Нидал Алгафари: В книгите ми Любовта побеждава в името на Бога, въпреки Господ

В средата на м. декември 2016 г. в богатия литературен и културен календар на Силистра в зала „Дунав“ с любезното домакинство на к-с „Дръстър“ бе вписано гостуването на режисьора и политически пиар Нидал Алгафари. Пред разнолика аудитория той представи първите две свои книги: „Боже, защо Господ лъже?“  и „Аллах, милост нямаш ли?“, които са част от трилогия, последната от които ще излезе догодина със заглавието „Любиш ли ме, Господи?“ Чрез формата на художествени романи с развита любовна история в тях са представени през хилядолетията както християнството, така и ислямът като религии практики.

Силистра не е първият град, в който Нидал Алгафари дойде със специалната мисия да се запознаем с неговите творби. На много места, както и в Силистра, това стана със съдействието на местен Ротари клуб – едно партньорство, доказващо, че представителите на най-голямата хуманитарна организация в света – Ротари  Интернешинъл, дават рамо на различни инициативи, когато те са подхванати от хора с подходящи каузи. А какво по-хубаво от това да бъдат подкрепени литературни творци и техните духовни рожби – книгите.

Като човек врял и кипял в обществени дискусии, Алгафари показа, че умее да подведе интригуващ монолог, продължил с интересен разговор в рамките на импровизирана литературна седянка, за да провокира интереса към книгите си с предизвикателни заглавия.

Разбира се, като всеки врял и кипял в политическите процеси, макар и зад завесата, където е кухнята на политическия пиар, гостът не пропусна да сподели разочарование от почти всички, за които е работил от 1991 до 2011 г., вкл. в три избора на президент, както и в местни избори. Защото, бидейки в основата на представянето на съответните кандидати, се е налагало да ги вкарва в красиви розови опаковки, без съдържанието им да отговаря на етикета. Резултатът – „затрупан съм с кал, от която десетилетия не мога да се изчистя“.

Иначе началото на писателството му е със сценарий за игрален филм в основата на койте е кратка любовна история от 18 в., която остава нереализирана за екрана по финансови причини („Киноцентърът е американска икономическа култура…“).

И така книжният вариант влиза в разработка с 43 герои в него, действащи в обема на 1 000 страници. Следва продължение под формата на „ревлива история“ в още 400 страници, последните 50 от които в момента се дописват, за да завърши трилогията вероятно с….щастлив край.

И още от автора за книгите му в www.book.store.bg: „В романа описвам няколко страстни, нежни, различни и много красиви севди, които Господ наказва, но Бог закриля! За мен Бог е всеки един от нас и ние – човеците – можехме да обичаме безмерно, ако не бяха моралът, ценностната ни система и възпитанието ни, основани на властолюбието на религиите!

Бог ни е създал по свой образ и подобие, без да изисква и очаква от нас нищо!

Всички, присвоили си ролята на посредници между нас и Бога: пророци, апостоли, „духовници“, патриарси, имами, папи и шейхове, пък измислиха Господа по свой образ и подобие. Господ, който изисква, следи, съди и наказва. Създадоха му ангелска, дяволска и църковна йерархии за надзор над нас – душите, облечени в тела. Дадоха си един на друг ключовете от рая и тефтера за праведност и греховност и правото те да решават кой къде ще отиде от човеците, след края на земния си път! А ние от тях имаме нужда! В книгите ми Любовта побеждава в името на Бога, въпреки Господ!“

И още от Алгафари в www.newsart.net: „Българският народ се оказа от малкото мъдри народи. Скришом, тайно и с много мъдрост им се противопостави. Скри традициите си зад паравана на светци и религиозни празници и опази част от ценностите си. Чак сега, в XX-XXI век, учените откриха, че водата има памет (мълчана вода, жива вода, вода от девет извора), а българите боравят с тези знания от хилядолетия.

Знаели са дедите ни, че причините за яловостта невинаги са в жените и са измислили Спасовден и Еньовден. Духовно са се свързвали с Бог чрез обсебването на нестинарите, скрити зад църковни светци като Костадин и Елена.

Българинът е намирал божественото в първичното – във водата, огъня, животните, растенията и ги е почитал, и е търсил сближаването с тях. Това са правили и калушарите (наричани също русалии), които са лекували с мисъл, танц и билки, вярвайки ненапразно, че Бог е във всеки от нас. Във всяка тревичка или твар. Българинът дълбоко в себе си е знаел и знае, че е част от Бог и Бог е част от него. С това искам децата ми Александра и Николай да се гордеят!“