е на книгите: „Междинно кацане”, „Генезис ІІ”, „Синеокият слепец”, „Хомо емигрантикус” и др. За цялостното си творчество е удостоен през 1999 г. с Юбилейната награда на Международната академия на изкуствата – Париж.