Москва. Бойко Първанов. Тая заран (7
ноември 2016) в Москва ни завари с
много-много сняг... И понеже имах срочна и неотложна работа (не, не бързах
за...възстановката на паметния исторически военен парад на „Красная площадь“,
75 години от който се навършват именно днес!), та още по-тъмно, някъде около 7,
размахвах лопатата и отривах затрупания автомобил. Малко след това, поглеждайки
с края на окото актуални новини на Първи канал и паралелно - по Евронюз, и
прехвърляйки - за кой ли път? - необходимите за разните дневни задачи
документи, разложени за удобство в отделни папки, чух на вратата припряно
звънене. Съседът ми ("свеж, току-що отбелязал 60-летието си" юбиляр),
очевидно разстроен и мрачен, без никакво предисловие и на един дъх, изрече: „Загубихме
Бисер Киров!“…
...Целият ми ден мина в някакво особено състояние: услужливата ми
(понякога до невъзможни детайли!) памет непрекъснато възпроизвеждаше срещи с
Бисер, събития и концерти, на които съм бил през годините и на които звездата
(на естрадата, на компанията...) неизменно е бил той – Бисер Киров, – певец,
композитор, дипломат, посланик на добрата воля, просто...човекът и творецът
Бисер Киров!
...Мисля, че много ми е провървяло, задето години наред съм си общувал с
него - просто, задето съм бил сред многобройните му познати; просто, защото
винаги съм получавал от него знак на внимание – усмивка, ръкостискане, добра
дума; просто, защото...
...Какво да говорим сега, когато загубихме Бисер!?...Беше някъде
в периода на подготовката, в навечерието на фестивала на младежта и студентите
в Москва (лятото на 1985 г.). Обсъждахме общите контури на мащабен,
представителен за българската младеж концерт-спектакъл, който младежката
редакция на телевизията трябваше да заснеме в голямото студио в Останкино и
след това да излъчи. Главният "двигател" -режисьор, продуцент и водещ
– на подобни концерти-телеспектакли (сега "скромно" ги наричат просто
„шоу“!..) беше една много известна властна дама, която не търпеше никакви
възражения и обсъждането (т.нар. обсъждане!) нерядко се „израждаше“ в нейния
монолог и нашите отчаяни опити да предложим нещо (изпълнител, концертен номер,
видеоряд и пр., и пр.)...
С една дума, в конкретния случай ние настоявахме за млади, нови и не
толкова популярни, но определено перспективни и талантливи, творци, но...Дамата
(да я наречем за удобство, Р.) съвършено категорично и безапелационно се
произнесе: „Бисер! И никого другиго!“ После стана ясно, че същото „обсъждане“ е
било и при чехословашките ни колеги: „Карел! И никого другиго!“ (За по-младите
ще поясня: иде реч за легендата Карел Гот!).
Най-интересното е, че и в единия, и в другия случай аргументът беше „железобетонен“
и „непробиваем“: „Как така? Бисер Киров/Карел Гот? Кой ще оспори, че това е
най-разпознаваемото българско/чехословашко лице сред мъжете-естрадни
изпълнители по целия Съветски съюз? И не само тук, но и на сцената на „Фридрихштадтпалас“
в Берлин, и на фестивалите в ония години – „Златният Орфей“, преди всичко...“
Предполагам, че се досещате: „укорът“ , „подсказването“ и аргументацията при
нас бяха поднесени: „Ето, чехословашките другари даже и не обсъждат друга
кандидатура, освен тази на Карел Гот! А Вие!?“ Докато чехословашките другари
бяха „засрамвани“ по същия начин: „А българските другари...“ и т.н.
...Това беше в далечните 80-те... Но Бисер си остана най-разпознаваемо
лице на България, и в сложните 90, и в нулевите на новия век, и след тях...Вече
беше аташе по културата в нашата дипломатическа мисия в Москва...И на един 24
май, от името на Фонда на потомците на героите от Руско-турската Освободителна
война 1877-78 г. с президент Ирина Святославовна Калитина-Каховская, и духовник
- отец Владислав (Каховский), изпратихме в посолството покана за участие в
откриването на малка, скромна изложба от детски рисунки в Храма „Вси светии“ в
Подмосковието, в град Митишчи.
Както става ясно от фамилията на матушка Ирина, тя е пряк потомък на
героя от Освободителната война, командир на 3-а знаменна дружина от Българското
опълчение подполковник Павел Петрович Калитин, а сред учредителите на фонда са
наследниците на генералите Столетов и Радецки, на майор Горталов и др.
Откриване на изложбата, а тя през годините се утвърди като една великолепна
традиция и от само няколко рисунки на ангажименти, Бисер беше седнал зад волана и през цяла Москва, в
далечното подмосковско градче Митишчи, беше се ориентирал и безпогрешно беше
намерил малкия храм; пристигна, поздрави присъстващите, поощри децата-участници
в изложбата, благодари сърдечно на отец Владислав деца от Митишчи, Москва и от Стара
Загора, в тазгодишното си издание не стигнаха няколко от стените на храма, т.е.
количеството е вече няколкостотин, а географията е...от Подмосковието и Тракия,
та до градове зад Урал, на Апенинския и Пиринейския полуостров!
...Не съм уверен дали можете да си представите, но след празничната
служба во славе имената и делото на светите равноапостолни братя Кирил и
Методий и откриването на изложбата, в храма с огромен букет от яркочервени рози
буквално „влетя“ съветникът по въпросите на културата в българското посолство в
Руската федерация, заслужилият артист (с нарочен указ на президента на Русия!)
Бисер Киров! В празничния ден, с куп и на матушка Ирина, снима се с
присъстващите на скромното тържество и...отново „полетя“ към Българския
културен институт, към Подворието на БПЦ в Москва и, въобще, по „задачи“!...
...Какво повече да кажем сега, когато загубихме Бисер!?
Няма коментари:
Публикуване на коментар